Решение № 147 от 17.07.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Свиленград, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20265620100010 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.

Образувано е по искова молба от Д. Н. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. .........., ж.к.

„.......в“ № . вх. ., ет. ., ап. .., с която са предявени срещу „Би Си Индъстрис“ ЕООД, с ЕИК:

204917386, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 19, ет. 3, ап. 7, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищецът Д. Н. Д. е предявил срещу ответника „Би Си Индъстрис“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед от 12.12.2025 г. на управителя на ответното дружество – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; 2) за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност в ответното дружество - „шофьор, лекотоварен автомобил“, Код по НКПД 832222006 – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; 3) за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради уволнението (по чл.225, ал.1 от КТ) в размер на 6616,83 евро (след допуснато изменение на размера на исковата претенция, съответно от 1102,81 евро на 4686,92 евро – в открито съдебно заседание на 23.04.2026 г. и от 4686,92 евро на 6616,83 евро – в открито съдебно заседание на 02.07.2026 г.), за периода от 15.12.2025 г. до 15.06.2025 г. – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника – работодател, по силата на което заемал длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“, Код по НКПД 832222006. Твърди, че със Заповед от 12.12.2025 г. на управителя на ответното дружество, връчена му на 15.12.2025 г., трудовото правоотношение било прекратено с посочено в заповедта основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ - „съкращаване на щата“.

Ищецът счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като посоченото в нея фактическо и правно основание за издаването й не били налице; заповедта не била мотивирана; не било налице реалното съкращаване на щата, тъй като такова не било извършено; заповедта не била подписана с оригинален подпис на управителя на ответното дружество, който бил чужд гражданин и не се намирал на територията на България. Работодателят не спазил изискването за извършване на подбор сред служителите (чл.329 от КТ), а ако такъв бил 1 извършен, то ищецът следвало да остане на работа.

Поради изложеното, ищецът иска от съда да уважи предявените искове и да му присъди разноски по делото.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Тъй като конкретни възражения за недопустимост на исковите претенции ответникът не е направил нито с отговора, нито в хода на процеса, съдът няма как да ги разгледа.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за липса мотиви в заповедта, липса на реално съкращаване на щата и липса на подбор. Твърди, че заповедта била законосъобразна, съкращаването на щата било реално, а подборът бил извършен въз основа на критериите, предвидени в чл.329 от КТ, като бил съставен протокол за извършването му. Оспорва и иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ по основание и по размер.

Поради изложеното, ответникът иска от съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи и възражения, съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

Безспорно е, а и видно от приетия като писмено доказателство Трудов договор № 217HR/30.11.2023 г. (л.56) страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът Д. Н. Д. е работил при ответника „Би Си Индъстрис“ ЕООД, като е заемал длъжността „Шофьор, лекотоварен автомобил“, с място на работа – офис на работодателя, намиращ се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, извън регулация, комплекс „Голдън Ай“ № 1, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2449,00 лв.

Трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед от 12.12.2025 г. на Джоуди Реймънд Джордал. След справка с Търговския регистър се установява, че уволнителната заповед е издадена от представляващия работодателя управител Джоуди Джордал, който може да представлява дружеството самостоятелно. В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от датата на изтичане на уговореното между страните предизвестие. Заповедта е връчена на ответника на 15.12.2025 г., което е удостоверено с подписа му върху нея (л.72). Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта е вписано: „На основание чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 от КТ (съкращаване на щата), във връзка с чл.326, ал.2 от Кодекса на труда“. Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание работодателят е връчил на служителя на 14.11.2025 г. В съставеното от работодателя предизвестие за прекратяване на правоотношението на ищеца се сочи конкретното уволнително основание – съкращаване на щата, но не се сочи срок на предизвестието.

В такъв случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 326, ал.2 от КТ, съгласно която срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок. Съгласно чл.326, ал.4 от КТ, срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.

С оглед горното, съдът приема, че страните са били в трудово правоотношение в периода от 30.11.2023 г. до 15.12.2025 г., когато е изтекъл срока на предизвестието.

При извършените в открити съдебни заседания по делото констатации, последната от които на 06.07.2026 г., от представената в оригинал трудова книжка на ищеца е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните и в 6-месечен период след това ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има доказателствено значение по смисъла на чл.179 от ГПК за фактите, отразени в нея – арг. чл. 347 от КТ. Тоест, въз основа на направената в открито съдебно заседание констатация и при липса на обратно доказване, съдът приема за установено, че в исковия период 15.12.2025г. - 15.06.2025г.

2 ищецът е останал без работа поради уволнението.

Приложен е и приет като писмено доказателство по делото фиш за работна заплата на ищеца за месец ноември 2025 г. (л.78), в който е отразено, че от 20 работни дни са отработени 20 дни, т.е. това последният пълен отработен месец преди уволнението. Видно от фиша, полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение /БТВ/ през месец ноември 2025 г. е 2156,90 лв.

По делото е представено и извлечение от банкова сметка на ответното дружество, видно от която на 10.02.2026 г. (след завеждане на исковата молба на 07.01.2026 г.) „Би Си Индъстрис“ ЕООД е превело по банкова сметка на Д. Н. Д. сумата 1034,17 евро, като обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Ищецът не спори, че е получил сумата след образуване на производството по делото.

Ответникът е представил два броя щатни разписания, едното от които е към 13.11.2025 г. (л.99 – л.101), а другото – към 22.12.2025 г. (л.103 – л. 105), като срещу длъжността „шофьор лекотоварен“ в първото е отразено 20 щатни бройки, а във второто – 16 щатни бройки. Щатните разписания са подписани от ръководител Джоуди Джордал, с оглед на което съдът приема, че са налице щатни разписания, утвърдени от представляващия ответното дружество, който е работодателят на ищеца по смисъла на Кодекса на труда.

Самото утвърждаване върху документите с подпис на представляващия е достатъчно, за да бъде мотивиран извод за действителност на изменението в длъжностното разписание, независимо от това, че липсва изрична заповед на работодателя за утвърждаване на промените в щатното разписание. С оглед представените щатни разписания следва да се приеме също, че и към момента на връчване на предизвестието (14.11.2025 г.), и към момента на връчване на заповедта за уволнение (15.12.2025 г.) новото щатно разписание не е било влязло в сила и съответните 4 щатни бройки за длъжността „шофьор лекотоварен“ не са били реално заличени.

Като писмено доказателство за установяване на твърдението му за извършен подбор, ответникът е представил Заповед от 25.10.2025 г. (л.40), с която управителят на ответното дружество Джоуди Реймънд Джордал е разпоредил извършване на подбор по реда на чл.

329 от КТ на работниците, заемащи длъжността „Шофьор, лекотоварен автомобил“, който да бъде осъществен от отдел „Човешки ресурси“ съобразно посочени в заповедта критерии.

Върху заповедта липсва положен подпис на посочения в нея издател на документа Джоуди Реймънд Джордал. Ответникът е представил и таблица, под която е отразена датата 01.11.2025 г. (л.42), като върху този документ също липсват подписи на посочените под таблицата лица Н. М. и Джоуди Джордал. Тъй като тези документи не съдържат подпис на издателя им, те имат характер на неподписани частни документи, които не се ползват с формалната доказателствена сила по чл.180 от Гражданския процесуален кодекс. Т.е. те не удостоверяват, че конкретното лице е автор на изявлението. Въпреки това, няма пречка да се приемат като писмени доказателства по делото, както е в случая, тъй като авторството и истинността им могат да се доказват с други средства. Други писмени доказателства за твърдения от ответникът подбор не са събрани по делото.

Ответникът е ангажирал гласни доказателства - чрез разпита на свидетеля Н. Тенева М., служител на работодателя, на длъжност „специалист Човешки ресурси“. Свидетелят М. посочва, че в края на месец октомври отделът получил инструкции, че се е решило, че трябва да се промени щатното разписание на отдел „Автопарк“, като в тази връзка получили два протокола – единия на „Би Си Индъстрис“ ЕООД, а другия - на дружеството собственик за промяна в щатното разписание. След това пристъпили към подготовката на протокола с критерии за подбор и оценка и скалата, която била за оценяване от 1 до 5. Критериите, които били използвани, били „квалификация на служителите“, както и „нивото на изпълнение на работата“, като водещ критерий бил нивото на изпълнение на работата, тъй като за тази длъжност се изисквало средно образование. Поставените на ищеца оценки били на база на информацията, която имали от отделите „ПР“, „Маркетинг“, както и от „Видео наблюдение“ за това „че не се следва процедурата на дружеството“. В какво се изразява това „неследване на процедурата на дружеството“ от страна на ответника, не се изяснява от свидетеля.

3

Напротив, свидетелят заявява, че не може да даде някаква конкретика, в това число да посочи имало е оплаквания от клиенти и от колеги срещу ответника.

По делото са разпитани и свидетели, ангажирани от ищеца - В.К., работила заедно с ищеца от 2017-та до 2022-ра година, и Д.О.П., колега на ищеца. Двамата свидетели, които имат преки впечатления за работата на ищеца като шофьор, посочват, че същият добре се справял с работата си, нямал наказания, нито оплаквания от клиенти, колеги или от мениджмънта, знаел гръцки, английски и турски език,

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбите на чл.328, ал.1 от КТ уреждат редица изчерпателно изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска власт към момента на прекратяване на правоотношението, дали са били налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на тези обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл.328, ал.1 от КТ . В това производство съдът се ръководи само от изложените в уволнителната заповед факти и само за тяхното наличие е проверката му.