Решение № 3456 от 09.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3456 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330100159 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от И. Р. С. с ЕГН **********, против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” на МВР на РБ, БУЛСТАТ: 129011017, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3315.77 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 03.01.2022 г. до 31.12.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, както и за заплащане на сумата от 581.48 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 26-то число на съответното тримесечие за периода от 03.01.2022 г. до 31.12.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 06.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението. /претенцията на ищеца е описана при съобразяване със заявеното от него и допуснато от съда в открито с.з. от 11.06.2025 год., увеличение досежно размера на предявените искове/.

В исковата молба се твърди, че ищецът от 2013 г. е назначен на длъжност „***“ в група „***“, в сектор „***” при Зонално жандармерийско управление - гр. Пловдив. Поддържа, че е полагал труд и през нощта за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. на 12-часови смени съобразно утвърдени графици, като отработеното работно време се е изчислявало съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, като часовете положен нощен труд не са преобразувани в дневен труд. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз - решение по преюдициално запитване по дело № 262/2020 1 г., като счита, че чл. 187, ал. 4 ЗМВР и на чл. 187, ал. 1, изр. второ ЗМВР не следва да се прилагат, доколкото са несъвместими с правото на Съюза. Счита, че посочените разпоредби допускат определената в законодателството на държавата - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работници от частния сектор да не се прилага за работници от публичния сектор, без тази разлика в третирането да се основава на обективен и разумен критерий. Предвид изложеното счита, че следва да намерят приложенията, действали преди изменението на ЗМВР от м. юли 2020 г., като е налице празнота в уредбата и следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и преизчисляването на положения нощен труд през процесния период стане с прилагането на коефициент 1, 143. Твърди, че за периода от 03.01.2022 г. до 31.12.2024 г. е положил извънреден труд от 171,6 часа, при часова ставка съобразно трудовото възнаграждение за съответния период от 7,42 лв. на час.

Сочи, че трудовото възнаграждение е платимо на 25-то число на месеца, като считано от 26-то число на месеца, следващ тримесечието, за което е положен извънредния труд се дължи обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че от исковата молба не става ясно за какъв труд се претендира заплащане - нощен или извънреден, като е налице смесване на двете правни понятия. Поддържа, че ищецът е *** - *** орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като работи на смени - по график, включително и през нощта, при сумарно изчисляване на работното време. Твърди, че в исковата молба не са изложени твърдения ищецът фактически да е работил извън работното време. Поддържа, че извънредният труд се отнася за фактически положен труд над нормалната продължителност на работното време, но той не може да се получи чрез преизчисляване на нощния труд, каквито са изложените в исковата молба твърдения. Сочи, че през процесния период е действала разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, приета с ДВ, бр. 60 от 2020 г., като оспорва изложените в исковата молба твърдения, че тази разпоредба противоречи на Правото на ЕС и на Директива 2003/88/ЕО.

Поддържа, че въведеното законодателно разрешение съответства на разпоредбата на чл. 8 от Директивата. Счита за неправилно позоваването на отменени Наредби, като в процесния период са действали Наредба № 8121з1174/21.10.2020 г. и Наредба № 8121з- 922/22.07.2022 г., като в последните ясно е посочено, че при сумарно изчисляване на работно време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. Счита, че по отношение на трансформирането на нощния труд в дневен не следва да намерят приложение разпоредбите на КТ, а на специални закон ЗМВР. В този смисъл се позовава на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Счита за незаконосъобразно по реда на преизчисляване на нощните часове в дневни, което е предвидено в закон само за тяхното заплащане, да се увеличава математически работното време и да се получава резултат 2 извънреден труд, който да се обезщетява като такъв с увеличение от 50 %. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение № 5639 от 29.04.2025 год. /л.19-21/ п о делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния период - 03.01.2022 год.. до 31.12.2024 год, ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника на посочената в исковата молба длъжност, а именно- заемал е длъжността „***“ в група „***“ в сектор „***“ при Зонално жандармерийско управление – Пловдив при Дирекция- „Жандармерия“- ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”. Отделено като безспорно е и ч е ищецът е полагал дневни и нощни 12- часови смени при сумирано изчисляване на работното време на всяко тримесечие.

В хода на съдебното дирене е прието заключение, изготвено от вещо лице Б.

В., което не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло като пълно, обективно и компетентно изготвено /л. 42- 47/. От същото се установяват положените часове нощен труд от ищеца на месечна база, часовата ставка, дължимата сума съгл. актуалната редакция на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, както и че всички суми изчислени по този ред, са заплатени. В заключението е разгледана и поддържаната от ищеца в исковата молба хипотеза, а именно: при прилагането на увеличаващ коефициент от 1,143 % съгласно нормативната уредба, която ищецът счита, че следва да бъде приложена, според вещото лице отработените часове нощен труд за периода от 03.01.2022 год. до 31.12.2024 год. биха станали 2123.7 часа, вместо отчетените 1858 часа (разлика между двете величини от 265.7 часа). Така, на ищеца биха се полагали 3315.77 лева, представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 265.7 часа в периода от 03.01.2022 г. до 31.12.2024 г.., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с „коефициент 1.143“, както и сумата в размер на 581.48 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 26-то число на съответното тримесечие за периода от 03.01.2022 г. до 31.12.2024 г. В заключението е отразено, че на ищеца не е изплащан извънреден труд, получен при „приравняване“ на нощния труд в дневен с „коефициент 1.143“.

Предвид гореизложеното, спорът между страните се концентрира върху правните въпроси, касаещи реда за изчисление и заплащане на положения нощен труд: дали следва да се приложи специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове ред или този разписан в КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане (в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата); и дали следва положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща като часовете нощен труд се превръщат в дневни с 3

„коефициент от 1,143 %“ съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е „1“ (единица).

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл.

187, ал. 3 от ЗМВР). Съгласно чл. 187, ал. 4 ЗМВР, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1 (тоест, с коефициент „1“). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по- продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.

Съгласно чл.187, ал. 7 от ЗМВР (предишни ал. 5 и 6), работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи – понастоящем това е Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г.

По спорния въпрос е налице задължителна тълкувателна практика, приета с постановеното ТР от 15.03.2023г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на тълкувателното решение е отчетено, че в ЗМВР са предвидени редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 от ЗМВР), 4 обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и други. Поради това е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.