Определение № 22505 от 12.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22505 гр. София, 12.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512041 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№282105/22,08,2025год. на ЕАД, чрез адв. Д. М. М., процесуален представител на Д.Д.Г. срещу определение №34290/18,08,2025год. на Софийски районен съд, 34 състав, постановено по гр.д.№0140/2023год., в частта с която е оставена без уважение молба на жалбоподателя за присъждане на разноски за адв. възнаграждение за разликата над присъдените 250,00лв. с ДДС до претендираните 480,00лв.-адв.възнаграждение за процесуално представителство на Д.Г..

Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдение за неправилност при преценка присъденото адвокатско възнаграждение под минимума предвиден по Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. Поддържа, че предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит и осъдителен иск за връщане на недължимо платено по така посочения договор, като съдът дължи възнаграждение по всеки иск.

Съобразно изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 480,00лв. с ДДС;

Ответникът-„ Ай тръст“ЕООД излага мотиви за неоснователност на жалбата по съображения в отговора.

Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановен срок и от активно легитимирана страна.

Видно от преписката по делото първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове от Д.Д.Г., с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД срещу „Ай тръст“ЕООД за прогласяване нищожност на договор за поръчителство, 1 сключен към договор за потребителски кредит № СN -2388722 13,05,2021год. и връщане на сума в размер на 76,60 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение.

С решение от 30.06.2025г. съдът е прогласил по предявения от Д.Д.Г. срещу „Ай тръст“ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожността на договор за поръчителство, сключен към договор за потребителски кредит № СN -2388722 13,05,2021год. и на осн.чл.55 от ЗЗД е осъдил „Ай тръст“ЕООД да заплати на ищеца сумата 76,60лв., недължимо платени суми, ведно със законна лихва от 10,12,2024год. до изплащане на вземането; На основание чл. 38, ал. 2 от ГПК СРС е осъдил „Ай тръст“ ЕООД да заплати сумата от 250 лева – адвокатско възнаграждение.

С молба вх. № 251759/21.07.2025г. жалбоподателят е заявил искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се присъди в размер на 480,00лв., доколкото в производството са разгледани два иска и възнаграждение се дължи за всеки един от тях.

С обжалваното определение от 18,08,2025год. СРС е оставил молбата за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК като неоснователна. Приел е че адв. възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и присъдената сума съответства на положения труд.

Видно от данните по делото адв. М. е процесуален представител на ищеца при договорено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., като договор за правна защита и съдействие е сключен с ЕАД“Д. М.“, в който случай същото се присъжда на адвокатското дружество. В хипотезата на предявени обективно кумулативно съединени искове, доколкото всеки от тях има за предмет защита на различен интерес на длъжника, то адв. възнаграждение се дължи за всеки от тях.

С оглед цената на исковите претенции и минималният размер на адв. възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.1, вр.ал.7 от Наредбата /2*400,00лв./, настоящият състав намира да са обосновани изводите на първостепенния съд за определяне на адв. възнаграждение под минимума предвиден в НМРАВ, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Аргумент за това са именно мотивите изложени в решението на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/2016 и С-428/16. В същото е обоснован отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Прието е, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките н а вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, като в правомощията на националният съд е да прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали правилата, налагащи 2 разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. Легитимната цел на приетата наредба е да установи стандарт на адвокатското възнаграждение, съобразно предмета на делата, цената на иска и вида действия, необходими за защита на доверителя, но съобразно спазване на критериите заложени в чл.36 от Задв. –размерът на възнаграждението да е справедлив и обоснован. В този смисъл имайки предвид вида на извършените процесуални действия-депозиране на искова молба, изслушване на експертни знания, установена съдебна практика и предвидимост на спора съобразно съдебната практика, настоящият състав намира, че минималния размер на възнаграждението би могъл да бъде определен и под минималния такъв съобразно НМРАВ, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че в голяма степен е налице припокриване на фактите въз основа на които, съдът обосновава извод по двата иска. В този смисъл и решение от 25,01,2024год. на СЕС по дело С-438/22. Настоящият състав намира, че справедливото възнаграждение за извършената процесуална дейност е равностойно на 200,00лв. за всеки иск, поради което адв. възнаграждение в размер на 400,00лв. е справедливо и обосновано, а с вкл. ДДС с оглед данните за регистрация по ЗДДС в размер на 480,00лв.

Съобразно горното поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с изложените от СРС доводи обжалваното определение в обжалваната част следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение

№34290/18,08,2025год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№0140/2023год., 34 състав, в частта с която е оставена без уважение молба вх. №251759/21,07,2025год. за присъждане на разноски за адв. възнаграждение за разликата над присъдените 250,00лв. до претендираните 480,00лв.-адв.възнаграждение с ДДС, като вместо това:

ОСЪЖДА „Ай тръст“ЕООД, с ЕИК 203508899 да заплати на осн. чл.38 от ЗАдв. на ЕАД „Д. М.“, Булстат 177492004, сумата от 230,00лв. –адв. възнаграждение по гр.д.

№0140/2023год. по описа на СРС, 34 състав, допълнително към присъдените в размер на 250,00лв. за оказана правна помощ на Д.Г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4