Решение № 1446 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1446 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20243100501664 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.

№20960/10.08.2024г. от

„ДЗИ

ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Витоша" № 89Б срещу решение №1869/23.05.2024г., постановено по гр.дело № 20243110101633/2024г. на Варненския районен съд, с коeто въззивникът е осъден да заплати на М. В. М., ЕГН **********, с адрес:

****************, сумата в размер на 15 256.11лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, задна дясна врата, предна лява врата и задна лява врата на л.а. марка „Мерцедес С 350", с per. № **** за настъпило на 16.12.2023г. застрахователно събитие по договор №******* от 21.12.2022г. за „Каско +", клауза „Пълно каско" на л.а. марка „Мерцедес С 350", с per. № ****, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

1

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Посочва се, че неправилно е определен размера на дължимото обезщетение. Съгласно заключението по автотехническата експертиза стойността на вредите е 25820.74лв., която сума надвишава значително застрахователната стойност, в тази връзка е налице тотална щета по чл.390, ал.2 от КЗ. Поради това въззивникът е поискал да бъде допусната допълнителна задача към експертизата, което искане е било отхвърлено поради допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд. Обосновава се, че с присъждане на цялата застрахователна сума без приспадане на запазените части ще доведе до неоснователно обогатяване на ответника.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна М. В. М., в който застъпва становище, че решението е правилно и законосъобразно. В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни, писмени доказателства и автотехническа експертиза, които обосновават позитивен извод за възникнало право на обезщетение в следствие на претърпени имуществени вреди от настъпилото ПТП. Правилно е определено дължимото обезщетение, съобразено с нормата на чл.400 от КЗ.

Счита се възражението за наличие на тотална щета е преклудирано, а по същество неоснователно. В тази връзка е преклудирано и искането за допускане на повторна автотехническа експертиза.

По изложените съображения първоинстанционното решение. моли съдът да потвърди

В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е бил сезиран с частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от 2

КЗ от М. В. М. срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да бъде осъден ответникът да заплати сумата в размер на 100.00лв., частично от 13456.11лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, задна дясна врата, предна лява врата и задна лява врата на л.а. марка „Мерцедес С 350", с per. № **** вследствие на настъпило на 16.12.2023г. застрахователно събитие по договор №******* от 21.12.2022г. за „Каско +", клауза „Пълно каско" на л.а. марка „Мерцедес С 350", с per. № ****, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 15.12.2023г. ищцата е закупила л.а. марка „Мерцедес С 350", който е имал застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“ по застрахователна полица №********* с ответника със срок на действие 22.12.2022г. до 21.12.2023г. Автомобилът е бил застрахован за сумата от 17000.00лв., като застрахователната премия е била платена на четири вноски.

Автомобилът е бил паркиран в гр. Варна, ул. „Барутен погреб“ №5. На 16.12.2023г. ищцата сутринта установила, че той е с надрани и подбити врати.

На същия ден било уведомено Първо РУ на МВР за злоумишлени действия, за което е издадено удостоверение с рег. №*************г.

На 19.12.2023г. е уведомен и застрахователя, който образувал преписка по щета №**********г.

Било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1743.89лв., която сума ищцата счита за недостатъчна да покрие вредите в общ размер от 15200.00лв.

По изложените съображения е формулиран петитум да бъде осъден ответникът да заплати процесната сума.

Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД в подадения отговор е оспорил предявения иск по основание и размер. Не оспорва фактите досежно наличие на договор за застраховка, настъпил застрахователен риск, механизъм на причиняване на щетите и техния обем и вид.

Оспорва се размера на претендираното обезщетение. С подаване на уведомлението ищцата се е съгласила да бъде определено обезщетение по 3 експертна оценка, като е могла да избира и отремонтиране на автомобила в доверен сервиз, съгласно 12.1.2 от Общите условия към застрахователния договор.

В тази връзка определеното и заплатено застрахователно обезщетение от 1743.89лв., ответникът е репарирал вредите по договора за застраховка.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.

С протоколно определение от 10.05.2024г., на основание чл. 214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск посредством неговото увеличаване от сумата 100.00лв. на 15256.11лв.

При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети, чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне /материали и труд/.

Фактите по делото сочат, че страните са били обвързани по силата на договор за застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“ по застрахователна полица №********* с ответника със срок на действие 22.12.2022г. до 21.12.2023г. за л.а. марка „Мерцедес С 350", с per. № ****, собственост на ищцата по силата на договор за покупко – продажба от 15.12.2023г.

Липсват оплаквания във въззивната жалба, а и ответникът не оспорва в отговора на исковата молба, че е настъпило застрахователно събитие, а именно извършени злоумишлени действия по отношение на паркирания лек автомобил - надрани и подбити врати, за които действия е било уведомено Първо РУ на МВР и е издадено удостоверение с рег. №*************г.

4

Не се оспорва вида на нанесените щети, описани с опис – заключение по щета **********г. – предна дясна врата, задна дясна врата, предна лява врата и задна лява врата.

Единственият спор повдигнат с въззивната жалба е размера на застрахователното обезщетение.

За определяне на размера на застрахователното обезщетение, съдът съобрази разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Ал. 2 от цитираната разпоредба дава определение на „възстановителна застрахователна стойност“, която представлява стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Размерът на застрахователното обезщетение се определя към датата на събитието и в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.

За определяне на възстановителната стойност на вредите са изслушани две заключения по съдебно автотехническа експертиза пред първа и пред настоящата инстанция.

Съгласно заключението по първоначалната експертиза средната пазарна цена на труд и материали при използвана цена, предлагана в сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за качество е в размер на 25820.74лв., от която 22918.66лв. за резервни части /врати/.

Съгласно заключението по допусната пред настоящата инстанция експертиза, в следствие на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, за процесния автомобил няма алтернативно производство на врати. Врати се произвеждат само от производител, който има лиценз от съответната марка ОЕМ – части. Производството е от 5 до 8 години. Процесният автомобил, който е на 17години, е с година на спиране на производството 2009г. Части за него са се произвеждали до 2018г. до тяхното изчерпване. След направено проучване вещото лице Я. е установило, че няма 5 нови резервни части за процесния автомобил. За да бъде възстановен автомобила във вида, в който е бил преди застрахователното събитие могат да бъдат използвани врати втора употреба, без корозия и деформация по тях. В този случай възстановителната стойност за отстраняване на щетите е 2130.60лв.

Съдът намира, че следва да кредитира заключението по повторната експертиза, тъй като е обосновано и се основава извършени конкретни проучвания на вещото лице в сервизи на Мерцедес за налични резервни части.

Заключението не се опровергава от представената и приета от настоящата инстанция калкулация – ремонт №350/19.11.2024г. с ценова листа за налични врати за автомобил марка „Мерцедес“. В съдебно заседание по отношение на това доказателство вещото лице разяснява, че това са цени, които са обявени за тези части, но дали ще се намерят с оглед датата на спиране на производство на резервни части и на каква цена не може да се определи.

Отделно от горното с възприемането на възстановителната стойност по повторното заключение няма да бъде нарушен принципа, че имуществото ще бъде възстановено във същия вид и качество преди застрахователното събитие, като вещото лице Я. е категорично, че ще се запазят техническите и експлоатационните характеристики на автомобила.

Към датата на застрахователното събитие действителната стойност на увредения автомобил е 3840.00лв. Това е цената, която е платена за процесния автомобил по договора за покупко – продажба от 15.12.2023г., ден преди датата на застрахователното събитие – 16.12.2023г. и категорично тя следва да се счита за меродавна. Страните по договора са извършили оглед на автомобила и са приели с оглед техническото му състояние, че това е неговата пазарна цена. Тази пазарна цена не се опровергава от заключението по повторната експертиза. Вещото лице е дало средни пазарни цени между различни сайтове и лични проучвания между 16800.00лв. до 20500.00лв., но определянето конкретна цена вещото лице е категорично, че не може да аргументира, доколкото не е извършило оглед на процесния автомобил.

Предвид горното не е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.1 от КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт не надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила /0.55%/.