Решение № 488 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330202422 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-0438000679/09.09.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 03-Пловдив, с което на В. Н. Б., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т.

1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не взема становище по същество на спора.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред. По отношение на срочността на жалбата, съдът съобрази, че в хода на производството жалбоподателят оспорва да е получил обжалваното наказателно постановление на 01.04.2025г. лично срещу подпис. В хода на производството е издирен и разпитан като свидетел 1 връчителят св. Д., който сочи, че конкретно за обжалваното наказателно постановление няма спомен на кого го е връчил. Сочи, че се е случвало да връчва наказателни постановления и не лично на лицата, а на техни близки и роднини, в които случаи не описва кой получава съответния санкционен акт като име или други установъчни данни. В хода на производството е била назначена и съдебно-графологична експертиза на в.л. С., от заключението на която се установява, че подписът обект на експертизата, положен на задната страница в дясната част на обжалваното наказателно постановление, найвероятно е произволно положен, поради което не може по безспорен начин да се установи дали е изпълнен, или не от жалб. Б.. При така посоченото, при доказателствена тежест за административно-наказващия орган с оглед стореното оспорване и събрания доказателствен материал, не се установява по несъмнен начин обжалваното наказателно постановление да е било връчено лично на жалбоподателя на 01.04.2025г. в съответствие с правилото на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не се установява и лицето, на което е било връчено, още повече същото да е поело задължение да го предаде на жалбоподателя. С оглед на горното и липсата на доказателства за датата на връчване на наказателното постановление, съдът прие, че жалбата се явява подадена в срок.

Поради изложеното, жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Наказателно постановление № 24-0438-000679/09.09.2024г., е издадено от Началник Сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 03 Пловдив срещу В. Н. Б., за това, че на 07.07.2024г. около 00,05ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.

„България“ и ул. „Васил Левски“, в посока от изток на запад, като водач на лек автомобил „БМВ 318Д“ с рег. № ****, управлявал същия, като навлиза и преминава на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, с което е извършил – не съобразява поведението си със светлинните сигнали – нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е била наложена на жалбоподателя глоба в размер на 100 лв.

Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН Бл.№ 2

949135/07.07.2024г., съгласно който било констатирано, че жалбоподателят на 07.07.2024г. около 00,05ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Васил Левски“, в посока от изток на запад, като управлява лек автомобил „БМВ 318Д“ с рег. № ****, като навлиза и преминава на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, с което е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Горепосочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя М.. Следва да се посочи, че актосъставителят потвърждава издаването на АУАН и констатациите в него, като с оглед преминалия дълъг период от време се явява логично да не си спомня подробности за случая. В АУАН е отразено, че жалбоподателят е имал възражения, но конкретни такива не са изложени нито в АУАН, нито впоследствие са представени такива в предоставения 7-дневен срок за подаване на писмени възражения, които да могат да бъдат обсъдени от съда. Отделно от това, от представените по делото с писмо вх. № 15561/13.02.2026г. циклограма и чертежи се установява, че на 07.07.2024г. към 00,05,00ч. зелена е била светофарната уредба по направления 3Н (движение на кръстовището от ул. Васил Левски посока от север към юг с възможност за продължаване направо или завиване наляво или надясно) и 6Н (движение на кръстовището от ул. Васил Левски посока от юг към север с възможност за продължаване направо или завиване наляво или надясно).

Тоест в посочения час светофарната уредба е работила в нормален режим, като в определения период е светела червено по направление изток-запад, по което се е движел жалбоподателят.

Така, въз основа на гореизложеното, съдът намира, че посочената в АУАН фактическа обстановка, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, изцяло 3 отговаря на реализиралото се в действителността, като доказателствената сила на АУАН-а не бе оборена в хода на съдебното следствие.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 07.07.2024г., на датата на нарушението, а НП - на 09.09.2024г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В посочената норма са изброени четири хипотези за съобразяване на поведението от страна на участниците в движението – 1. съобразяване със сигнали на длъжностни лица упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, 2. съобразяване със светлинните сигнали, 3. съобразяване с пътните знаци и 4. съобразяване с пътната маркировка. В случая, по начина, по който е описано нарушението в АУАН и в НП, няма съмнение, че се касае до нарушаване на второто предложение – съобразяване със светлинните сигнали.

Съгласно глава осма от ППЗДвП светлинните сигнали на светофара имат следното значение: червена светлина - означава „Преминаването е забранено“; едновременно светещи червена и жълта светлина - означава „Преминаването е забранено“; зелена светлина - означава „Преминаването е разрешено“ и жълта светлина - означава „Внимание, спри! Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да 4 спрат, без да създадат опасност за движението“. В конкретния случай, от събраните и проверени по делото доказателства, съдът счете, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Беше изяснено, че червеният светлинен сигнал означава, че преминаването е забранено. Следователно, като е навлязъл и преминал през процесното кръстовище на червен сигнал на светофара, жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофара. Това му поведение представлява изпълнителното деяние на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наказан, а тъй като нарушението е формално, то с осъществяването на това му поведение, нарушението е било довършено от обективна страна.

Правилно е била определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер (към момента на извършване на деянието в размер на 100 лв.), като съдът не констатира допуснато нарушение при определянето му.

Предвид всичко гореизложено, обжалваното наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед крайния изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото такива не са били претендирани и не са представени доказателства за извършването им, то и разноски не следва да бъдат присъждани.

Н а жалбоподателя следва да се възложат сторените в хода на производството разноски за съдебно-графическа експертиза в общ размер на 120 евро. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, съгласно което ако наказателното постановление бъде потвърдено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения на вещи лица, свидетели и т. н.), то те се възлагат на жалбоподателя, който с инициирането на производството е станал причина за извършването на тези разноски.

5

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

24-0438000679/09.09.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 03-Пловдив, с което на В. Н. Б., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т.

1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 100 лева (с еврова равностойност 51,13 евро) за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В. Н. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на РС-Пловдив сумата в размер на 120 евро, представляваща сторени в производството съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6