Определение № 2025 от 28.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2025 гр. Пловдив, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Виделина Куршумова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501190 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д. В. М. от ПАК, като пълномощник на Й. А. М., ЕГН ********** против определение № 4017/28.03.2026г., постановено по ч. гр. д. № 219 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XV гр. с., с което допълва решение № 5407/07.12.2025г., постановено по гр. д. № 20255330100219/2025г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта му за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като: ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплатят на Й.

А. А., ЕГН **********, сумата в размер на 498, 54 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по гр. д. № 20245330120266/2024г. по описа на РС Пловдив.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът погрешно присъдил разноските за адвокатско възнаграждение на страната, вместо на адвоката, предоставил безплатна правна помощ.Моли се за отмяна на определението в тази част и постановяване на ново, с което разноските да бъдат присъдени лично на адвоката.

В срок са постъпили частни жалби и от „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 и от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, с които определението по чл. 248 от ГПК също се оспорва като неправилно. Счита се, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и необосновано, несъответстващо на действителната фактическа и правна сложност на делото. Моли се да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново, с което да бъде намален размера на присъденото възнаграждение.

С писмения отговор на ответника двете частни жалби се оспорват като неоснователни и се моли да бъдат оставени без уважение.

Съдът намира частните жалби за допустими, частната жалба на адв. Д. М. за основателна, а частните жалби на ответниците за частично основателни, по следните съображения:

По предявените субективно съединени искове първоинстанционният съд се е произнесъл, като е осъдил „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 да заплати на ищеца сумата от 1480, 19 лева, представляваща недължимо платена лихва по недействителен договор за потребителски кредит № 2703905/09.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, 1 считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /06.01.2025г./ до окончателното изплащане на сумата. С постановеното решение „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 е осъдено да заплати на ищеца сумата 2950, 08 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 09.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /06.01.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищеца е предоставена безплатна правна помощ от адв. Д. М. от АК Пловдив пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22).

За да определи размера на възнаграждението за осъществената правна помощ в случая настоящият състав взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и права сложност.Действително оказана е правна помощ по два иска, но защитавания материален интерес по първия иск не е висок, а изхода по акцесорния иск е обусловен изцяло от изхода по главния. Наличието на трайно установена съдебна практика от друга страна, която констатира неравноправността на аналогични клаузи като процесните, във всички случаи прави много по-лесна защитата на потребителя и води до извод за прекомерност дори на предвидения минимален размер в Наредбата, а както се посочи по-горе, съдът не е обвързан от този размер. Проведени са само две съдебни заседания и са ангажирани само писмени доказателства.

С оглед на това настоящия състав намира, че за осъществената защита по всеки от двата субективно съединени иска, следва да бъде определено отделно възнаграждение в размер на 180 евро с ДДС.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което на адвокат Д. М. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по всеки иск в размер на 180 евро с ДДС.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4017/28.03.2026г., постановено по гр. д. № 219 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, вместо което

ИЗМЕНЯ решение № 5407/07.12.2025г., постановено по гр. д. № 219 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, като

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София, б*** (сграда А), ет. 4, ****, представлявано от ****, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на адвокат Д. В. М. от АК Пловдив, със служебен адрес: гр. Пловдив, ***, сумата от 180 евро – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна 2 правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, б*** (сграда А), ет. 4, ****, представлявано от ****, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на адвокат Д. В. М. от АК Пловдив, със служебен адрес: гр. Пловдив, ***, сумата от 180 евро – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3