Решение № 240 от 06.03.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Варна, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100502505 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. Р. И. срещу Решение № 2754/18.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 13313/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, ХLVIII състав и поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №3176/29.08.2024 г. и с Решение № 4146/20.11.2024 г., постановени по гр.д.№ 13313/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, ХLVIII състав В ЧАСТТА, с която са отхвърлени, както следва: 1/ искът й с правно основание чл. 30 от ЗН за намаляване на описаното в нот. акт № 161, том XXIII, дело № 7098/1992 г. на нотариуса при Варненския районен дарение на имот извършено от наследодателя Р. П. С. в полза на Р. В.ов С. до размера на запазената част на ищцата, като неоснователен и 2/ искът й с правно основание чл. 34 от ЗС против Д. С. С. за допускане до съдебна делба на АПАРТАМЕНТ *** находящ се в гр. Варна, ул. „Е.М.", № ***, с площ от 85,82 кв. м. /по документ за собственост/, състоящ се от две спални, хол, дневна и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение, при съседи: Х.и М.Ч., Х.и Т.А., коридор, двор и ул. „Е.М." /по документ за собственост/, както и 6,664 % 1 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ по по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК самостоятелен обект с идентификатор *** с площ от 73,82 кв. м., разположен в сграда с идентификатор *****, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, предназначение: жилищна сграда.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че на 02.10.1992 г. от наследодателите на страните е извършено дарение в полза на В. С., с което се нарушава запазената част на И.. Твърди се, че е ирелевантно последващото връщане от надарения на имота в патримониума на дарителите. Претендира се отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да се възстанови запазанета част на ищцата от наследството на наследодателя Р. С. и да се допусне делба на процесния апартамент при квоти: 24 966/193 000 за Ж. Р. И. и 168 *** за В. Р. С..

Въззиваемите В. Р. С. и Д. С. С. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозират отговор по така подадената жалба, с която излагат искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Депозирана е частна жалба с вх. № 81853/14.10.2024 г. от Ж. Р. И. срещу Определение № 11175/04.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 13313/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, ХLVIII състав, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на Решение № 3176/29.08.2024 г., в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че искът с правно основание чл. 30 от ЗН е неоценяем, а цената на иска с правно основание чл. 34 от ЗС се определя с решението по извършване на делбата. Отправя се искане към съда да се измени обжалваното определение, като се намали размерът на адвокатското възнаграждение заплатено от насрещната страна.

Въззиваемият В. Р. С. в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената частна жалба, с който излага искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора.

2

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Ж. Р. И. срещу Д.

С. С. и В. Р. С. с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 34 ЗС за възстановяване на запазените части на ищцата от наследството на Р. П. С., които запазени части са накърнени с договор за дарение, сключен на 02.10.1992 г., обективиран в нот. акт № 161, том XXIII, дело № 7098/1992 г. на нотариуса при Варненския районен и за допускане до съдебна делба на следните имоти: 1/ АПАРТАМЕНТ ***, находящ се в гр. Варна, ул. „Е.М.“, № ***, с площ от 85,82 кв. м. /по документ за собственост/, състоящ се от две спални, хол, дневна и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение, при съседи: Х.и М.Ч., Х.и Т.А., коридор, двор и ул. „Е.М.“ /по документ за собственост/, както и 6,664 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ по по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК самостоятелен обект с идентификатор *** с площ от 73,82 кв. м., разположен в сграда с идентификатор *****, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, предназначение: жилищна сграда, при квоти 1/6 идеална част за ищцата Ж. Р.

И. и 5/6 идеални части за ответника В. Р. С.; 2/ недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „А.Д.Д.“, № ***, а именно: Самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, в сграда с идентификатор ***, с площ от 26 кв.м., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на обекта: ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, ведно с прилежащите му 1,8673 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.3, под обекта:

***.26, ***.25 и над обекта: ***.6, ***.7 и 7 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 312 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ******* при квоти: 1/3 идеална част за ищцата Ж. Р. И., 1/6 идеална част за ответника Д. С. С., и 1/2 идеална част за ответника В. Р. С..

3

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците Д. С. С. и В. Р. С., с който се оспорва иска с правно основание чл. 30 от ЗН и за делба на самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, като неоснователен. Не се оспорва иска за делба на ПИ № *** по КК на гр. Варна и на 7 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна.

С Определение № 5639/19.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 2505/2024 г. по описа на ВОС на ищцата е указано да уточни исковата молба като посочи кои са пасивно легитимираните лица по исковете с правно основание чл. 30 от ЗН и чл. 34 от ЗС за допускане на делба на апартамент *** находящ се в гр. Варна, ***, бл. 31, ет. 1.

С уточнителна молба от 30.12.2024 г. И. уточнява, че горните два иска са насочени само спрямо ответника В. Р. С..

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл. 30 от ЗН и чл. 34 от ЗС за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

По отношение на частната жалба:

Частната въззивна жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.

275, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

За да се произнесе настоящият състав на ВОС, от фактическа страна съобрази следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

4

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 30 ОТ ЗН:

По силата на чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част, защото наследодателят се е разпоредил изцяло със своето имущество с направено завещание или дарение, може да иска намалението му, за да бъде възстановена неговата запазена част.

Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис – чл. 30, ал. 2 от ЗН. В конкретния случай искът е насочен спрямо наследник по закон, като ищцата е дъщеря на наследодателя Р.

С. от предходен брак.

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства е видно, че наследодателите Д.Д. С.а и Р. П. С. са били собственици в режим на СИО на апартамент *** находящ се в гр. Варна, ул.

„Е.М.“, № ***, даден като обезщетение за отчужден имот за групово жилищно строителство, съгласно чл. 55г от ЗПИНМ, за което е съставен нот. акт № 66, том XI, дело № 4918/13.12.1968 г. С нот. акт № 161, том XXIII, дело № 7098/02.10.1992 г. съпрузите С.и даряват на сина си В. Р. С. горния имот. От своя страна с нот. акт № 122, том II, рег. № 1466, н. дело № 29.12.2005 г. В. Р.

С. дарява обратно на родителите си Д.Д. С.а и Р. П. С. същият апартамент *** находящ се в гр. Варна, ул. „Е.М.“, № ***. Т.е. в настоящия случай не е налице намаляване на патримониума на наследодателя С. посредством безвъзмездно разпореждане с един от активите му, извършено приживе, тъй като отново с дарствено разпореждане извършено през 2005 г. собствеността върху процесния апартамент е прехвърлена от низходящия на родителите му.

Обстоятелството, че на следващата година наследодателят на ищцата заедно със съпругата му продават недвижимия имот на В. С. е ирелевантно за иска по чл. 30 от ЗН, доколкото не са направени възражения за нищожност на възмездната сделка, обективирана в нот. акт № 7, том I, рег. № 187, дело № 5/20.01.2006 г. Последната е валидна, сключена в изискуемата по чл. 18 от ЗЗД 5 форма, поради което е годна да породи вещнотранслативен ефект. Договорът за покупко-продажба обаче не попада в предметния обхват на иска за възстановяване на запазена част. Следователно не е налице основание за ищцата да претендира намаляването на безвъзмездното разпореждане на наследодателя от 1992 г.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението следва да бъде потвърдено в тази му част.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 34 ОТ ЗС:

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА ПО ДОПУСКАНЕ.

Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 от ГПК, с решението за допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик /чл. 34, ал. 2 от ЗС/. Разпоредбата е от императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, който определя правата на съделителите в съсобствеността, и да допусне делбата при законните квоти независимо от оплакванията във въззивната жалба относно правата на участниците в общността.