Решение № 263 от 17.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Плевен, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20244400100085 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано на основание постъпила искова молба от Б. Г. Х. от гр. Русе против Център за спешна медицинска помощ гр.Русе.По така депозираната искова молба първоначално е образувано гр. дело № 782/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Русе.С определение № 58/11.01.2024 г., постановено по гр. дело № 782/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Апелативен съд – гр. Велико Търново за определяне на друг съд за разглеждане на спора, тъй като в хода на производството всички съдии от състава на Русенски Окръжен съд са се отвели от разглеждане на делото.С определение № 42/22.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 37/2024 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, гр. дело № 782/2023 г. по описа на Окръжен съд Русе е изпратено за разглеждане в Окръжен съд Плевен на основание чл.23 ал.3 от ГПК. На това основание е образувано настоящото гр. дело № 85/2024 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.

В исковата молба ищцата Б. Г. Х. твърди, че на 22.11.2018 г. на 49 години е починал единственият й син – В.Г.Х.. Посочва, че синът й, като единствена мъжка рожба в семейството на съпруга й е отгледан всеотдайно и с много любов от нея и съпруга й, който е починал през 2011 г.Ищцата заявява, че грижите за сина й В. са били денонощни, тъй като често е боледувал като малък, но обичта й към него е била силна, поради което е преодоляла всичко, за да получи той добро отношение, образование и възпитание. Синът й е бил активен спортист по хандбал, колоездене и плуване. В. е бил много весел, със силно развито чувство за хумор, умен и благороден мъж, който е обичал да помага на другите. Ищцата твърди, че връзката със сина й е била много силна, винаги са се разбирали, той е помагал на семейството, което е било много 1 задружно.През годините В. е работил в завод „Труд“ АД и е бил началник на Ремонтно-монтажен цех, като в работата си се е утвърдил като изключителен специалист, имал е много приятели и репутацията му е била на работлив, кадърен и почтен човек. Ищцата посочва, че жената, с която синът й е живеел на семейни начала и с която имат дете В. В. Х. през 2013 г. се е разболяла онкологично, за което В. е бил много разтревожен и е започнал да я води на лекари и да се грижи за нея.Призори на 22.11.2018 г. се е позвънило на вратата ,като дъщеря й и зет й са й съобщили, че синът й е починал,от което е изпаднала в шок, започнала е да плаче, да се мята в стаята като обезумяла, зет й е донесъл вода и се е опитал да я съвземе. Твърди, че това е един от найужасните моменти в живота й,не е била в съС.ие да тръгне с тях, като сестра й е останала при нея временно, след което е била на успокоителни.

Ищцата твърди, че е погребала сина си, заради лекарска грешка. От снаха си Д. е разбрала, че на 20.11.2018 г., два часа след като са се навечеряли, В. е започнал да се оплаква от тежест в сърдечната област, която епизодично го е стягала и отпускала. Тъй като тази тежест е продължила, той се е уплашил, пребледнял е и са решили да се обадят на Бърза помощ. Ищцата посочва, че снаха й се е обадила на тел.112 към 21,22 часа и е описала какво чувства В., откъдето са я свързали с ЦСМП – Русе. Разговорът е бил приет от дежурния координатор в 21,25 часа, който е преценил, че има признаци на инфаркт и затова е изпратил реанимационен екип с Д. Г., медицинска сестра С. Н. и шофьор на линейката С. И., който е бил наблизо и е пристигнал в 21,27 часа.

Започнали са да разпитват В. как се чувства, той е обяснил, че има болки в гърдите, които са били на приливи и отливи, че е имал позиви да повърне, но не е могъл, отрекъл е да употребява алкохол, като при тези симптоми, докторът му е направил повърхностен преглед, преслушал го е със слушалка, без да изпрати кардиограма за разчет от кардиолог, въпреки че е разполагал и с кардиограф на „Медика Кор“, който е бил свързан със системата на специализираната болница за сърдечни заболявания. След прегледа, лекарят е заявил, че В. има здраво сърце, че всичко е нормално, като обяснил, че в момента има някакъв грип с подобна симптоматика. Ищцата посочва, че другите двама са били напълно безучастни, никой не е предложил В. да бъде транспортиран до болницата, нито да му направят изследване на ензима тропонин, с което да се прецени дали на 100% е налице инфаркт. След като са му измерили кръвното налягане, което е било 140/90, лекарят е заявил, че е леко високо, но за него не било обезпокоително, написал на хвърчащ лист хапчета „Мелбек“ от 7,5 мг., като попитал В. дали е пушач и той потвърдил.

Въпреки симптомите, лекарят изписал хапчетата, макар че в листовката им пише, че са нестероидно противовъзпалително средство, което е показано за лечение на ревматоиден артрит, болезнена остеоартроза, спондилит, каквито В. не е имал, а от друга страна, повишава риска от сърдечно-съдови нарушения /миокарден инфаркт/. След като екипът си е тръгнал, В. и съпругата му - и двамата болни, са отишли до денонощната аптека, за да купят изписаните лекарства, от които В. още същата вечер е изпил две с надеждата, 2 че това ще го излекува, защото му е предписано от лекар.

Ищцата твърди, че екипът на д-р Г. е подходил непрофесионално и нехуманно, нарушил е всички правила и стандарти, като е оставил синът й в безпомощно съС.ие, уплашен и блед, с болки в гърдите, да се спасява само с „Мелбек“ и с помощта на болната си жена, като освен, че не са му помогнали да го транспортират до болницата, са го привели в още по-безпомощно съС.ие, защото са го заблудили, че има здраво сърце и в оставащите около 26 часа живот именно това е довело до фаталния му край, като вместо да бъде настанен в болница, на следващия ден В. е отишъл на работа и е вземал предписаните хапчета, които са повишили риска от инфаркт.

В исковата молба, ищцата посочва, че вечерта на 21.11.2018 г., В. е изпил още едно хапче от лекарството, спазвайки предписанието на д-р Г. и около 1-2 часа след вечерята са започнали същите симптоми, като тежестта и болката в гърдите е била още по-тежка, пак е била на приливи и отливи и отново е споделил, че му се повръща, като този път е повърнал, след което си е легнал, тъй като е почувствал облекчение и е заспал. Към полунощ е започнал да хърка и да вие на сън, без да се събужда, с хрипове, все едно се е опитвал да си поеме въздух, но не е можел, от което съпругата му се е уплашила и отново е потърсила помощ на тел.112 в 00:59 часа на 22.11.2018 г. Започнали са да я прехвърлят от Център – Варна с пренасочване в Център – Русе, като координаторът я е разпитвал дълго и разточително какво става, а тя му е описала това, което вижда и го молела да не губят ценно време за разпит, като и в телефонната слушалка се е чувало В. как хърка и вие. Ищцата твърди, че сигналът е бил приет едва в 1:06 часа, а смъртта на сина й е настъпила в 1:00 часа, което е констатирал вторият екип, който е отишъл в 1:12 часа с Д. Г., медицинска сестра Б. Д. и шофьор на линейката Г. К., които не са могли да го реанимират, защото вече е бил в мозъчна смърт. Според ищцата, синът й е можело да бъде спасен, ако координаторът на ЦСМП е приел адекватно и незабавно сигнала, тъй като по литературни данни мозъчната смърт настъпва около 5 минути от спиране на дишането, което, щом е спряло в 1:00 часа, е можело да стане до към 1:05 часа, след като екипът е дошъл само за 6 минути, но той е разпитвал съпругата му повече от 7 минути, които са били фатални и поради това забавяне, В. е бил лишен от спешната помощ на ЦСМП.

Според ищцата, от посещението на първия екип на 20.11.2018 г. в 21,30 часа до смъртта на сина й в 1:00 часа на 22.11.2018 г. е имало достатъчно време да бъде спасен, ако е бил правилно диагностициран от д-р Г., насочен за изследвания и транспортиран от екипа му в болницата в гр. Русе, която разполага с Ангиографско отделение, където за два часа поставят стенд на сърцето и връщат пациента към нормалния ритъм на живот. Ищцата твърди, че неправилната диагноза и противопоказно лечение с „Мелбек“ на д-р Г. са довели до смъртта на сина й само за няколко часа /26-27 часа/, след посещението му. Според ищцата, в процесната нощ, към 22,00 часа, екипът на д-р Г. е побързал да си тръгне, като са оставили синът й на място, вместо да го обслужат като пациент в много тежко съС.ие, изискващо медицински 3 приоритет, съгласно Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“.

В исковата молба се посочва, че в Окръжна прокуратура – гр. Русе е образувано досъдебно производство № СлО-4174/2018 г. /ДП № 73/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – гр. Русе/ за престъпление по чл.123 ал.1 от НК за това, че през периода 20.11.2018 г. – 22.11.2018 г. в гр. Русе е причинена смъртта на В.Г.Х., ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирано занятие, източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия, което към настоящия момент не е приключило. Ищцата посочва, че в хода на разследването е установено, че липсва изготвена кардиограма от д-р Г., като във фиша и журнала е вписана диагноза „Интеркостална невралгия + ОВИ“, което няма нищо общо със симптомите на В. Х. и записаните от диспечера оплаквания. В съобщението за смърт, издадено от заместващия личния лекар – д-р Барболов, като основна причина е посочено „Ритъмни и проводни нарушения на сърдечната дейност“, поради наличието на Изхемична болест на сърцето, което се потвърждава и от извършената аутопсия. Ищцата посочва, че в заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп, изготвено от др Пламен Д. – Началник отделение „Съдебна медицина“ към УМБАЛ „Канев“ АД – гр. Русе по досъдебното производство е установено, че синът й е имал тежка коронаросклероза, засягаща и трите основни клона на сърцето, околосъдова миокардиосклероза и умерена атеросклероза на аортата, като триколоновата коронарна болест е анатомичен белег на Исхемичната болест на сърцето и това обяснява причината за смъртта му.В изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на проф. Д. Р. и др В.Н. е прието, че ръководеният от д-р Г. медицински екип от ЦСМП – гр.

Русе, при посещението и прегледа на В. в дома му на 20.11.2018 г. не е направил всичко необходимо за поставяне на правилна диагноза и в този случай, медицинският стандарт „Спешна медицина“ е спазен само формално, набързо и с недостатъчни методи е „изключено“ едно сериозно сърдечно съС.ие, поставена е двойна диагноза без достатъчно анамнестични основания и данни от прегледа, като по този начин не са предприети действия за поставяне на реална диагноза. Прието е, че В. Х. е имал предхождащи симптоми и тяхното неглижиране и непредприемане на допълнителни мерки за потвърждаване или изключване на диагнозата имат отношение към фаталния край.

Ищцата счита, че всеки един от екипа на Спешна медицинска помощ на 20.11.2018 г. е бил длъжен да осигури изпълнение на задължението на екипа по чл.14 ал.1 т.7 от Правилника, като това задължение се отнася както за Д. Г., така и за медицинската сестра С. Н. и шофьора на линейката С. И.. За избягване на фаталния изход е било необходимо и достатъчно да се прецени, че има опасност за живота на повикалия помощ пациент и той да бъде откаран в болница. Според ищцата, поради непредлагането и неосъществяването на спешна хоспитализация и транспорт всеки от екипа на ЦСМП е нарушил 4 задълженията си: да предложи на пациента спешна хоспитализация в специализирана болница – чл.13 от Наредбата, да организира и осигури специализиран транспорт за пациента, като нуждаещ се от спешна медицинска помощ – чл.9 т.9 б.“а“ от Наредбата и да организира и осигури наблюдението му до неговата хоспитализация – чл.9 т.3 от Наредбата. Ищцата твърди, че д-р Г. не е изпълнил задължението си да снеме подробна анамнеза и да извърши необходимия обем диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура, поради което е налице нарушение на чл.9 т.2 от Наредбата при процеса на диагностика. Бездействието на всеки от екипа на др Г., изразило се при всеки от тях в непредлагане на хоспитализация, при това спешна, в нетранспортиране до болницата и неосъществяване на съпътстващо го наблюдение, според ищцата е довело до фаталния изход. Поради това, ищцата счита, че е налице независимо съпричинителство между тримата от екипа на ЦСМП от 20.11.2018 г. за смъртта на сина й. Според ищцата, в случая е налице противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнено задължение за осъществяване на спешна диагностика, съгласно Наредба № 25/1999 г. на МЗ и Правилника за устройство и дейността на Център за спешна медицинска помощ да предложат спешна хоспитализация и транспорт на „Критичен спешен пациент“, като бездействието е довело до смъртта на В..