Решение № 69 от 07.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. К., 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена К. Калинова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Гражданско дело № 20245100100312 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба с вх. N 12144/21.11.2024г. по регистъра на РС - К., с която по висящо пред последния гр.д. N 1450/2024г. е предявен насрещен иск, който посоченият съд с определение от 11.12.2024г. не е приел за съвместно разглеждане и е изпратил исковата молба по компетентност на ОС - К..

С исковата молба е предявен от М. Г. М. от гр.К., чрез адвокат с надлежна представителна власт, против А. Г. Г. от гр.К., осъдителен иск с цена 35 000 лв., за увеличената стойност на направени в описания в исковата молба недвижим имот подобрения, със заявено евентуално искане за осъждане на ответника да заплати сумата 24 300 лв., представляваща стойността на необходимите разноски за направа на подобренията.

Ищецът М. Г. М. твърди, че от 1993г. владее недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с призем, построена през 1955 г., представляваща самостоятелно жилище със самостоятелен вход, по типов проект – строително разрешение N 365 от 11.05.1955г. на ГОНС-гр.К., със застроена площ 44 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж съгласно протокол N 34 от 10.08.1954 г. на ГНС-гр.К., върху държавен парцел VI-715, кв.50 по регулационния план на гр.К., целият от 560 кв. м., при посочени граници, като имотът бил построен от баба й и дядо й, които на 19.07.1993г. го дарили на сина си, вуйчо на ищеца, Г. А.ов Г., с уговорка впоследствие той да го прехвърли на ищеца като наследник на неговата сестра.

Веднага след сделката надареният отстъпил владението върху имота на ищеца, която поела задължението да се грижи за баба си и дядо си. През 2007г. Г. Г. се развел и 1 помолил ищеца да обитава една стая в приземния етаж на къщата, като ищецът се съгласила и поела грижата и за него, в т.ч. за прехраната и разходите му, до смъртта му, тъй като след претърпяна злополука нямал доходи, наред с което продължила да се грижи за дядо си до смъртта му. Междувременно, ищецът извършила редица подобрения, с които обновила имота: нова външна ограда около двора на стойност 1 200 лв. през 2020г., дренаж около къщата на стойност 1 500 лв. и баня на втория етаж на стойност 3 000 лв. през 2007г., подмяна на плочки на тротоарите в двора на стойност 1 000 лв. през 2007г., цялостна подмяна на покрива на къщата на стойност 7 600 лв. през 2017г., направа на външна изолация и боядисване на първи етаж на къщата на стойност 5 000 лв., поставяне на външни ролетни щори на втория етаж на стойност 2 000 лв. през 2017г. и 2020 г., поставяне на нов покрив на изградения в двора гараж на стойност 500 лв. през 2007г., изграждане на навес за съхраняване на дърва за огрев на стойност 500 лв. през 2007г., ПВЦ дограма на първия/приземен/ етаж на стойност 2000 лв. през 2007г., всичко на обща стойност 24 300 лв., с които стойността на имота се увеличила с 35 000 лв. След смъртта на вуйчо си ищецът разговаряла с братовчед си А. Г. Г., който потвърдил, че процесният имот е на ищеца и помолил да има време да организира прехвърлянето му, след което в нейно отсъствие прехвърлил партидата за електроенергия на имота на себе си и подал молба за прекъсване на електрозхранването на имота, а впоследствие предявил срещу ищеца иск за собственост по чл.108 от ЗС . Искането е ответникът да се осъди да заплати на ищеца увеличената стойност на имота в размер на 35 000 лв., а в случай, че не са налице условията за това, да се осъди да заплати сумата 24 300 лв., представляваща стойността на направените разноски за подобренията, с които е увеличена стойността на имота.

С отговор на исковата молба ответникът А. Г. Г. чрез надлежно упълномощен адвокат в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска като неоснователен, при твърдения, че приживе собственик на процесния имот е неговият наследодател Г. А.ов Г., бивш жител на гр.К., починал на **,**,****г., на основание дарение от родителите му А. Г. Г. и Е. С. Г.а с нотариален акт за дарение на недвижим имот N 49/19.07.1993 г., том III, нот. дело N 626/1993г. по описа на РС-К. и баща му, чиито единствен наследник е той, до смъртта си живял и ползвал имота, заплащал дължимите данъци и такси, поддържал имота, извършвайки СМР и подобрения в него. Ищецът, първа братовчедка на ответника и внучка на неговите баба и дядо по бащина линия, била допусната от баща му да ползва една стая на втория етаж от процесния имот, тъй като имала семейни и битови проблеми, като не е извършвала подобрения в имота, не е заплащала данъци, такси и битови консумативи за него, не се е противопоставяла на владението на бащата на ответника, като освен него, в къщата до смъртта си живял и дядо му А. Г.

Г., починал на 15.06.2022г.. Ответникът релевира, че ищецът не е била владелец на имота и осъществявала търпими действия в имота, позволени от баща му, след 2 смъртта на който отказала да напусне имота. Това принудило ответника да прекъсне електрозахранването му, като ищецът предявила срещу ответника установителен иск, че е собственик на имота по давностно владение, който иск бил отхвърлен с решение на РС-К., потвърдено с решение на ОС-К.. Ответникът заявява и възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните от ищеца подобрения, които описва в отговора на исковата молба и конкретно тези в периода от 2007г. до 2017г. включ., с искане предявеният иск да се отхвърли.

В съдебно заседание ищецът М. Г. М. лично и с представител по пълномощие поддържа предявения иск, моли за уважаването му и претендира разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът А. Г. Г. оспорва предявения иск по изложените в исковата молба съображения, като с писмена молба претендира за отхвърляне на иска и за разноски по делото.

Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Не е спорна по делото индивидуализацията на процесния имот, описан в исковата молба и в нотариален акт N 49/1993 г. на нотариус при КРС, с който приживе Г. А.ов Г., починал на **,**,**** г., е надарен от своите родители Е. С. Г.а и А. Г. Г., като дарителите са баба и дядо на страните по делото, които са първи братовчеди, както и не е спорно, че ищецът е племенница на надарения, а ответникът е негов син и негов единствен наследник по закон. По влязлата в сила КККР на гр.К. поземленият имот, в който се намира сградата, предмет на дарението, понастоящем е с идентификатор ***, а сградата е с идентификатор ***

Според показанията на свидетелите Г. Д. К., Ц. Ф.-Ш. А. и Д. Г. Г. имотът, към настаняването на ищеца М. М. в него, бил на Г. А.ов Г., дарен му през 1993г. от майка му и баща му и в същия Г. живял преди брака си и по време на него, после със съпругата си заживяли на друго място, след което се върнал отново през 2007г., когато се развел със сестрата на св. Г. К.. Приживе за имота се грижели Г. А.ов и баща му А.

Г. Г., като след развода Г. А.ов имал пари, защото бившата му съпруга му наплатила 16 000 лв. за дела от жилището им. В имота приживе Г. А.ов сменил дограмата, направил баня на първия етаж, ревизия на покрива още преди 2007г., и сам той живеел на приземния етаж - имал дископатия по причина на злополука, после му била отпусната и пенсия за трудов стаж. В имота бил правен ремонт на покрива, дренаж на цялата къща, смяна на различни плочки на пътеки в двора, саниране, боядисване. Според св.Г., непосредствен съсед на процесния имот, представляващ къща-близнак с неговата, ремонтите се плащали от дядо А., сина му Г. и от М., която живеела в къщата и която платила ремонтът на комините и ремонтът на канализацията преди около 5-6 години. Св.Г., непосредствен съсед на процесния имот, представляващ къща-близнак с неговата, сочи, че А. и Г. получавали помощ от М. и сина й Т. - гледане, пазаруване, 3 водене и взимане от болницата, готвене, дърва печки, и особено през последните две години преди смъртта си Г. имал нужда от физическа грижа, защото горе-долу бил на легло, и както той, така и баща му били благодарни, че М. ги гледала.

Според показанията на свидетелите Б. Г. Х. и П. Г. Х. след развода си през 1993г. ищецът М. М. заедно със сина си Т. заживяла в къщата на баба си и дядо си А. за постоянно, като къщата била приписана по-късно на вуйчо й, който се върнал след неговия развод да живее там през 2007г., като М. се грижела за него и за дядо си, както и за къщата и домакинството, защото те нямали добри доходи. Свидетелите знаят, че в къщата от М. бил правен ремонт на покрива през 2007г.-2008г., в т.ч. комини, по-късно била сменена дограма, правена била баня и тоалетна на горния етаж през 2017г. 2018г., защото такава имало само на долния етаж на къщата, правен бил и дренаж на къщата може би през 2005г. или 2007г., в по-късните години М. сложила ролетни щори, а след като си взела куче, направила и ограда със съседния двор през 2020г., а синът й направил навес за дърва, направен бил и покрив на гаража. М. направила ремонт на долния етаж, на една стая, за да прибере вуйчо си да живее там след развода му, като същият след злополука получил увреждане на гръбнака, бил трудно подвижен и М. го водела по лекари. Свидетелите Х. знаят, че разходите за ремонти се правели от М., защото се случвало да й заемат средства и при срещите си обсъждали какви ремонти се правят и на колко възлизали.

В своите показания свидетелят Т. В. С., син на ищеца, сочи, че от 1993г. живее с майка си в къща в кв. „Б.“, на ул. „С.“ N 11, първоначално с баба си и дядо си, впоследствие и с правуйчо си Г., баща на ответника А. и син на дядо му А., който дошъл в къщата през 2007 г., защото не бил в добри отношения със своята бивша съпруга и с неговия син А., и искал да му обособят стая, в която да живее, каквато била обособена на приземния етаж, с цяло обзавеждане, сменена дограма, поставена външна изолация, полагане на дренаж. Правуйчо му бил в лошо здравословно състояние, с два счупени прешлена, без доходи и от 2007 г. до неговата кончина не работил, като от 2015 г. получил социална пенсия и през цялото време за него се грижила майката на свидетеля, с помощта на свидетеля, така както и за баба му и дядо му, и всички близки, които живеели в къщата, смятали, че къщата е на майка му. От 2007 г. в къщата били извършвани ремонти - през 2007 г. била поставена ПВЦ дограма в стаята, обособена за вуйчото, на стойност 2000 лв.; били положени дренажни тръби от горната страна на къщата с помощта на багер, като свидетелят продължил да копае канала на ръка встрани от къщата; поставени били нови плочки и дренажът бил на стойност 1 500 лв.; по - нататък бил направен навес за дърва на стойност 500 лв., ремонт на покрив за гараж на стойност 500 лв.; подменени били тротоарни плочки на стойност 1 000 лева, непосредствено пред самата къща, където бил поставен дренажа; подменен бил покривът на къщата на стойност 7 600 лв. през 2017 г., направена била външна изолация и боядисване през 2016 г. на стойност 5 000 лв.; сложени били 4 ролетни щори на две стаи и на коридора, като всички тези разходи поела майката на свидетеля, която от 2007г. до 2017г. работела на две места и никой от живеещите в къщата - правуйчо му или дядо му не са се противопоставяли по никакъв начин на извършването на ремонта, като свидетелят знае, че имотът е бил първоначално на баба му Елена и дядо му А., а от 1993 г. е прехвърлен чрез дарение на правуйчо му Г., който обаче през тези години не бил правел ремонтни дейности в къщата, тъй като бил безработен, нямал доходи и бил с два счупени прешлена. Свидетелят С. знае, че в момента имотът е на А..

Съгласно неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание в процесния имот са изпълнени и оценени към посочената съответно в исковата молба година нова външна ограда около двора, дренаж около къщата, баня на втори етаж, подмяна на плочки на тротоарите в двора, цялостна подмяна на покрива, в т. ч. водоотвеждане покрив-улуци-доставка и монтаж, направа на външна изолация и боядисване на първи етаж на къщата, поставяне на външни ролетни щори на втория етаж, поставяне на нов покрив на изградения в двора гараж, изграждане на навес за съхраняване на дърва за огрев, ПВЦ дограма на приземен етаж, като стойността на процесния имот след направата на така посочените работи възлиза на 9 687.52 лв. с приложен коефициент на инфлация, за достигането на която стойност са били вложени 5 409 лв., а за необходими разноски за поддържане на вещта и за неотложни ремонтни работи са били вложени 3 188.10 лв..