Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4055 от 05.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8251/2023
Вид
Решение № 4055
Подписан
05.07.2024
В сила
05.07.2024
Състав
Мариана Георгиева, ПЕТЯ ОЛЕГОВА ПОПОВА, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4055 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100508251 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 28.03.2023г., постановено по гр.д. № 38759/2022г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, са отхвърлени предявените от “А.Б.“ ЕООД срещу „У.

М.“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

403, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 708 ,65 лева, представляваща имуществени вреди във формата на претърпени загуби в резултат от наложени запори по изпълнително дело № 770/2022г. по описа на ЧСИ Я., образувано въз основа на обезпечителна заповед от 19.04.2022г., издадена по ч.т.д. № 132/2022г. по описа на ОС – Бургас, чрез заплащане на такси за разплащане с контрагенти в периода на наложените запори, както и за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща претърпени имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, съизмеряващи се със законната лихва върху запорирана сума от 14 700 лева за периода 26.04.2022г.- 18.07.2022г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “А.Б.“ ЕООД, в която се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до 1 необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че ответникът следва да носи отговорност по чл. 403, ал. 1 от ГПК, тъй като по негово искане е допуснат и наложен запор на банковите сметки на дружествотожалбоподател. Сочи, че налагането на предходни запори от други лица не изключва отговорността на „У. М.“ ООД. Излага съображения, че е ирелевантно обстоятелството, че запорираната сума е в по-нисък размер от претендираната, защото първата не е била на разположение на въззивника за периода на действие на запора. Дружеството не е могло свободно да използва наличните си парични средства по банковите сметки, поради което дейността му била блокирана и с цел избягване на задължения към трети лица се е наложило да извършва касови плащания, за което са били начислени и платени съответните банкови такси. В жалбата се сочи, че при евентуално освобождаване на паричната гаранция по обезпечителното производство и отхвърляне на предявената от „У. М.“ ООД искова претенция за ищцовото дружество биха се създали значителни трудности за удовлетворяване на правата му. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Въззиваемата страна „У. М.“ ООД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Излага, че бъдещите искове за заплащане на дължимите суми, за обезпечението на които е било допуснато процесното обезпечение, са предявени в срок и към настоящия момент по образуваното от „У. М.“ ООД т.д. № 857/2022г., ТО, VI-5 с-в, висящо пред Софийски градски съд, е постановено Решение № 738/07.06.2023г., с което СГС е уважавил изцяло предявените искове. По тези съображения счита, че може да се направи обоснован извод, че процесното обезпечение е било допуснато основателно и обезпечителните мерки са били наложени с цел обезпечаване на основателни претенции на „У. М.“ ООД и същото не е било незаконосъобразно наложено.

На следващо място са развити доводи, че наложената в обезпечителното производство обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на „А.Б.“ ЕООД, допусната по ч.гр.д. № 132/2022г., е била отменена по молба на „У. М.“ 2

ООД, доколкото обезпечителната мярка не е произвела действие предвид липсата на наличности по банковите сметки на „А.Б.“ ЕООД. По тези съображения счита, че в настоящия случай не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 403 от ГПК, а именно: нито исковете, по които е допуснато обезпечението, са отхвърлени, напротив – уважени са изцяло с осъдително решение на Софийски градски съд, бъдещите искове са предявени в дадения на ищеца срок, съответно и делото не е прекратено. Излага, че първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че вземанията на молителя в обезпечителното производство са били фактически реално обезпечени, за да се направи извод, че в резултат от поведението на същото дружество жалбоподателят е претърпял вреди. Освен това наличието на предходен запор по сметки на „А.Б.“ ЕООД прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на „У. М.“ ООД и евентуално настъпилите вреди за пропусната полза. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че по молба на „У. М.“ ООД с правно основание чл. 390 от ГПК е било образувано ч.т.д. № 132/2022г., по което с определение от 12.04.2022г. било допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове, които ще бъдат предявени срещу „А.Б.“ ЕООД за вземания в общ размер от 112 191,16 лева, от които 44 892 лева – платена на отпаднало основание сума за недоставена стока (замразено пилешко месо) и 67 299,16 лева – платена на отпаднало основание сума за недоставена стока (замразен обезкостен свински джолан), чрез налагане на следната обезпечителна мярка: запор върху вземания на бъдещия ответник по банкови сметки в банки в страната и към дружества, осъществяващи платежни операции. С определението е предоставен 1-месечен срок на молителя за предявяване на бъдещите искове, считано от връчване на определението, което е станало на 15.04.2022г. На 19.04.2022г. е издадена обезпечителна 3 заповед, въз основа на която на 21.04.2022г. е било образувано изп. дело № 770/2022г. по описа на ЧСИ С. Я.. От страна на съдебния изпълнител е извършена справка в Регистъра на БНБ за банкови сметки и сейфове, от която се установява, че длъжникът има открити банкови сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и в „У.Б.“ АД. На 26.04.2022г. са изпратени запорни съобщения до двете банки за налагане на запор на вземанията на дружеството до общия размер на допуснатото обезпечение от 112 191,16 лева, като същите са връчени на банките на 27.04.2022г., от който момент се счита наложен запорът – арг. от чл. 507, ал. 3 ГПК. На 29.04.2022г. по изпълнителното дело е постъпил отговор от „У.Б.“ АД, в който е посочено, че върху запорираните вземания на „А.Б.“ ЕООД има претенции от други лица – учреден залог по ЗДФО в полза на банката и има наложени предходни запори от ЧСИ Г.Д. по изп. дело № 20217810400649. На 10.05.2022г. е постъпил отговор от „У.Б.“ АД, в който се посочва, че сумите не могат да бъдат обезпечени поради липса на свободен авоар. На 09.05.2022г. е постъпил отговор от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в който се посочва, че по сметката на лицето няма наличност за обезпечаване на задължението и върху вземанията има наложени предходни запори за други задължения.

Не е спорно също, че бъдещите искове са били предявени в определения едномесечен срок, като по подадената от „У. М.“ ООД искова молба е било образувано т.д. № 857/2022г. по описа на СГС. По същото дело е постановено на 07.06.2023г. съдебно решение, с което предявените срещу „А.Б.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД са били уважени, като ответното дружество е било осъдено да заплати сумата от 44 892 лева – платена на отпаднало основание сума за недоставена стока (замразено пилешко месо) и 67 299,16 лева – платена на отпаднало основание сума за недоставена стока (замразен обезкостен свински джолан), заедно с дължимите суми за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Видно от представените във въззивното производство преписи от съдебни актове се установява, че първоинстанционното решение е било обжалвано, като с решение от 01.02.2024г., постановено по в.т.д. № 687/2023г. по описа на СГС, същото е било изцяло потвърдено. На 09.02.2024г. е бил издаден изпълнителен лист за присъдените вземания въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение.

4

По делото е установено, че на 06.06.2022г. молителят „У. М.“ ООД е подал молба до ОС – Бургас, с която е поискал отмяна на основание чл. 402 ГПК на допуснатото обезпечение и връщане на внесената гаранция. Като причина е посочил, че не е постигната целта, за която е допуснато обезпечението. С определение от 20.07.2022г. ОС – Бургас е отменил допуснатото с определението от 12.04.2022г. обезпечение на бъдещите искове.

На 28.07.2022г. длъжникът „А.Б.“ ЕООД е подал молба пред ЧСИ Я. по изп. дело № 770/2022г., с която е представил определението за отмяна на обезпечението и е поискал вдигане на наложените запори. На 01.08.2022г. съдебният изпълнител е постановил прекратяване на производството по изпълнително дело поради обезсилване на обезпечителната заповед и вдигане на наложените обезпечителни мерки. На същите дати били изпратени съобщения до двете банки за вдигане на наложените запори, които са били връчени на 02.08.2022г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано въз основа на искова молба от „А.Б.“ ЕООД, в която се твърди, че с определение № 238/12.04.2022г., постановено по ч.т.д. № 132/2022г. по описа на ОС – Бургас, било допуснато обезпечение в полза на ответника „У. М.“ ООД на бъдещи искове чрез налагане на запор върху вземания на ищеца в настоящото производство по банкови сметки. Поддържа се, че било образувано изп. дело № 770/2022г. по описа на ЧСИ С. Я., по което били наложени запорите. На 06.06.2022г. „У. М.“ ООД подал молба за отмяна на обезпечението, която била уважена с определение от 20.07.2022г. Ищцовото дружество излага, че в резултат на наложеното обезпечение претърпял имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да използва банковите сметки на дружеството и необходимостта от разплащане с контрагенти чрез внасяне на пари на каса и заплащане на допълнителни такси. Също така бил в невъзможност да използва запорираните суми в размер на 14 700 лева, в резултат на което пропуснал полза, изразяваща се в законната лихва за периода от датата на налагане на запора – 26.04.2022г. до датата на исковата молба – 18.07.2022г., която възлизала на 500 лева

При изложените в исковата молба твърдения, предявените по делото 5 осъдителни искове следва да се квалифицират по общата норма за недопускане на неползволено увреждане по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД - по повод причинени на ищеца вреди в резултат от допуснато по искане на ответното дружество обезпечение на бъдещ иск. За да стигне до този извод съобрази обстоятелството, че отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като могат да се претендират вреди по този ред в три изчерпателно изброени от законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено. В случая ищецът не се е позовал на нито една от тези хипотези, поради което се налага извод, че претенцията следва да се квалифицира по общия деликтен състав по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. В случая неправилната квалификация на спорното право, дадена от първоинстанционния съд, не се е отразила на допустимостта на решението, тъй като СРС е разгледал всички факти, на които ищецът се е позовал в исковата молба. Когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприема различна правна квалификация, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание. Когато се касае до неточна правна квалификация на иска довела до неправилно прилагане на материално-правна норма, при събрани по делото доказателства в рамките на заявените искания и релевирани тези на страните по спора, то в правомощията на въззивния съд е да се произнесе по съществото на спора без да дава нови указания и събира нови доказателства. Настоящият случай е такъв, поради което не е било необходимо да се дават указания на страните във връзка с доклада по делото.