Решение № 2086 от 20.05.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2086

Хасково, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260700378 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. А. И., ЛНЧ : **********, [държава], адрес: гр. Х., [улица], против Решение № 5198/05.04.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България.

В жалбата се сочи, че с оспорваното Решение № 5198/05.04.2024 г. на жалбоподателя било отказано предоставяне на международна закрила в Република България поради факта, че същият напуснал разрешения му адрес в РПЦ – Харманли, без да посочи извинителни причини. Посоченото в диспозитивната част на акта обстоятелство, че жалбоподателят не пребивавал на разрешения адрес в РПЦ - Харманли за посочения период от време отговаряло на истината. Намерението на жалбоподателя обаче не било да изостави бежанското си производство в Република България, тъй като през този период от време гостувал на свои познати сънародници с вече предоставен статут. Същият не бил наясно с негативните последици от отсъствието му от указания адрес. Прекратяването на производството означавало, че ДАБ няма да се произнесе по същество по молбата му за международна закрила. В същото време обаче жалбоподателят не можел да се завърне в държавата си на произход, тъй като опасността за него и живота му не била отминала, а дори ескалирала и продължавало да съществува реална опасност от тежки посегателства и риск за живота и личната му сигурност.

Макар и формално да било налице нарушение от негова страна на административно правното му задължение за пребиваване на посочен от ДАБ адрес, същият счита, че нарушението не е толкова съществено, че да се налага да бъде санкциониран с правната последица от прекратяване на производството по ЗУБ, което преграждало възможността да получи международната закрила, от която се нуждаел за защита на своя живот.

Смята, че с явяването му на назначеното и проведено от интервюиращия орган интервю същият недвусмислено заявил желанието си за закрила в България. От друга страна, интервюиращият орган разполагал със справки относно обстановката в Сирия, от които можело да бъде направен извод, че съществува реална опасност за живота му и че не можел да се върне в страната си по произход.

С оглед на така изложеното, моли да бъде отменено Решение № 5198/05.04.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.

В съдебното производство жалбоподателят се представлява от назначения му по реда на Закона за правната помощ процесуален представител, както и от договорно упълномощен такъв, които поддържат депозираната жалба по съображенията, с които е мотивирана.

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. А. А. И. е подал до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет молба за предоставяне на закрила в Република България с вх.№ 7329/02.11.2023 г., регистрирана в ДАБ под рег.№ УП 32075/03.11.2023 г.

Същият е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№ УП 32075/03.11.2023 г. като А. А. А. И., пол - ***, гражданство - С., етническа принадлежност - ***, роден на [дата]. в [населено място], С., с постоянен адрес - [населено място], С., професия - ***, с ***, религия – ***, **, [семейно положение], без документи за самоличност. Към регистрационния лист е приложен списък на членовете на семейството на чужденеца. Самоличността му е била установена чрез декларация с рег.№ УП 32075/03.11.2023 г. по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която търсещото закрила лице се е индивидуализирало с имената А. А. А. И., гражданство С., роден в С., [населено място].

Видно от доказателствата, с Решение за настаняване № 6006 от 02.11.2023 г. жалбоподателят е настанен в Регистрационно-приемателен център (РПЦ) - Харманли, като срещу подпис е информиран за правата и задълженията му като чужденец в производство за предоставяне на международна закрила в Република България.

На 15.12.2023 г. с А. А. А. И. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№ УП 32075/15.12.2023 г. В интервюто чужденецът заявил, че е роден в [населено място], където живял до 2012 г. От 2012 до 2023 г. бил в палатковия лагер К.. Напуснал [държава] на 05.08.2023 г. и заминал нелегално за [държава], без документи, където останал до 29.10.2023 г. В [държава] не бил регистриран, нито потърсил временна закрила, не ползвал социални помощи. В България влязъл на 29.10.2023 г. в група от 10 човека. На 30.10.2023 г. били докарани с кола на трафикант пред полицейското управление на гр.Харманли, където се предали. За пръв път подавал тук молба за закрила. Не бил арестуван в държавата си по произход, нито в друга държава, не бил осъждан. Принадлежал към етническата група на арабите и бил мюсюлманин – сунит. Нямал проблеми заради изповядваната религия. Не бил членувал в политическа партия или организация, нито участвал в религиозни организации, общности, секти. Нямало отправени лично към него или към семейството му заплахи. Не бил жертва на насилие. Напуснал [държава] заради войната и военните действия. Сраженията продължавали и до днес. Икономическото положение било много лошо и едва се препитавали. Нямали вода и ток, живеели в палатка. Заявява, че би се завърнал там, когато войната приключи.

С писмо рег.№ УП 3207503.11.2023 г. на Директора на РПЦ - Харманли е изискано от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег.№ М-1474/12.01.2024 г. (рег.№ УП 32075/16.01.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Предупредителен протокол за преместване в друг център на ДАБ № 323/29.12.2023 г. жалбоподателят е бил предупреден, че при повторно нарушение на чл. 49, т. 1 от Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ при МС“ ще бъде настанен в център или помещение от затворен тип до приключване на производството по ЗУБ с влязло в сила решение. Констатираното нарушение се е изразило в това, че на 25.12.2023 г. се е прибрал в РПЦ – Харманли след определеното за това време.

С Молба рег.№ УП-32075/16.01.2024 г., на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУБ жалбоподателят е поискал да му бъде разрешено да напусне определената зона за движение към РПЦ – Харманли за периода от 17.01.2024 г. до 23.01.2024 г. Като причини за напускане на зоната същият е отбелязал – да посети лекар, а като населено място/крайна дестинация – гр.София. В тази връзка му е издадено Разрешение № 0000018 от 16.01.2024 г., с което на основание чл.30, ал. 2 от ЗУБ му е разрешено да напусне определената за ТЦ – Пъстрогор зона за движение за периода от 17.01.2024 г. до 23.01.2024 г.

По делото е представена Докладна записка вх.№ 253/30.01.2024 г., изготвена от П. К. – гл.специалист в Отдел ПНСД до директора на РПЦ – Харманли относно чужденци, потърсили закрила в Държавната агенция за бежанците и напуснали РПЦ – Харманли, с която директорът е уведомен за 17 лица, които са в неизвестност, като под номер девет фигурира жалбоподателят И., за когото е отбелязано, че е в неизвестност от 25.01.2024 г.

С Решение № 5198/05.04.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А. И., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган е приел, че в хода на административното производство не са били установени законови предпоставки, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут на бежанец на А. А. А. И.. От проведеното със същия интервю ставало ясно, че той не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, поради което не били налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателно опасение от преследване“. Изявленията на кандидата за напускането на [държава] - водещата се война там и лошото икономическо положение, са приети за достоверни, но неотносими към разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Прието е, че за А. А. А. И. съществуват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото въз основа на материалите по административната преписка било установено, че за него са налице обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - „ тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Доколкото същият бил принуден да напусне страната си по произход, тъй като там бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт, завръщане в [държава] в настоящия момент било неподходящо за него от гледна точка на физическата му безопасност. За установени са приети предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Независимо от тези факти обаче, впоследствие чужденецът напуснал без разрешение, мястото, където бил настанен да живее. Налице били сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея. Цитиран е чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, според който текст, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата или, при условие че решаващият орган, смята молбата за неоснователна, след подходящото й разглеждане по същество, в съответствие с чл. 4 от Директива 2011/95/ЕС, я отхвърля. С оглед на така изложеното, административният орган е приел, че не са налице основания да се счита, че кандидатът продължава да се намира извън страната си на произход и че продължава да се отказва от нейната закрила, което било необходимо условие за предоставянето на хуманитарен статут, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Решението е връчено на 17.04.2024 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 18.04.2024 г.

По делото бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетел, посочен от жалбоподателя. В показанията си пред съда свид.А. А. Б. М. заяви, че около 20-ти или 21-ви януари получил обаждане от жалбоподателя, който го помолил да поиска удължаване на разрешението му за отсъствие от лагера, тъй като се разболял. Свидетелят два пъти ходил до лагера с тази цел, но не бил допуснат.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 87 от ЗУБ.