Решение № 305 от 29.11.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. гр. Добрич, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500460 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. №11893/17.06.2024г. от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616, срещу решение №445/23.05.2024г. по гр.д.№1983/2023г.на РС-Добрич, с което се отхвърлят предявените от банката срещу Д. В. И. с ЕГН ********** и Н. М.

И. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Д., обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.

1, т.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. № 119/2023 г. на Районен съд Добрич Заповед по чл. 417 от ГПК № 49 от 16.01.2023 г., а именно:- 1) 6 955.74 евро (шест хиляди деветстотин петдесет и пет евро и седемдесет и четири евроцента), представляваща неплатена главница по договор за жилищен кредит от 28.09.2006 г. и допълнително споразумение към него от 14.10.2009 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението (12.01.2023 г.) до окончателното плащане; 2) 4 357.11 евро (четири хиляди триста петдесет и седем евро и единадесет евроцента), представляваща неплатена договорна лихва по същия договор за периода от 07.08.2012 г. до 05.04.2019 г. ; 3) 1 321.27 евро (хиляда триста двадесет и едно 1 евро и двадесет и седем евроцента), представляваща лихвена надбавка за забава от 3 % за периода от 30.08.2012 г. до 05.04.2019 г.; 4) 60 (шестдесет) евро, представляваща разходи при изискуем кредит; 5) 2 665.80 евро (две хиляди шестстотин шестдесет и пет евро и осемдесет евроцента), представляваща законната лихва за периода от 06.04.2019 г. до 12.01.2023 г.; 6) 398.57 евро (триста деветдесет и осем евро и петдесет и седем евроцента), представляваща заемни такси (в това число 336 евро такса за управление на кредита и 62.57 евро такса за застраховка на обезпечението), на основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр.чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗКНИП и чл.

86, ал. 1 и чл. 78 от ЗЗД, и се осъжда за разноски.

Въззивникът изразява несъгласие с извода на районния съд за липсата на възникнало кредитно правоотношение с Н. М. И.. Същата била съпруга на Д.

В. И., упълномощила го да сключи договора, но и да липсвало упълномощаване обвързаността и от договора произтичала от законовата презупция по чл.32 от СК защото заетата сума била използвана за задоволяване на нужди на семейството, затова отговаряла солидарно със съпруга си за връщането на жилищния кредит. В противоречие на чл.14 от ЗНА съдът придал обратно действие на чл.38 вр.чл.24, ал.1 , т.7 вр.чл.28, ал.6 от Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребителите/ЗКНИП/.

Законът бил обнародван на 29.07.2016г. и според пар.4 от ПЗР на същия , той не се прилагал за договори за кредит за недвижими имоти, сключени преди датата на влизането му в сила, с изкл. на чл.41 от същия закон. Процесният договор бил сключен на 28.09.2006г. Приложими били единствено правилата на чл.41 от закона относно предсрочното погасяване и преизчисляване на задълженията по инициатива на потребителя. Погасяването по кредита било преустановено на 25.09.2012г. Предсрочната изискуемост била редовно обявена на 06.04.2019г. от която дата започнала да тече погасителната давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като плащанията по банков кредит нямат характер на периодични такива, в който смисъл се позовава на съдебна практика, включително тълкувателна. Иска отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване на исковете с присъждане на разноски за двете инстанции.

В писмен отговор по въззивната жалба въззиваемата страна изразява становище за нейната неоснователност. Правилно съдът приел, че Н. М. И. не е страна по договора за кредит-не го е подписала, липсва валидно упълномощаване от нея към Д. В. И., Позоваването на презумцията било 2 направено за първи път с въззивната жалба, тя била и оборена от факта, че закупения с кредитни средства имот бил продаден. Този факт променял правната същност на договора за кредит от жилищен и ипотечен на потребителски. Неправилно намира становището на въззивника за неприложимост на нормите на ЗКНИП. Излагат се и доводи по същество на спора относно допуснати от банката нарушения на договора във връзка с извършените преизчислявания на дълга едностранно, без съгласие на другата страна. Счита всички вземания на банката за погасени по давност.

Последната падежирана и просрочена вноска, сдържаща главница, била с падеж 29.03.2013г. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на 06.04.2019г. нямало непадежирани вноски. Иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 03.06.2024г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Гр.д.№1983/2023г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.

№13791/04.08.2023г. от “БАНКА ДСК” АД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.” Московска” №19, представлявано от изпълнителните директори Д.Н.Н.-И. и Б.Ф.С., с която срещу Д. В. И. с ЕГН ********** и Н. М. И. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Д., са предявени положителни установителни искове за установяване съществуването на парични вземания на ищеца, за които е издадена по ч.гр.д.

№119/2023г. на Районен съд-Добрич Заповед по чл. 417 от ГПК №49/16.01.2023 г., както следва: за сумата 6 955.74 евро, представляваща неплатена част от главница по договор за жилищен кредит от 28.09.2006 г. и допълнително споразумение към него от 14.10.2009 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението (12.01.2023 г.) до окончателното плащане; 2) за сумата 4 357.11 евро, представляваща неплатена договорна лихва по същия договор за периода от 07.08.2012 г. до 05.04.2019 г. ;

3

3) за сумата 1 321.27 евро, представляваща лихвена надбавка за забава от 3 % за периода от 30.08.2012 г. до 05.04.2019 г.; 4) за сумата 60 евро, представляваща разходи при изискуем кредит; 5) за сумата 2 665.80 евро, представляваща законната лихва за периода от 06.04.2019 г. до 12.01.2023 г.; 6) за сумата 398.57 евро, представляваща заемни такси (в това число 336 евро такса за управление на кредита и 62.57 евро такса за застраховка на обезпечението).

Обосноваващи възникването на претендираното вземане обстоятелства, изложени в исковата молба се свеждат, до твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№119/2023г. на Районен съд-Добрич, приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 49 от 16.01.2023 г. въз основа на документ- извлечение от счетоводните книги, за заплащане при условията на солидарност от двамата длъжника на заявените суми, както и изпълнителен лист №50/16.01.2023г. Тъй като длъжниците възразили срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, банката-заявител предявявала настоящия иск, за което била уведомена от заповедния съд с разпореждане №3440/30.06.2023г., което получила на 10.07.2023г.

Изложени са твърдения и относно произхода на вземаниятаоблигационни отношения, породени от договор за жилищен кредит от 28.09.2006г. и допълнително споразумение от 14.10.2009г., сключени между кредитополучателите Д. В. И. с ЕГН ********** и Н. М. И. и кредитора “БАНКА ДСК” АД за сумата от 123 500евро, за срок от 300месеца, считано от датата на усвояване 28.09.2006г., при уговорена възнаградителна лихва в чл.7от договора в размер за първите три години, формиран от базов лихвен процент в размер на 3.69% и надбавка 1.9%, а за останалия срок на договора – формирана от базов лихвен процент в размер на 3.69% и стандартна надбавка в размер на 4.6%. С подписаното на 14.10.2009г.допълнително споразумение били предоговорени условията на договора като е предоставен гратисен период от 6месеца за издължаване на главницата без да се променя крайния падеж на договора. Постигнато било съгласие и уговорения размер на възнаградителната лихва да бъде 9.29% годишно, подписан бил погасителен план с падежна дата за погасяване на дължимите вноски-29-то число на съответния месец. Към допълнителното споразумение били приложени и Общи условия, подписани от кредитополучателите, неразделна част от 4 договора.

Банката изпълнила поетото с договора задължение –кредитът от 123 500евро бил усвоен в пълен размер на 28.09.2006г. съгласно чл.4 от договора.

Поради непогасяване в срок на месечните вноски била допусната забава в плащанията над 90 дни, банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което на 06.04.2019г. били връчени уведомления на кредитополучателите при условията на чл.44, изр.последно от ГПК. Към датата 06.04.2019г. не били погасени 80бр.погасителни вноски, включващи главница и лихви. При допусната забава на плащането на вноска на падежната дата, съгласно чл.20,1 от ОУ към договора за кредит главницата се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3%. В чл.26.1 от ОУ било предвидено и сключване на имуществена застраховка на обезпечението по кредита и плащането на застрахователната премия от кредитора от името и за сметка на кредитополучателите. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредитното задължение на солидарните длъжници било във вида и размера както е заявено със заявлението по чл.417 от ГПК и се иска установяване на съществуването му.

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от ГПК, ответниците са противопоставили възражение за погасяване по давност на всички вземания на банката с изтичане на 3-годишен давностен срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като вземанията за главница са станали изискуеми в периода 29.08.2012г.-29.02.2019г.. Дори и да се приложела 5годишната погаситгелна давност, с изтичането и били погасени всички вземания с падеж до 29.12.2017г. Датата 06.04.2019г., когато се твърдяло вземането да е станало предсрочно изискуемо, била последваща спрямо датата на последната претендирана за плащане вноска от 29.02.2019г.

Обективно невъзможно било да се обяви предсрочната изискуемост на вземане, чиято изискуемост била вече настъпила. До тях не било достигнало изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост. Писмауведомления изх.№01-20-02095/20.03.2019г. и изх.№01-20-02099/20.03.2019г. били подписани от Н.П., която нямала представителна власт по отношение на банката. Дори и вземанията на банката да били редовно обявени за предсрочно изискуемо, това не променяло момента на изискуемост на вече 5 падежираните вноски. Считат и, че всички вземания на банката са погасени поради плащане. Продажната цена от 132 000 евро по договора за договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 140, том № I, per. № 2241, дело № 140 от 2012 г. на В.Д., нотариус в съдебен район гр.Варна, била заплатена по техни сметки в „Банка ДСК“АД, които суми после били усвоени за погасяването на задълженията им по кредита. Сумата от 132 000евро напълно погасила задълженията им, поради което и ипотеката била заличена. Оспорва се и пасивната легитимация на Н. И. като ответник, тъй като тя нямала качеството на страна по договора за кредит. Оспорва се положения в договора за кредит подпис като нейн.

Правната квалификация на установителните искове като такива по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.240,във вр. с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за неплатени погасителни вноски по договора за банков кредит.