Решение № 833 от 26.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Пловдив, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330105682 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. Е. № **, ет. *, бл. *** против Н. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б. Б.“ № **, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Предявени са и насрещни осъдителни искове от Н. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б. Б.“ № ** против М. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. Е. № **, ет. *, бл. ***, с правна квалификация по чл. 288, ал. 1 вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 280, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Поради настъпила в хода на процеса *** на ищцата, в качеството на ищец е конституирана нейната законна наследница- М. Б. Х. с ЕГН: **********, с адрес в гр. С., ул.

„З.“ № *, ет. *, ап. **.

В исковата молба се твърди, че през **** г. ищцата завела срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД гражданско дело № 17536/2015 г. по описа на ПдРС, V гр. с. По съвет на ответника, за представляващ по делото упълномощила адв. П.. С Решението по гр. д. № 17536/2015 г. „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД било осъдено да заплати на ищцата сумата от 15000 лева и 300 лева – разноски по делото. Застрахователното дружество, обаче, подало въззивна жалба срещу част от така постановеното решение. Ищцата се отказала от услугите на адв. П., когато се срещнала отново с ответника и го помолила да й съдейства за изготвяне на отговор на въззивната жалба. Твърди, че ответникът й дал да подпише два броя договори за правна защита и съдействие, с пълномощно към всеки от тях, от своя кочан. Книжата не били попълнени, като ответникът й обяснил, че щял да ги попълни впоследствие, като пълномощните му били необходими за да получи достъп до делото, да направи необходимите му преписи от съответните книжа и др. Твърди, че платила на ответника исканата от него сума за тази работа, като отделно му дала още 10 лева за изготвяне на необходимите му преписи от книжата по делото. Впоследствие разбрала, че с подписаните 1 от нея книжа ответникът, представяйки се за неин пълномощник извадил изпълнителен лист за влязлата в сила част от първоинстанционното решение, образувал изпълнително дело № ****** по описа на ****., като поискал присъждане на адвокатски хонорар от 880 лева, както и разноски по изпълнителното дело. Във въззивното производство пред Окръжен съд – Пловдив я представлявал друг адвокат, като изрично преди това оттеглила пълномощното на ответника. Сочи, че на **** г. „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД превело по сметката на ****** сумата от общо 12326,16 лева, като на **** г. **** превел по сметката на ответника сумата от 10579,25 лв. На *** г. ответникът превел по сметка на ищцата сумата от 8924,58 лв., а на 22.12.2017 г., превел и сумата от 198,80 лв. или общо сумата от 9123,38 лв.

Остатъкът в размер на 1455,87 лв. ответникът задържал без основание за себе си.

Няколко пъти уведомила ответника, че следва да изпълни изцяло задължението си към нея, като й преведе и посочения по-горе остатък от сумата, което същият не сторил, с оглед на което и на основание чл. 86 ЗЗД счита, че ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на сумата от 516,03 лв. за периода 09.10.2017 г. – 06.04.2021 г.

Претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не е задържал пари на ищцата, точно обратното – по сключените между страните договори, тя била неизправна страна, като все още не му била заплатила изцяло хонорара, каквато им била уговорката – минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че претенцията за лихва е погасена по давност, съгласно чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК Н. Г. С., с адрес: гр. П., ул. „Б. Б.“ № ** е предявил срещу М. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. Е. № **, ет. *, бл. *** насрещна искова молба.

В хода на процеса на мястото на *** ответна страна по насрещния иск е конституирана нейната законна наследница- М. Б. Х. с ЕГН: **********

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца по насрещния иск:

В исковата молба се твърди, че на **** г. М. Ч. го спряла в коридора на Районен съд – П. и го помолила в качеството му на *** да й помогне по нейно дело срещу ДЗИ. В тази връзка подписали пълномощно по гр. д. № 17536/2015 г. по описа на ПдРС, V гр. с.

Разбрали се, че възнаграждението му ще бъде минималното според спечелената сума за обезщетение. Предоставил на ответницата и телефона на адв. П., с когото се разбрали, че й той ще се включи като *** по делото, при условие, че ищецът поеме проучването на делото и заедно работят по казуса на М.. Ищецът веднага представил в деловодството на V гр. с. пълномощното си за да поръча делото за ксерографиране в адвокатска стая. На следващия ден – *** г. се срещнали тримата – ищецът, ответницата и адв. П. в неговата кантора на ул.

„Х. А.“ в гр. П.. Целта на срещата била да уговорят адвокатските хонорари по делото, М. да упълномощи и адв. П. и да му заплати договорената между тях сума от 400 лева. М. обаче заявила, че в момента имала само 200 лева и ги платила на адв. П., като се разбрали, че останалите 200 лв. ще му заплати на предстоящото съдебно заседание на 4 май, което не сторила. Ответницата заявила, че не разполага с достатъчно средства, поради което се договорила с ищеца, че ще му заплати хонорара резултативно. Твърди, че желанието на ответницата към него било следното: да се осъди ДЗИ да й заплати колкото може по-голяма сума; сумата да бъде изплатена възможно най-бързо; към този момент да не плаща нищо нито хонорари, нито такси, защото нямала пари, а с евентуално постъпилите суми от ДЗИ 2 ищецът да си прихване минималните хонорари, такси и разноски. Заявява, че на **** г., в кантората на адв. П. се договорили, че ищецът ще защитава интересите на ответницата по делата й срещу ДЗИ във всички съдебни инстанции, включително и съдебно-изпълнителни до окончателното получаване на сумата й за обезщетението, като адвокатските хонорари ще си ги прихване от постъпилите от ДЗИ суми. М. изцяло се съгласила с тези условия и ищецът започнал да работи по делото.

Ясно и категорично се разбрали, пред адв. П., че дължимото се на ищеца възнаграждение за всяка отделна инстанция, ще е резултативно в размер на минимално предвиденото в действащата Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ще бъде получено на по-късен етап, като прихванати от получените от ДЗИ суми.

На заседанието на 04 май пледоарията по делото на М. пред Районен съд – Пловдив, изнесъл адв. П. като в съдебната зала присъствал и ищеца. После заедно с адв. П. писали писмената защита. С решение № 1729/29.05.2017 г. по гр. д. № 17536/2015 г. по описа на ПдРС, V гр. с., „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД било осъдено да заплати изцяло сумата от 15000 лв., ведно със законна лихва от 23.12.2012 г. Присъденото обезщетение по делото реално било: 15000 лв. – главница; 6757,09 лв. – лихва към датата на Решението – 29.05.2017 г. или общо сумата от 21757,09 лв. За тази инстанция претендира адвокатски хонорар в размер на сумата от 1182,71 лв.

„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД обжалвали пред ПОС решението за сумата над 7000 лв. до присъдения размер от 15000 лв. В този момент ответницата съобщила на ищеца, че ще работи само с него, така както се уговорили като се отказвала от адв. П.. За въззивната инстанция подписали ново изрично пълномощно, като уговорката си останала същата – ищецът да защитава интересите на ответницата срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и в тази инстанция, а хонорарът така както се разбрали на **** г., пред св. – минималния хонорар от спечеленото и на тази инстанция. В срок подал отговор на въззивната жалба, като заседанието по в. гр. д. № 1861/2017 г. по описа на ПОС, било насрочено за 17.10.2017 г. Междувременно, в изпълнение на поетите към ответницата задължения, на **** г., образувал изпълнително дело при ***** срещу ДЗИ за необжалваната по решението на ПдРС сума от 7000 лв. и лихвите от 3330,25 лв. На 31.08.2017 г. от **** постъпили и първите суми платени от ДЗИ по изпълнителното дело. Ищецът бил предупреден от ****, че по изпълнителното дело има жалба от ДЗИ относно разноските и да не прави веднага плащания, а да изчака производството по обжалване на разноските да приключи.

Адвокатският хонорар бил установен от **** в размер на 619,78 лв. и такси на 49 лв., като посочените суми не били платени от ответницата, а били поети от ищеца. От изпълнителното дело постъпили следните суми – 7000 лв. – главница, 3330,25 лв. – лихви, 619,78 лв. – разноски за адвокат, 1 лев банкова комисионна и 48 лв. или общо сумата от 10999,03 лв. От тази сума, твърди да е превел на ответницата сумата от 9123,38 лв.

Някъде около 12 октомври посетил деловодството на Окръжен съд – Пловдив за да прегледа за последно, преди насроченото заседание на 17 октомври въззивното дело, като установил, че на 5 септември ответницата депозирала молба пред Окръжен съд – Пловдив, с която заявила, че оттегля пълномощията си от ищеца. До този момент, твърди да е представлявал и защитавал интересите на ответницата лоялно и отдадено, като не били налице основателни причини за оттегляне на пълномощното. Твърди, че подадения от него отговор на въззивната жалба бил определящ за изхода на въззивното производство, като делото отново било спечелено. След като ищецът не дал повод за оттегляне на пълномощното и след като новият адвокат на ответницата, както и въззивният съд в своето решение, се позовавали на подадения от ищеца отговор, счита, че е изпълнил добросъвестно своите задължения. За въззивната инстанция, счита, че му се дължи сумата от 884,71 лв. – адвокатско възнаграждение. Твърди, че до момента ответницата не му е заплатила 3 абсолютно нищо – никакъв хонорар, нито такси, като общият размер който му се дължи е в размер на сумата от 2736,20 лв. – главница, 1060,28 лв. – мораторна лихва за периода 05.09.2017 г. – 30.06.2021 г. или общо сумата от 3796,28 лв.

Ищецът претендира за първата инстанция по гр. д. № 17536/2015 г. адвокатски хонорар към 29.05.2017 г. в размер на 1182,71 лв. и сумата от 490,90 лв. – мораторна лихва за периода 29.05.2017 г. – 30.06.2021 г. или сумата от общо 1673,61 лв.

За въззивната инстанция по в. гр. д. № 1861/2017 г. по описа на ПОС – адвокатски хонорар към 05.09.2017 г. в размер на 884,71 лв. и сумата от 342,94 лв. – мораторна лихва за периода 05.09.2017 г. – 30.06.2021 г. или сумата от общо 1227,61 лв.

По заведеното изпълнително дело № ***** г. по описа на ***** – адвокатски хонорар е 619,78 лв. За образуване на изпълнителното дело, предварително заплатил сумата от 48 лв. и 1 лев банков превод. Към датата на превеждане на сумите от „ДЗИ Общо застраховане“ – 31.08.2017 г., дължимата от ответницата сума била в размер на общо 668,78 лв. Мораторната лихва върху това задължение за периода от 31.08.2017 г. до 30.06.2021 г. е в размер на сумата от 260,17 лв. или общо дължимото по изпълнителното дело е в размер на сумата от 928,95 лева.

С молба-уточнение с вх. № 65943 от 04.11.2021 г., ищецът по насрещния иск, уточнява, че претендираната сума от 1825 лв., представлява сбор от главница в размер на 1303,73 лв. и лихва в размер на 521,27 лв., след приспадане на получената от него част от дължимите му се адвокатски хонорари.

Твърди, че претендираната от него главница от 1303,73 лева е разпределена пропорционално, както следва:

563,53 лв. – незаплатена част от сумата 1182,71 лв. – адвокатско възнаграждение, дължимо по гр. д. № 17536/2015 г. по описа на ПдРС, V гр. с.;