Решение № 19504 от 29.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19504 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110169564 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 376316/21.11.2024 г. на Г. С. Г., ЕГН **********, гр. София, ж.к. З Б 18, бл. 20, ет. 2, ап. 5, действащ чрез адв. П. Х., със съдебен адрес гр.

София, ж.к. Л, бл. 44, вх. А., срещу „А1 Б” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н И, ул. К № 1, представлявано от членовете на съвета на директорите АД и ММ, чрез пълномощник юрисконсулт МК по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 324.81 лв., от които 259.81 лв. представляващи главница, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. държавна такса и 40 лв. юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на възможността вземането да се събере принудително чрез изтекла погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20127860402866/2012 г. на ЧСИ М М с рег. № 786 на КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.04.2012 г. във връзка с влязла сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.01.2012 г. по гр. д. № ..../2011 г. на 66 с-в, СРС. Твърди, че спрямо ищеца не са извършвани или поискани други изпълнителни действия, освен покана за доброволно изпълнение от 14.10.2012 г. Счита, че вземането е погасено по давност, която е изтекла в хода на изпълнителния процес. Моли съда да установи тези обстоятелства. Претендира разноски.

В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна признава така предявения иск. Твърди, че дружеството се е дезинтересирало от вземането си и следва да се приложи чл. 78 ал. 2 от ГПК. Счита, че давностният срок е изтекъл. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема 1 за установено следното:

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че че процесното вземане е погасено чрез изтекъл погасителен давностен срок, който е погасил възможността за принудителното му събиране, на основание чл. 146 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът е заявил, че поддържа направеното признание на иска. Претендира разноски по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като твърди, че не е дал повод за завеждане на иска и признава същия.

Предвид направеното признание от страна на ответника на иска, и с оглед искането съда да се произнесе по реда на чл. 237 от ГПК, Съдът счита, че следва исковата молба да бъде уважена. Предвид това, че вземането е било предмет на изпълнително производство, образувано по искане на ответника, съдът счита, че същият е предприел действия за събирането на същото, което от своя страна обуславя правния интерес на ищеца да иска от съда установяването, че възможността за принудителното събиране на вземането е погасена чрез изтичане на погасителна давност. Ето защо, съдът счита, че не са налице кумулативно предвидените в чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки за възлагане на разноските в тежест на ищеца, а такива следва да се възложат в тежест на ответника.

Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 50 лв. (таксите на банката за превод не са разноски по смисъла на ГПК) и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, като същите следва да се присъдят в цялост. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

С оглед на горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между Г. С. Г., ЕГН **********, гр.

София, ж.к. З Б 18, бл. 20, ет. 2, ап. 5, действащ чрез адв. П. Х., със съдебен адрес гр. София, ж.к. Л, бл. 44, вх. А., срещу „А1 Б” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1309, р-н И, ул. К № 1, представлявано от членовете на съвета на директорите АД и ММ, чрез пълномощник юрисконсулт МК, на основание чл. 124 във връзка с чл. 439 от ГПК, че сумата от 324.81 лв., от които 259.81 лв. представляващи главница, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. държавна такса и 40 лв. юрисконсултско възнаграждение, не се дължат, поради погасяване на възможността вземането да се събере принудително чрез изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „А1 Б” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н И, ул. К № 1, представлявано от членовете на съвета на директорите АД и ММ, да заплати на Г. С. Г., ЕГН **********, гр. София, ж.к. З Б 18, бл. 20, ет. 2, ап. 5, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от двете страни, пред СГС.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3