Решение № 4310 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4310 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330116009 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 против В. И. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 22.07.2020 г. бил сключен договор за потребителски кредит между ответника и „ОББ” АД, с предоставена сума от 15 000 лева и падеж:

01.07.2027 г. Била дължима и договорна лихва. Кредитополучателят преустановил плащанията.

На 15.12.2021 г., бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който ищецът придобил вземанията към ответника. Последният бил уведомен за прехвърлянето от изрично упълномощения представител на цедента „ЕОС Матрикс” ООД, който бил овластен да извършва уведомяване от името и за сметка на банката. Уведомлението следвало да се счита за прието и с получаване на книжата към исковата молба.

Поради липса на плащане, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 5799/12.08.2022 г. по ч.гр.д. № 11712/22г. на ПРС, за сумите от: 2976,24 лева – главница – частично претендирана за вноски с настъпил падеж за периода 01.10.2020 г.

– 01.05.2022 г. вкл.; 1504,56 лева – договорна лихва по вноски с настъпил падеж за 1 периода 01.10.2020 г. – 01.05.2022 г. вкл.; 378,61 лева – обезщетение за забава за периода 01.10.2020 г. – 11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 11.08.2022 г. до окончателното погасяване. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в двете производства.

Възразява за прекомерност на възн. на насрещната страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Признава сключването на договора, но оспорва да е редовно уведомен за цесията. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва исковете по размер. Моли за отхвърлянето им. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е постъпило в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415 ГПК. Допустими са и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства – между „ОББ” АД и ответника e сключен договор за потребителски кредит на 22.07.2020 г., със сочените в ИМ параметри, по който предоставената сума от 15 000 лева е усвоена; с договор за цесия от 15.12.2021 г. вземанията по кредита са прехвърлени на ищеца /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 564/14.01.2023 г. – л.82-83/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

С договора за кредит е уговорена сума от 15 000 лева, при лихвен % - 6,8, ГПР 7,94 % и краен срок за погасяване – 01.07.2027 г. Няма спор, че правоотношението е възникнало, а сумата е усвоена – последното се доказва и от заключението на ССЕ – което съдът кредитира изцяло като ясно, компетентно изготвено, неоспорено от страните /раздел III, т.1/. Съгласно същото – по данни на първоначалния кредитор – банка, до прехвърляне на вземанията – ответникът е платил сумата от общо 532,55 лева, с която са погасени главница, редовна и просрочена лихви. След датата на цесията – на 15.03.2022 г. е постъпило едно доброволно плащане от 250 лева, с което 2 е погасена лихва за забава.

При анализ на данните, постъпилите суми, падежите за плащане и с оглед поставените задачи, вещото лице е дало заключение, че непогасените суми за вземанията за исковите периоди са както следва: 2970,72 лева – главница; 1435,10 лева – възнаградителна лихва и 65,88 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.10.2020 г. – 11.08.2022 г. /предвид приспадане на извършеното преди иницииране на зап. производство плащане от 250 лева/.

Съдът приема, че до тези размери и за посочения период на об. за забава, исковете са доказани по основание и размер. Възраженията в ОИМ относно последния са бланкетни и се опровергават от писм. док-ва и ССЕ, според които непогасени вземания за исковите периоди по процесното договорно правоотношение са налице – същите са изискуеми и са дължими до посочените размери. Плащания извън описаните от ССЕ, вкл. в хода на процеса, не се доказват.

Относно материалноправната легитимация на ищеца:

Принципно е отделено за безспорно, а и от представените доказателства се установява, че вземанията към ответника именно по процесния договор са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 15.12.2021 г. Същият е приет, съдържа необходимите реквизити, а в приложението към него – вземанията спрямо кредитополучателя по конкретното правоотношение са индивидуализирани по основание и размер /л.52/.

Относно уведомяването:

Прието е уведомително писмо от цедента /л.59/, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.54-56/ за извършената цесия, адресирано до длъжника, който следва да се счита редовно уведомен за сключването й.

Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление – което съдържа имената на ответника, както и обстоятелства относно конкретния кредит, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея /както е в случая/, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.

4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.

Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика - Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

3

Нещо повече - уведомяването следва да се вземе предвид от съда, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, дори да е извършено след подаване на заявлението по заповедното производство. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д.

1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.

Същевременно – възраженията за липса на надлежно уведомяване са и неоснователни. Видно от представените - известие за доставяне и обратна разписка /л.61 и 62 – долу, второ/ - тези документи са адресирани именно до вписания постоянен и настоящ, посочен както в договора, така и от самия ответник в ОИМ негов адрес – ........, като са върнати с отбелязване – „непотърсен“. В този смисъл, възраженията са неоснователни, т.к. книжата са адресирани и до този, известен и посочен от кредитополучателя адрес, като ответникът не може да черпи благоприятни последици от собственото си поведение по липса на активност за узнаване на съдържанието на адресираната до него пратка, чрез непотърсването й, позовавайки се на ненадлежно извършени действия от цесионера. Горното не отговаря на действителното фактическо положение.

Отделно от изложеното и в разрез с твърденията в ОИМ – ответникът всъщност е бил наясно с извършената цесия и своя нов кредитор – „ЕОС Матрикс” ООД, т.к. според данните от ССЕ – още преди образуване на заповедното производство /11.08.2022 г./ – на 15.03.2022 г. от негова страна е постъпило доброволно плащане именно по процесния кредит и именно в полза на цесионера – ищец. Това представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, поради което и възраженията не могат да бъдат споделени.

Извън всичко изложено, следва да се има предвид и принципното положение, че - уведомяването за цесията не е елемент от ФС на самия договор за цесия /Решение № 239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Той е породил правно действие между страните по него и валидно прехвърля процесните вземания. Уведомяването има за цел единствено да осведоми длъжника, че вече има нов кредитор, за да знае на кого да плати. Ответникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Определение № 987/18.07.2011 г. по дело №867/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

С оглед горното, възраженията в ОИМ, макар обясними като защитна позиция, не се споделят. Съдът приема, че ищецът е материалноправно активно легитимиран нов кредитор /на когото ответникът вече е и плащал сума по кредита/.

Вземанията са доказани по основание и размери до посочените по – горе и за описаните периоди. Сумите за главница и възн. лихва се претендират за вноски с настъпили падежи /не се коментира пр. изискуемост/, като според данните от ССЕ – непогасените вземания възлизат на описаните размери. Обезщетението за забава в размер на законната лихва е дължимо в установения размер от 65,88 лева за периода 4

02.10.2020 г. – работен ден и първи след падежа на неплатената вноска /чл.84, ал. 1 ЗЗД/, от когато е налице забава, до края на исковия - 11.08.2022 г. За деня 01.10.2020 г. и за разликата до пълния предявен размер, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и исковете за разликите над неплатените суми според ССЕ до предявените от 2976,24 лева – главница и 1504,56 лева – възн. лихва. Главницата е дължима ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до погасяването, като последица.

Относно възражението за давност:

Своевременно, но неоснователно. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Приложима е пет годишна такава за главницата и три за лихвите. Считано от датите на претендирани вноски – за главница 01.05.2022 г. /не е периодично вземане/, а за лихви 01.10.2020 г. – до постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.08.2022 г. /от когато искът се счита предявен, съгласно фикцията на чл. 422 ГПК и давността - прекъсната на осн. чл. 116, б.”б” ЗЗД/ – нито един от посочените срокове не е изтекъл и погасени по давност вземания – главни и акцесорни – няма.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил списък по чл. 80 ГПК /л. 101/ и док. за плащане на: 132,04 лв. – ДТ и 200 лв. – деп. ССЕ /адв. възн. не се претендира/.

Следва да се присъдят и разноските за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС/ - 97,19 лева – ДТ и 180 лева с ДДС – адв. възн., съгл.

ДПЗС.

По съразмерност се дължат 305,55 лв. за настоящото и 255,07 лв. за зап. пр.

Ответникът не е претендирал, нито представил док. за сторени разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. И. М., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, следните суми:

2970,72 лева – главница – частично претендирана за вноски с настъпил падеж за периода 01.10.2020 г. – 01.05.2022 г. вкл. по договор за потребителски кредит № ... ., сключен с „ОББ” АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021 г.; 1435,10 лева – договорна лихва за периода 01.10.2020 г. – 01.05.2022 г. вкл.; 65,88 лева – обезщетение за забава за 5 периода 02.10.2020 г. - 11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 11.08.2022 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимост на разликите над посочените до пълните претендирани суми, както следва: до 2976,24 лева – главница за посочения период; до 1504,56 лева – договорна лихва за посочения период и до 378,61 лева – обезщетение за забава за периода, както и за датата от периода на последното 01.10.2020 г., като неоснователни, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5799/12.08.2022 г. по ч.гр.д. № 11712/22г. на ПРС.