Решение № 2680 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2680 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х.А като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело № 20251110131666 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

С Решение № 23364/19.12.2025 г. съдът на основание чл.229 от КЗ (отм.) е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на А. В. Д., ЕГН **********, сумата от 9000 лева – регресно вземане за платено на увреденото лице Д.З. обезщетение, присъдено с влязло в сила съдебно решение, за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 22.09.2006г., в периода на действие на сключен между страните договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 594,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода 03.12.2024г. – 02.06.2025г.

В срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ е постъпила молба зо допълване на постановеното съдебно решение, като се прави искане в решението да бъде посочена банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените в полза на насрещната страна суми.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с който счита, че искането е неоснователно. Сочи, че в исковата молба е посочена банкова сметка, поради което ответникът не е възпрепятстван да изпълни задължението си. Отделно от това посочва, че липсата на посочена банкова сметка в исковата молба, не е основание за нейната нередовност, съответно непосочването на банкова сметка в решението не се отразява върху неговата валидност или правилност.

Съдът, като съобрази изложеното, намира:

Молбата по чл. 250 ГПК е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна поради следното:

Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна лихва – Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о.; Опр. № 331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 1

474/2009 г. на IV г.о.. Налага се извод, че на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт - Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о.,

Съгласно съдебната практика посочването на банкова сметка на ищеца или друг начин на плащане няма отношение към предмета на делото, включително когато то е образувано за разглеждане на осъдителен иск за парично вземане. Обратното не следва от нормата на чл. 236. ал.1, т.7 ГПК, в която е предвидено, че посочването на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане, е реквизит на съдебното решение. Тази разпоредба е въведена в закона в съответствие с нормата на чл.

127, ал.4 ГПК, в която посочването на банкова сметка на ищеца или друг начин на плащане е въведено като изискване към съдържанието на исковата молба, когато с нея се предявява осъдителен иск. Това изискване обаче не е такова, което има значение за определяне на предмета на делото, за който са от значение единствено твърденията на ищеца в исковата молба за правопораждащите предявеното право факти и формулираният от него петитум.

Изискването за посочване на банкова сметка на ищеца дори не е такова, което има значение за редовността на исковата молба, каквито съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК са само изискванията към нея, предвидени в чл. 127, ал.1 ГПК и чл. 128 ГПК./ Определение № 2601 от 9.09.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 1313/2025 г., II т. о., ТК; Определение № 104 от 14.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2153/2025 г., I т. о., ТК/

Предвид изложеното, искането за допълване се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 250 ГПК на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, обективирано в молба с вх. № 14449/19.01.2026г. за допълване на Решение № 23364/19.12.2025 г. по гр. дело № 31666/2025 г. по описа на СРС.

На осн. чл. 250, ал. 3 ГПК решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2