Решение № 230 от 19.08.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Елин Пелин, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820101012 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът Р.В.Б-С – главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София със съдебен адрес: гр.София, ул.

“...............“ № 2 е предявила срещу ответниците „Е.............“ ЕООД, ЕИК .................... със седалище и адрес на управление: гр.Е.П., Софийска област, бул. „Н.....“ № 110 представлявано от В.Х.К., ЕГН ********** – едноличен собственик и управител и срещу „П..... и............“ ЕООД, ЕИК .............. със седалище и адрес на управление: гр.Е.П., Софийска област, бул. „Н.....“ № 110а, ет.4, ап.1 представлявано от управителя В.Х.К., ЕГН ********** – едноличен собственик и управител на дружеството, искове с правно основание чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК и евентуални искове по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК и чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК. Моли се съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителна по отношение на държавата сделката, сключена с нотариален акт № 193, том 2, рег. № 627 от 24.03.2022 г. по описа на нотариус Л.Х с район на действие РС Е.П., при която „Е.............“ ЕООД представлявано от едноличния собственик и управител В.Х.К. продава на „П..... и............“ ЕООД представлявано от В.Х.К. – едноличен собственик и управител урегулиран поземлен имот с площ от 260 кв.м., находящ се в гр.Е.П., Община Е.П., Област Софийска, съставляващ УПИ ХIII-205 в квартал 69 по плана на 1 града, утвърден със Заповед № АБ-164/1985 и изменен със Заповед № 9/1997 г. при граници и съседи: от две страни улица, УПИ IХ-1655 и УПИ VIII-212 за сумата от 1300.00 лева.

Излагат се твърдения, че първият ответник „Е.............“ ЕООД има неуредени публични задължения в размер на 65 225,71 лева към 13.09.2023 г..

Непогасените задължения са установени със справка-декларация по ЗДДС за периода от м.11.2019 г. до м.03.2022 г.; Декларация образец № 6 за периода от м.10.2019 г. до м.03.2022 г. и Декларация по ЗКПО за периода от м.01.2019 г. до м.12.2022 г., подробно описани по номер, дата, размер на задължението и краен срок на погасяване в справка за общите задължения на задълженото лице към 13.09.2023 г.. Въпреки наличието на непогасени публични задължения, на 24.03.2022 г. с нотариален акт № 193, том 2, рег. № 627 от 24.03.2022 г. по описа на нотариус Л.Х с район на действие РС Е.П., „Е.............“ ЕООД представлявано от едноличния собственик и управител В.Х.К. отчуждава свой недвижим имот, като го продава на „П..... и............“ ЕООД представлявано от В.Х.К. – едноличен собственик и управител, а именно: урегулиран поземлен имот с площ от 260 кв.м., находящ се в гр.Е.П., Община Е.П., Област Софийска, съставляващ УПИ ХII-205 в квартал 69 по плана на града, утвърден със Заповед № АБ-164/1985 и изменен със Заповед № 9/1997 г. при граници и съседи: от две страни улица, УПИ IХ-1655 и УПИ VIII-212 за сумата от 1300.00 лева.

С отчуждаването на това свое имущество „Е.............“ ЕООД лишава кредиторите от възможността да се удовлетворят от неговата реализация, като извършената сделка е довела до ощетяване на държавния бюджет, което обосновава правния интерес, който има приходната администрация от предявяване на настоящия иск. Към момента задълженото лице не разполага със свободни от тежести материални активи, които да обезпечат установените и изискуеми задължения на „Е.............“ ЕООД.

Увреждането на кредитора е обективна предпоставка и означава, че чрез извършените правни действия длъжникът създава пречки за удовлетворяване на вземането на кредитора. Безспорно е установено, че атакуваната сделка е извършена след установяване на публични задължения.

До момента на подаване на иска в съда, натрупаните публични задължения не са погасени. С продажбата на недвижимия имот длъжникът е намалил 2 имуществото си, въпреки, че знае, че има значително по размер парично задължение към свой кредитор и независимо от това се е разпоредил с това имущество. От извършената справка в търговския регистър се установява, че двете дружества контрагенти по процесната сделка се управляват от едно и също физическо лице В.Х.К., а съгласно §1, чл.3 б. „д“ от Допълнителните разпоредби в ДОПК, лицата в чиито управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително, когато физическото лице представлява друго лице, са свързани помежду си лица.

Съгласно чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК недействителни по отношение на държавата са сделки или действия, с намерение да се увредят публичните взискатели, които са сключени след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Намерението да се увреди публичния взискател се доказва от самия факт на увреждането, който се изразява в обстоятелството, че отчуждавайки имотите си „Е.............“ ЕООД намалява имуществото срещу което Държавата в лицето на НАП може да насочи методите си на принудително изпълнение или да послужи като обезпечение за погасяване на вече установените публични задължения. Друго обстоятелство, доказващо намерението да бъде увреден публичния взискател е факта, на съзнателното подписване на декларация с невярно съдържание от задълженото лице.

Съгласно чл.264 ал.1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. В.Х.К. е попълнил Декларация по чл.264 ал.2 от ДОПК че „Е.............“ ЕООД няма непогасени публични задължения, която е с невярно съдържание.

В предоставения им едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК ответниците „Е.............“ ЕООД и „П..... и............“ ЕООД чрез пълномощника си адв. Н. Г. оспорват иска като недопустим, а в случай, че съдът го приеме за допустим, намират, че същия се явява неоснователен. Твърди, че не може 3 ищеца да се конституира, като такъв, тъй като трябва преди това да докаже качеството си на кредитор. От исковата молба е видно, че ищецът по никой начин не твърди, че е кредитор на някой от ответниците, поради което самата исковата молба буди недоумение. Досежно обстоятелствата, на които се основава иска следва отново да се изтъкне, че ответниците не дължат нищо на ищеца Р.В.С., поради което твърдените факти в исковата молба са неверни, тъй като са свързани с НАП – София, а не с ищеца С.. Всичко изложено сочи, че посочените обстоятелства, на които се основава иска се неверни, отразяват неточно обективната истина и естествено са неотносими към спора между страните.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от справка-декларация по ЗДДС за периода от месец 11.2019 г. до месец 03.2022 г., декларация образец № 6 за периода от месец 10.2019 г. до месец 03.2022 г. и декларация по ЗКПО за периода от месец 01.2019 г. до месец 12.2022 г. ответникът „Е.............“ ЕООД има непогасени публични задължения в общ размер на 65 362,35 лева.

По делото е представена Справка за общите задължения на „Е.............“ ЕООД към дата 13.09.2023 г. изготвена от ТД София област, населено място Е.П., от която се установява, че размерът на общите задължения на юридическото лице възлизат на 49136,64 лева дължима главница и 16225,71 лева лихва, като размерът на общото задължение възлиза на 65 362,35 лева.

Установява се от декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК от 24.03.2022 г. изходяща от В.Х.К., че същият в качеството на управител и представляващ юридическото лице „Е.............“ ЕООД е декларирал, че представляваната от него фирма няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, том II, рег. № 2405 дело № 194 от 2022 г. по описа на нотариус Л.Х с район на действие РС Е.П. се установява, че В.Х.К. в качеството на собственик и управител на „Е.............“ ЕООД е продал на „П..... и............“ ЕООД представлявано от В.Х.К. следния собствен недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба: урегулиран поземлен имот с площ от 260 кв.м., находящ се в гр.Е.П., Община Е.П., Област Софийска, съставляващ УПИ ХIII-205 в 4 квартал 69 по плана на града, утвърден със Заповед № АБ-164/1985 и изменен със Заповед № 9/1997 г. при граници и съседи: от две страни улица, УПИ IХ1655 и УПИ VIII-212 за сумата от 1300.00 лева.

Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. №

7308033614/14.09.2023 г. издадено от Община Е.П. данъчната оценка на недвижим имот представляващ имот планоснимачен номер 205 в кв.69 в парцел 13 по плана на гр.Е.П. възлиза на 1990.00 лева и е записан на името на „П..... и............“ ЕООД.

Представена е справка от Агенция по вписвания касаеща „Е.............“ ЕООД, в която е отразено вписване на покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт извършена на 24.03.2022 г. от „Е.............“ ЕООД в качеството на продавач в полза на „П..... и............“ ЕООД в качеството на купувач на недвижим имот представляващ поземлен имот пл. № 205, парцел – 13 в кв.69 по плана на гр. Е.П., Софийска област.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на недвижим имот представляващ УПИ ХIII-205 в квартал 69 по плана на гр.Е.П. с площ от 260 кв.м. към 24.03.2022 г. възлиза на 45 000.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявена е искова претенция с правно основание чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК.

Национална агенция за приходите е активно легитимирана да предяви настоящия иск по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК в качеството си на публичен взискател по смисъла на чл.210, ал.1, т.1 от ДОПК, както е активно легитимиран и съответния й публичен изпълнител Р.В.Б-С. – главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, видно от представеното по делото пълномощно № 313/20.08.2022 г. по описа на НАП Централно управление. В този смисъл възраженията на ответниците, че предявеният иск от главния публичен изпълнител на ТД на НАП Р.С. не легитимират ищеца като кредитор на ответниците, се явяват неоснователни.

Ответникът „Е.............“ ЕООД в хода на делото не оспорва размера на дължимите публични задължения в общ размер 65 362,35 лева, а и същото се установява от представените по делото декларации и справка за общите 5 задължения на задълженото лице.

С чл.216, ал.1, т.1-6 от ДПК е предоставена възможност по искане на кредитора да бъдат обявени за недействителни спрямо Държавата и общината изброени действия и сделки, извършени от длъжника. Според чл.216, ал.2 от ДОПК, недействителността по ал.1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.

В чл.216, ал.3 от ДОПК законодателят е предвидил, че извън случаите по ал.1 правата на кредитора по чл.134 и чл.135 от ЗЗД могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител.

В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял за увреждането по чл.135 ал.1 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.

Ето защо фактическият състав на чл.216, ал.1 от ДОПК /специална норма по отношение общата норма на чл.135 от ЗЗД/ предполага наличието на следните кумулативни предпоставки – публично вземане по което ищецът се явява кредитор, сключване на сделка или извършване на действия от страна на длъжника след установяване на вземането на сделки или други действия и намерение да се увреди публичния взискател. В тази хипотеза за разлика от общата норма на чл.135 от ЗЗД намерението за увреждане на третото лице не е елемент от фактическия състав.