Решение № 973 от 15.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Бургас, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120202720 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на С. И. К., ЕГН ********** против наказателно постановление № 24-0769-003335/25.09.2024г., издадено от Началник Група в ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева.

С жалбата жалбоподателят моли за отмяна на НП като заявява, че фактическата обстановка не отговаря на действителната, оспорва се нарушението, сочи за процесуални нарушения. В съдебно заседание се явява лично и заедно с адв. С. като се поддържа жалбата, депозира се и писмено становище с допълнително изложени аргументи за незаконосъобразност.

За Административнонаказващия орган, се явява юрк. Ж., която оспорва жалбата, депозирано е писмено становище за нейната неоснователност, претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване (НП е връчено на 11.07.2025г., жалба е подадена с п.к. на 24.07.2025г.), от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

На 02.08.2024г. св. С. П. изпълнявал служебни задължения със свой колега като се придвижвали със служебен автомобил по път главен път I-9 посока гр. Бургас – гр. Несебър, когато около кв. *** застигнали лек автомобил *** с рег. № ***, който изпреварили и при минаване покрай него свидетелят възприел, че водачът е без обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Водачът бил спрян за проверка, установен като С. И. К. и му бил съставен АУАН за това, че управлява лек автомобил марка *** *** с рег. № *** като по време на движение водачът не използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което била нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя, който е вписано, че няма възражения.

1

На 25.09.2024г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган е възприел изложените в АУАН факти и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП наложил глоба в размер на 50 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът се доверява на показанията на свидетеля, който макар да извършва множество проверки на ден си спомня конкретните обстоятелства, начина, по който е възприел, че водача е без обезпасителен колан, посочи, че видимостта е била ясна, съставил е АУАН, по който водачът не е вписал възражения при съставяне и съдът не намира основание да не се довери на свидетеля.

Не се установи по делото жалбоподателят да има конкретна причина, поради която да не е бил с поставен обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН от оправомощено лице съобразно представените по делото заповеди. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН като са неоснователни възраженията относно неяснота на описанието на нарушението. Ясно е посочено мястото на нарушението и свидетелят посочи по какъв начин е била възприета липсата на обезпасителен колан. Ясно е посочена датата, часа на нарушението, пътя, по който се е движел водачът като не се съдържа изискване да се посочват точни координати, касае за път, на който длъжностните лица имат съответна компетентност. Не се въвеждат обстоятелства, които да наведат съда на извод, че автомобилът не се е движил по този път като и АУАН е бил връчен при липса на възражение и в тази част. В АУАН е посочен свидетел, който е изпълнявал служебни задължения заедно с актосъставителя. Съдът не намира основание да не се довери на свидетеля, който е изложил и фактите в съставения АУАН, надлежно връчен и подписан и от жалбоподателя.

Действително има несъответствие около това дали се касае за *** *** или ***, но ясно е посочен регистрационен номер на МПС и това е достатъчно, за да се индивидуализира конкретното МПС, а и не е спорно, че и двата вида и модел МПС е оборудвано с обезопасителен колан, който не е бил поставен от водача при управление, поради което и възражението не е основателно.

Съдът счита, че АУАН и НП съдържат реквизитите, предвидени в чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Веднага след това и ал. 2 изброява случаите, в които е допустимо да не се използва обезопасителен колан: 1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо съС.ие не позволява използването на обезопасителен колан; 3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 5. инструкторите-при управление на автомобила с учебна цел.

Жалбоподателят не твърди за наличие на изключения в случая от правилото да се управлява превозното средство без поставен предпазен колан, нарушението е установено от обективна и субективна страна, поради което и правилно е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя.

Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

Санкцията е във фиксиран размер, правилно е определена от наказващия орган и НП в тази част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

2

Съдът не споделя становището на жалбоподателя за маловажност на нарушението, тъй като се засягат обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътищата и нарушението поставя в опасност неговия живот и здраве, поради което и НП следва да се потвърди.

На основание в чл. 63д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед изхода на спора, право на разноски има наказващият орган. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0769-003335/25.09.2024г., издадено от Началник Група в ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на С. И. К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.

1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА на С. И. К., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР Бургас сума в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3