Решение № 798 от 24.10.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. Шумен, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20233630101377 по описа за 2023 година

Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, срещу И. К. И., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 2314,71 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 2314,71 лева, представляваща 1200 лева главница – неплатени вноска по договор за потребителски кредит № 9795104003 от 07.05.2020г./сключен между ответника и ищцов цедент „***“ ЕООД/; 40,43 лева договорна лихва, за периода 07.05.2020г. – 07.06.2020г., 1074.28 лева лихва за забава, за периода 07.06.2020г. – 01.03.2023г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението/28.02.2023г./ до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Срещу заповедта по ЧГД № 478/2023г., ответникът възразил, в законния срок. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, 1 подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди, че не е сключвал процесния договор, сумата по него, не е получавал, цесията, не му е съобщавана. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /в писмени молби/, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 07.05.2020г. цедент на ищеца /„***“ ЕООД / и ответницата сключили договор за потребителски кредит, според който предоставил сумата от 1200 лева. Уговорено било връщането , за срок от 30 дни /на 06.06.2020г./, включваща главница и лихва в размер на 40,99%, при ГПР от 49,65%, и обща дължима сума по кредита от 1488 лева, от които договорна лихва за целия период от 40,43 лева и такса за експресно разглеждане от 247,57 лева/не се претендира в производството/. Уговорената сума била получена на датата на договора, според запис в него. Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ ответникът е заплатил на ищцовия цедент сума, в размер на 1911,16 лева на единадесет вноски, последната на 08.01.2021г., с което е погасила цялото си задължение към заемодателя, като е надплатила сумата от 395,39 лева, поради което и не дължи лихви за забава. Вземанията по договора били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 18.10.2022г.. Както уведомлението за прехвърляне на вземанията, така и пълномощно от цедента за цесионера, не са връчвани на длъжника, преди 02.08.2023г., когато е получил препис от исковата молба. Заявлението по ЧГД № 478/2023г. е постъпило в ШРС на 28.02.2023г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и размера ѝ; предоставянето на заетата сума.

Посочените, не са налице, в настоящият случай – Уговорките от раздел 2 условия на кредита, за договорна лихва в размер на 40,99%; за ГПР от 49,65% и за такса за експресно разглеждане, са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, последната и заобикаляща разпоредбите на закона за потребителския кредит. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то, най-често се свързва, с принципите на справедливост и производният му, за еквивалентност на престациите. Уговорените възнаграждения по процесния договор, само поради размера си, са в противоречие и с двата, налагайки заплащане такова за ползване на чужди средства, в размер на ¼ от нея, за само един месец/1200 лева заем – 288 лева такса и договорна лихва/.

Съществува свобода на договарянето, но ответникът, няма данни да е получил пред договорна информация, а и тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на облигационното право, като посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на уговорените възнаграждения/чл. 9 ЗЗД/. ЗПК в чл.

11, ал. 1, т. 10 и 11, регламентира съдържанието на договора за потребителски кредит, по отношение ГПР и условията за издължаване на кредита, като по отношение на първия, не е достатъчно запис за стойността му и общата дължима сума от потребителя. В случая няма яснота за взетите в предвид допускания при изчисляване на ГПР и определяне на общата дължима сума.

ЗПК в чл. 10а, регламентира възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит.

Нормата изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. В случая уговорените услуга е именно такава – „експресно разглеждане“. Тоест изисква се възнаграждение за изпълнение на основното кредиторово задължение по договор за кредит, да предостави парична сума. Посоченото е достатъчно за този състав да приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закон за потребителския кредит, поради което и са нищожни.

Поради това и според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ищецът следва да получи само чистата стойност на кредита, в случая 1200 лева, която сума обаче му е заплатена от кредитополучателя, и върху нея, не следва да се присъди законна лихва, тъй като дължимата за периода от 06.06.2020г./падеж 3 на всички вземания по договора/, до последните вноски на ответника, през 2020г., е по малка от надплатената сума, в общ размер на 711,16 лева.

Изложеното налага отхвърляне на предявените искове, като неоснователни, а не поради плащане, въпреки неоснователност на всички ответни възражения.

Цесията, предвид това, че уведомление за нея се съдържа в исковата молба, има действие по отношение на него. Не са събрани каквито и да е доказателства, в подкрепа на ответните твърдения, че не е страна по процесния договор и не е получавал сумата, които се опровергават от собственото му поведение – платил е на кредитора се, макар и не в уговорения срок.

При този изход на спора, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 550 лева разноски в производството, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, срещу И. К. И., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2314,71 лева, представляваща 1200 лева главница – неплатени вноска по договор за потребителски кредит № 9795104003 от 07.05.2020г./сключен между ответника и ищцов цедент „***“ ЕООД/; 40,43 лева договорна лихва, за периода 07.05.2020г. – 07.06.2020г., 1074.28 лева лихва за забава, за периода 07.06.2020г. – 01.03.2023г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението/28.02.2023г./ до окончателното плащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА “***” ЕАД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, да заплати на И. К. И., ЕГН : **********, с адрес – ***, сумата от 550 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 478/2023г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4

5