Определение № 70 от 26.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500062 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по съединени за съвместно разглеждане четири въззивни частни жалби срещу три определения, постановени по гр.д.

№2875/2022 г. по описа на ОС – Пловдив.

С Частна жалба вх.№26819/08.08.2024 г., подадена от ищеца „А. - **“АД, чрез адв. М. Ш., се обжалва Определение №1869/05.07.2024 г., с което е оставен без разглеждане, като недопустим, предявения от „А. - **“АД отрицателен установителен иск за собственост, с който се иска да бъде отречено правото на собственост на ответниците П. И. Х. и съпругата му Е. А. Х. върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *****.***.***, находящ се в гр. П., с адрес: гр. П., район С., „П. о. к.“, с площ 10 742 кв.м. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Съдът неправилно е приел, че липсва правен интерес на ищеца от предявяването на иска, тъй като не се установява той да е във владение на процесния имот, поради непредявяването на иска почти 6 години след изменението на кадастралния регистър, и поради наличието на влязло в сила съдебно решение, с което ищецът е признат за собственик на имота и е отречено правото на собственост на праводателя на ответниците. С доклада си съдът не е разпределил доказателствената тежест, и не е дал указания на ищеца, че следва да докаже определени обстоятелства, обуславящи правния му интерес, и конкретно дали владее имота. Фактът дали ищецът владее или не владее имота не е предпоставка за допустимостта на предявения иск. Същевременно, от повторната експертиза се установява, че достъпът до имота не е ограничен и трето лице не е установило фактическа власт върху него – ищецът има свободен достъп и фактическата му власт не е отнемана. С предявяването на отрицателният установителен иск ищецът би постигнал необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните му права, произтичащи от АД* №****/******** г. и Решение на ПРС от 13.07.2016 г. по гр.д.№709/2005 г., отменено с 1

Решение №334/09.03.2010 г. по гр.д.№2474/2008 г. на ПОС, влязло в сила на 14.10.2010 г. и вписано в. А* на 16.02.2011 г. С вписването на ответника П. Х. в кадастралния регистър като собственик на имота, въз основа на подадено от него заявление от 07.11.2016 г., същият оспорва и застрашава правото на собственост на ищеца относно същия имот, тъй като съгласно чл.41, ал.6 и чл.53, ал.2 от ЗКИР всички лица, притежаващи документи за собственост за имота се записват в КР, а спора между тях се разрешава по съдебен ред чрез иск за собственост. Записването в кадастралния регистър на лице като собственик на имот, без то да има такива права, не е грешка или непълнота в кадастралната карта, а сочи на спор за собственост. Ако се уважи отрицателният установителен иск, влязлото в сила решение по него ще бъде основание за заличаване на вписването в кадастралния регистър на лицето, чието право е отречено. Посоченото обуславя наличие на правен интерес на ищеца от предявяването на отрицателния установителен иск, независимо че с влязло в сила решение е разрешен спорът за собственост между ищеца и праводателя на ответниците. След предявяването на иска, по който е постановено посоченото решение, К. и М. Т.и са прехвърлили собствеността върху същия имот на ответника по настоящия иск по силата на съдебното решение, постановено по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, което има последиците на прехвърлителна сделка. Независимо, че силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение между ищеца и праводателите на ответниците се разпростира и по отношение на тях, като техни правоприемници, и постановеното съдебно решение по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД не е имало транслативен ефект, те се легитимират с него, както и заявяват в отговора на исковата молба като основание за собствеността си и изтекла в тяхна полза придобивна давност – т.е. заявяват самостоятелно оригинерно придобивно основание. С оглед направените възражения, съдът е следвало да се произнесе с решение по съществото на спора. Неправилно съдът е приел, че наличието на влязло в сила решение, с което ищецът е признат за собственик спрямо праводателя на ответниците е пречка за предявяване на настоящия иск – когато правото на собственост на едно лице стане спорно, поради легитимацията на друго лице като собственик на имота, се поражда правен интерес от разрешаването на този спор. Докато ответниците фигурират като собственици на процесния имот в КР, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, като предявяването му не е ограничено във времето. Въпреки че съдът не е изложил съображения във връзка с релевираното от ответниците възражение за недопустимост на иска на основание чл.233, изр.1 и 2 от ГПК, се сочи, че от представената по делото искова молба, по която е образувано производството по гр.д.№347/2002 г., е била нередовна, и не може да бъде обоснован извод какъв е предмета на спора, каква е била търсената защита, поради което и не е формирана СП*. В настоящото производство ищецът отрича правото на собственост на ответниците при различна фактическа обстановка, не е налице обективен и субективен идентитет на предявените искове, поради което и отказът от иск в производството по гр.д.№347/2002 г. не съставлява процесуална пречка за настоящия иск. По тези съображения се настоява да се отмени обжалваното определение, и да се върне делото на ОС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване 2 съдебен акт, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна с пълномощно на л.37 от делото на ПОС за всички инстанции, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни – ответниците П. И. Х. и съпругата му Е. А. Х., и на третото лице – помагач на ответниците К. А. Т.. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК са постъпили Писмен отговор вх.№28681/28.08.2024 г. от третото лице – помагач К. А. Т., и Отговор на частна жалба вх.№28382/26.08.2024 г. от ответниците П. и Е.

Х.и, двамата чрез адв. В. И.. В депозираните отговори се поддържа становище за неоснователност на частната жалба на ищеца, и се настоява за оставянето й без уважение.

Третото лице – помагач К. Т. поддържа, че недопустимостта на иска произтича от обстоятелството, че ищецът не е във владение на имота, и е предявил иска почти 6 години след като е узнал за изменението на КККР, с посочването на ответника П. Х. като собственик на процесния имот. Съдът е изготвил пълен доклад, с който е извършил разпределение на доказателствената тежест и е дал конкретни указания относно доказването на релевантните факти. Поддържат се доводите в депозирания отговор на исковата молба и писмената защита относно недопустимостта на иска, а при условията на евентуалност – за неговата неоснователност. Подкрепят се изцяло възраженията на ответниците в депозирания от тях отговор на исковата молба, че за ищеца не съществува процесуална възможност да предяви отново същия иск, от който се е отказал по гр.д.№347/2002 г. на ПРС – 3 гр.с., а също и претенцията им за изтекла в тяхна полза придобивна давност за спорния имот.

Изтъква като допълнително основание за недопустимостта на предявения иск обстоятелствата, че спорният имот е бил придобит от него с Постановление за възлагане от 15.01.1999г., като част от имот с планоснимачен № ** /стар/ по плана от **** г. на „П. о. к.“ в регулацията на гр. П.. Постановлението за възлагане е издадено от съда по несъстоятелността на „Б. б.“АД, по т.д.№134/1996 г. на СГС, ТО. Същото не е било обжалвано от заинтересованите страни, включително от ищеца, и е влязло в сила, и е вписано в И. р. на ******** г. С влизане в сила на решението, с което е приключило производството по несъстоятелност и „Б. б.“АД е заличена от ТР, непредявените вземания и неупражнените права се погасяват, с което на 09.04.2002 г. е настъпил погасителен ефект и за правото на ищеца да претендира правото на собственост върху спорния имот. Поддържа, че претенцията на ищеца против ответниците на това основание е недопустима, тъй като би съставлявала пререшаване на въпроса относно имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

В депозирания отговор от ответниците П. и Е. Х.и се поддържа неоснователност на възраженията, че не е налице пълен идентитет между предявените искове по гр.д.№347/2002 г. на ПРС – 3 гр.с. и по гр.д.№2875/2022 г. на ОС – Пловдив, 3-ти състав – налице е съвпадане на страните /тъй като настоящите ответници са правоприемници на К. Т. ответника по първото дело/, и спорният предмет /в настоящото производство се иска отричане на правото на собственост на ответника върху ПИ с идентификатор *****.***.***, който е част имот пл.№ **, който е бил предмет на иска по гр.347/2002 г./, като липсват 3 други твърдения, основаващи се на новонастъпили факти. Неоснователни са доводите, че ответниците заявяват самостоятелни права върху процесния имот на основание влязло в сила решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД и на основание придобивна давност. Ответниците поддържат, че са придобили собствеността върху процесния имот от праводателите им К. Т. и съпругата му М. Т.а, които са се легитимирали като собственици на основание Постановление за възлагане от 15.01.1999г., а ответниците от своя страна се легитимират като собственици на основание влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№38/2009 г. на ПОС – 2-ри състав. В условията на евентуалност се поддържа направеното от ответниците с отговора на исковата молба възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, за периода от 06.03.2010 г., когато въз основа на влязлото в сила съдебно решение им е било предадено владението върху спорния имот с приемо-предавателен протокол, до 03.11.2022 г., когато е предявен отрицателния установителен иск от ищеца. Наред с това възражение, се поддържа и възражението за изтекла в полза на праводателя на ответниците – К. Т. кратка придобивна давност за периода от 04.05.1999 г., когато му е било предадено владението от синдиците на „Б. б.“АД /в несъст./ до 21.03.2005 г., на която дата е бил предявен положителният установителен иск за собственост от ищеца против Т.и, по който е образувано гр.д.№709/2005 г., с който е била прекъсната придобивната давност. Поддържа се, че АД* №****/******** г., на който „А. - **“АД се позовава, няма правопораждащо действие, а само установително такова. Същият не е вписан, за разлика от актовете за собственост на праводателите на ответниците, поради което актът за държавна собственост не е противопоставим на съдебното решение, от което ответниците черпят своите права.

С Частна жалба вх.№36939/11.11.2024 г., подадена от К. А. Т., в качеството на трето лице – помагач, се обжалва Определение №2796/15.10.2024 г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата му с вх.№26005/31.07.2024 г., с която е поискано на основание чл.250, ал.1 от ГПК да бъде допълнено Определение №1869/05.07.2024 г., като в диспозитива на съдебния акт след текста „недопустим“ да бъде изписана правната норма, служеща като основание предявения от ищците отрицателен установителен иск да бъде приет за недопустим. Молбата е уточнена с Молба вх.№27886/20.08.2024 г., в която е уточнено коя правна норма да бъде посочена, а именно „на основание чл.739, ал.1 от Търговския закон“.

Уточнителната молба не е взета предвид, което частния жалбоподател съставлява допълнителен аргумент за основателността на частната жалба. И в основната, и в уточняващата молба за допълване на съдебния акт в посочения смисъл се сочи, че не се иска промяна на акта по същество. Жалбоподателят счита, че приетата от съда недопустимост е твърде обща формулировка, тя следва да бъде допълнена с изрично посочване на първото по ред и време правно основание, сочено от страната за недопустимостта на правото на иск, като счита, че с това би било заздравено основанието за недопустимост на предявения от ищеца иск. Сочи се, че в отговора на исковата молба са изложени подробни обстоятелства и аргументи в подкрепа на соченото основание за недопустимост. Сочи се, че е налице и 4 непълнота в мотивите на съдебния акт, като в тях липсва произнасяне по направените в отговора на исковата молба искания за произнасяне на съда по въпросите дали искът му е подведомствен, дали следва да бъде предявен пред съда по несъстоятелността, против правоприемниците на несъстоятелния търговец „Б. б.“АД, и в тази връзка дали е налице пасивна процесуална легитимация на ответниците. Счита, че е налице непълнота на мотивите относно тези възражения, рефлектираща и в непълнота в диспозитива, която жалбоподателят счита, че следва да бъде допълнена с добавяне към диспозитива и недопустимост на иска, като предявен пред ненадлежен съд. Съдът е дължал произнасяне по въпроса дали е компетентен да разгледа иска, и едва тогава да даде ход на делото. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и постановяване съдебен акт, с който въззивната инстанция да се произнесе по съществото на повдигнатия с частната жалба правен спор, а при условията на евентуалност – да върне делото на компетентния съд за допълване на диспозитива в посочения смисъл.