Решение № 18 от 07.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Бургас, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Въззивно гражданско дело № 20212100501130 по описа за 2021 година Производството е по Глава 20 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.И.Д. от гр. *** чрез пълномощника му адв. Стефан Харизанов с адрес на кантората гр.Пловдив,бул.“Руски“ ,№ 86,ет.2,офис 9 срещу решение № 260094 от 21.05.2021 год. по гр.д.№ 699 по описа за 2020 год. на Районен съд Поморие ,с което по предявен иск по чл.422 от ГПК е прието за установено по отношение на М.Д. ,че дължи на Ч. Т. Д. К.,загубил правоспособност на основание чл.31,ал.1,т.7 от ЗЧСИ с процесуален субституент /съищец по делото Ч.

Наско Великов Георгиев сумата от 466,75 лв.,представляваща такси и разноски по изпълнително дело № 70 по описа за 2015 год. на Ч. Т.

К. ,за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 840 по описа за 2017 год. на Районен съд Бургас,и М.И. Д. е осъден да заплати на Ч. Т. Д.

К.,загубил правоспособност на основание чл.31,ал.1,т.7 от ЗЧСИ с процесуален субституент /съищец по делото Ч. Н. В. Г. разноски по заповедното производство в размер на 225 лв. и по 1 първоинстанционното производство в размер на 425 лв.Твърди,че решението е недопустимо и незаконосъобразно ,поради нарушение на процесуалния закон-ГПК,Глава Пета:Страни и представителство,и материалния закон – ЗЗД,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,евентуално нищожно,постановено при липса на легитимация в ищеца и недопустима промяна на иска.Сочи,че неправилно първоинстанционния съд на мястото на лишения от права Ч. Т. К.,е конституирал като страна-ищец,приелият архива на Т. К. Ч. Н.

Георгиев.Аргументира довода си посочвайки,че Ч. Н. Г. не е страна по материалното правоотношение,не е извършил и не може да извършва изпълнителни действия по конкретното изп.д. № 70 /2015 год. по описа на Ч. Т. К. ,доколкото дългът-предмет на изп.лист,послужил за образуване на делото е заплатен от ответника;Ч. Н.

Георгиев,въпреки дадената му възможност за това,не е дал становище по отговора на исковата молба и така се е лишил от правото да предяви чужди права;нарушена е разпоредбата на чл.26,ал.4 от ГПК от първоинстанционния съд,тъй като не е призовал носителят на материалното право-Т. К.,за участие в процеса.В резултат на тези пороци-незаконосъобразно и неправилно конституиране на страна и промяна на иска,решението е недопустимо-липсва право на иск от страна на Ч. Н.

Георгиев.Заявява,че е недопустимо процесът да се води от името на Ч.

Наско Георгиев,тъй като по делото няма доказателства,че спорното правоправото на разноски,е прехвърлено от Т. К. на Ч. Н.

Георгиев.Позовава се на обстоятелсвото,че Т. К. като носител на спорното право,не е страна в делото,тъй като е изгубил това качество,а Наско Георгиев не е встъпил и като подпомагаща страна.Заявява,че при вземане на решението си първоинстанционният съд изцяло е пренебрегнал множество доказателства.Твърди,че тези доказателства са по същността си направени възражения по основателността на изпълнителните действия –техния брой и обосновка,както и направени като възражения по твърдения размер на разноските.Цитира отделни части от писмени бележки,внесени в производството пред Районен съд Бургас.Подробно коментира неяснотите и пороците на всяка от сметките,съставени в изпълнителното производство,като ги съпоставя и с данните от други описани в тях книжа.Намира,че липсата на разпорежданията на Ч. или протоколите по 2 чл.434 от ГПК или дневника-приложение 4 към чл.9 ,ал.4 от Наредба № 4/2006 год. за служебния архив на частните съдебни изпълнители ,за извършване на посочените действия,както и липсата на реално доказателство сметките да са му връчени надлежно,го поставя в невъзможност да разбере кои действия са били необходими за нормалния ход на изпълнителното дело.Излага и допълнителни аргументи ,като в заключение счита,че не е ясно по силата на какъв закон Ч. Н. Г. е конституиран като процесуален субституент.Заявява,че с това действие съдът е допуснал нарушение на чл.228,ал.1 от ГПК.Счита,че в приложимия по делото Закон за Частните съдебни изпълнители ,при съдебните изпълнители ,изпълняващи частна дейност,няма правоприемник,те са предприятия по смисъла на закона ,с прекратяването на пълномощията на Ч. Т. К.,предприятието му е престанало да съществува и всички издадени от него пълномощни са прекратени-чл.41 от

ЗЗД.Сочи,че нито

Ч.

Наско

Георгиев

,нито той-М.Д.,са дали съгласие за замяна на страните,като решението е нищожно поради постановяването му при липса на ищец.Намира,че е дадена неправилна квалификация на негово възражение до Ч. с вх. № 2923 от 07.12.2016 год. ,като не е съобразена поставена върху него резолюция на Ч.,което е произнасяне по същество,без да е уведомен М.Д.,а задължение на Ч. Т. К. е да го уведоми,ако има нередовност.Счита,че от резолюцията е видно,че Т. К. е разбрал срещу какво възразява Д.,но не е изпълнил задължението си да администрира това възражение с характер на жалба до компетентния съд.Позовава се на обжалваното решение от което сочи,че е видно,че установителният иск е предявен от Ч. Т. К. ,в полза на когото има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 840 по описа за 2017 год. на Районен съд Бургас,титуляр на претенцията е Ч. Т. К.,който като такъв няма нито правосубектност ,нито правоспособност в конкретното производство.Намира,че ако Ч.

Наско Георгиев е сметнал,че му се дължат такси,то той е следвало да инициира самостоятелно заповедно производство по чл.410 от ГПК,което не е сторено.Посочва,че цитирана практика на БОС е неприложима ,тъй като не разглежда въпроса за приемствеността на загубил правоспособност Ч. в граждански установителен процес,а и поради това,че Д.-длъжник по изпълнителното дело,е възразил срещу описаните сметки пред Ч.,заявявайки,че не ги дължи –на основание погасяване на задължението по 3 изпълнителния лист .В заключение заявява,че изпълнителното дело е образувано по молба на нелегитимен субект-председател на Общински съвет,който не е физическо или юридическо,а политическо лице и няма право да участва в гражданския оборот в това си качество,като вместо да приложи закона съдът му отказва правосъдие.Моли да бъде отменено атакуваното решение на посочените основания,евентуално да бъде обявено за нищожно,да бъде прекратено делото,поради липса на ищец и да бъдат присъдени всички претендирани от него по първоинстанционното дело разноски,както и по ч.гр.д./В/№ 1196/2017 год. на БОС ,включително и разноските по настоящото дело.

В писмения си отговор въззиваемият Ч. Н. Г. чрез пълномощника адв. Теменужка Чилингирова заявява,че жалбата е допустима,но изцяло неоснователна.Позовава се на чл.427,ал.5 от ГПК твърдейки,че след прехвърляне на изпълнителното дело,спрямо ответника е продължило изпълнението от компетентен орган,определен по реда на ЗЧСИ.Заявява,че през всички години от страна на ответника не е имало плащане на дължимите разноски или искане за разясняване характера и вида на дължимите от него суми,което не е било направено в хода на самото изпълнително дело.Сочи,че самият въззивник е получил по изпълнителното дело сметката за своите задължения и не ги е оспорил по предвидения в ГПК ред.Счита,че разноските следват делото,а само и единствено при прехвърляне на дело между Ч. разноските само за прехвърлянето не са за сметка на длъжника,а са за сметка на взискателя какъвто не е настоящия случай.Счита,че възражението за неправилно процедиране по замяна на ищеца Т. К. с Наско Георгиев е неоснователно,а и недопустимо,тъй като възражение по този въпрос не е правено своевременно пред първа инстанция и вече е преклудирано по право.Счита,че в настоящото производство няма място за обсъждане на въпроси по изпълнителното дело,тъй като в процесуалния закон е уреден друг ред за възразяване и компетентен съд,който пак е БОС,но по друг ред и процедура.Претендира разноски,не представя и не ангажира доказателства.

В. Т. К. не е депозирал писмен отговор в законния срок.

Окръжен съд Бургас като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

4

Въззивната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.259 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск по чл.422 от ГПК от Ч. Т. К. против М.Д. за установяване съществуването на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 840 по описа за 2017 год. на Районен съд Бургас .Не е спорно,че кредитор по заповедта е Ч. Т.

К.,а длъжник М.Д.,както и че вземанията,обективирани в нея са за дължими такси и разноски за извършени действия в изпълнително производство под № 70 по описа за 2015 год. от Ч. по изготвени 3 броя сметки съгласно Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.Производството по делото пред първоинстанционния съд е започнало на 29.03.2017 год.,когато е постъпила исковата молба в съда.В хода на първоинстанционното производство са били образувани и проведени против Ч. Т. К. две дисциплинарни производства,които са приключили с налагане на няколко различни по вид и размер наказания, две от които са „лишаване от правоспособност за срок от две години“ и „лишаване от правоспособност за срок от пет години“.Наказанията са влезли в действие съответно от 18.07.2019 год. и от 22.10.2020 год.Като е взел предвид служебно влязлото в сила решение № 118 от 18.07.2019 год. по гр.д.№ 706 по описа за 2019 год. на Върховен касационен съд,с което е оставено в сила решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България по дисциплинарно дело за налагане на дисциплинарно наказание

„лишаване от правоспособност“,първоинстанционният съд е постановил определение № 1082 от 06.02.2020 год. /лист 270 от досието на гр.д.№ 2196 по описа за 2017 год. на Районен съд Бургас,като част от досието на гр.д.№ 699 по описа за 2020 год. на Районен съд Поморие/ за заличаване на Ч. Т. К. като ищец по делото и за конституиране на Наско Георгиевво място като ищец по делото Ч. Н. Г.В мотивите си съдът е посочил,че счита,че се касае за особен случай на правоприемство,извън общата хипотеза на чл.227 от ГПК ,като легитимиран да бъде ищец занапред е Ч. Н. Г.,на когото е предаден архивът на Ч. Т. К.Горният извод е обоснован с разбирането,че делото е заведено от К. иенно в качеството му на Ч.,за 5 събиране на дължимите такси по изпълнението и след като той е загубил правоспособност,следва ищец да е Ч.,който може да извършва изпълнителни действия по делата,респ. може да извършва процесуални действия по ГПК в съдебното исково производство. Това определение е влязло в сила ,поради необжалването му на 20.02.2020 год. От тогава до 05.01.2021 год., на която дата е постановено определение № 260003 по гр.д.

№ 699 по описа за 2020 год. на Районен съд Поморие/в който съд първоинстанционното производство е продължило,поради отводи на съдиите от Районен съд Бургас/като ищец е бил призоваван и е участвал по делото само Ч. Н. Г. чрез пълномощник-адвокат.С горното определение Районен съд Поморие е отменил определението от 06.02.2020 год. ,с което е бил заличен като ищец по делото Ч. Т. К. и като такъв е конституиран Ч. Н. Г.,като едновременно с това е конституирал Ч. Н. Г. в качеството на процесуален субституент /съищец на ищеца Ч. Т. К.В мотивите си съдът е приел,че е налице особен случай на процесуална субституция ,при който приемащият Ч. е процесуален субституент на временно загубилия правоспособността си Ч.,под формата на процесуално застъпничество,съгласно чл.26,ал.2 ГПК във вр. с чл.33 от ЗЧСИ,като Т. К. не е следвало да бъде заличаван като страна,а Ч. Н. Г. е следвало да бъде конституиран като негов процесуален субституент.Делото е продължило с участието на двама ищци Н.Г. и Т.К. като е постановено атакуваното в настоящото производство решение.