Решение № 214 от 14.11.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Кюстендил, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500179 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по подадена въззивна жалба с вх.№1198/11.02.2022г. от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, понастоящем с наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (промяната в наименованието вписана в ТРРЮЛНЦ на 28.04.2022г.), с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, р-н Младост, ***, чрез пълномощника юрисконсулт В.Н., насочена против решение №20 от 14.01.2022г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№1079/2021г. по описа на същия съд.

С оспорвания съдебен акт районният съд е осъдил „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на Ж. Б. З. на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, сумата от 8374.48 лева, представляваща обезщетение за ползване през периода от 02.06.2016г. до 10.03.2021г. на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К., общ.Кюстендил, одобрени със Заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на СГКК, последно изменение н а КККР, засягащо сградата е от 19.08.2014г., с адрес на сградата: гр.К., ул.„Б." №***, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ************, представляващ парцел II, кв.I, със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи 1В, по плана на гр.К., предназначение: сграда за енергопроизводство, прилежащата площ към нея, както и находящите се в процесния трафопост енергийни уредби и съоръжения, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (01.06.2021г.) до окончателното й изплащане, като до пълния му предявен размер от 10 000 лева и за периода 11.03.2016г.–01.06.2016г. вкл., е отхвърлил исковата претенция като неоснователна, недоказана и погасена по давност. Със същото решение съдът е осъдил „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на Ж. Б. З., 1 сумата в размер на 1339.84 лева - сторени съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от иска, и Ж. Б. З. да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата в размер на 24.39 лева, сторени съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Въззивникът обжалва постановеното решение в осъдителната му част, както и в частта за разноските, като релевира доводи за неговата неправилност като постановено в противоречие с материалния закон. Навежда аргументи за липса на елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Твърди, че процесните съоръжения - оборудване на трафопоста, не са собственост на ищеца, а на ответното дружество. Подчертава, че съгласно чл.117 ал.8 от ЗЕ се предвиждало заплащане на цена за достъп при ползване уредби и съоръжения за целите на преобразуване и пренос на ел. енергия до други клиенти, но сградата на трафопоста не е такава уредба/съоръжение, през което се осъществява пренос/преобразуване на енергия.

Посочва, че съгласно методиката, одобрена от КЕВР, претендиращият обезщетение следва да посочи направените разходи за поддръжка и експлоатация на процесните съоръжения, като твърди, че ищецът не е доказал извършването на подобни разходи, респ. невъзможно е да се направи правилно изчисление за обезщетението съгласно сочената методика.

Акцентира, че в исковата молба ищецът не твърди за наличие на обедняване, нито такова е доказано по делото. Счита, че за да бъде дължимо плащането на цена присъединяване, изчислена съгласно методиката, е необходимо доказването от страна на ищеца, че е пропуснал придобиването на ползата от обекта, за който твърди да се ползва от дружеството, което не било направено (позовава се на решение №190/12.12.2017г. по гр.д.№ 512/2017г. на ВКС). Подчертава, че предвид спецификата на процесните вещи, ищецът не би могъл да извършва дейност по пренос и разпределение на ел. енергия, тъй като няма предвидения от закона лиценз за това, нито притежавал качеството енергийно предприятие по смисъла на ЗЕ, респ. не би могъл да извлича граждански плодове от ползването на процесните съоръжения, дори и да е техен собственик, съответно невъзможно е обедняването му.

Възразява като неправилен срещу извода на първостепенния съд, че разпоредбата на пар.4 ал. 4а от ПЗР на ЗЕ (в сила от 08.05.2018г.) е неприложима към казуса. Сочи, че предвид периода, за който искът е уважен, през повече от половината от този период (или за времето от 08.05.2018г. до 10.03.2021г.) процесната норма е била приложима, и неприлагайки я, съдът се е отклонил от формираната постоянна съдебна практика.

Акцентира, че ответното дружество не било получило покана по смисъла на цитираната разпоредба.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск, алтернативно за прилагане за разпоредбата на пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ към правоотношението за периода от 08.05.2018г. до 10.03.2021г. и отхвърляне на исковата претенция за този период като неоснователна. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Ж. Б. З., чрез пълномощника адв.М. Петлова – Бочукова, с който се оспорва депозираната жалба като изцяло неоснователна.

Определят се като несъстоятелни доводите на въззивника, че съоръженията – оборудване на трафопоста не са собственост на ищеца, а на ответното дружество, както и, че сградата на трафопоста не е съоръжение, през което се пренася енергия и подчертава, че от експертното заключение се установявало, че същата сграда се ползва от ответника за захранване на битови и стопански потребители с ел.енергия. Противопоставя се на възраженията му относно изчисляване на обезщетението, тъй като ищецът не бил доказал разходи за поддръжка на трафопоста и твърди, че вещото лице правилно било приело, че 2 няма извършени разходи за обслужване на сградата, като е съобразило това във формулата от методиката. Преповтаря част от доводите си, изложени в исковата молба за дължимост на обезщетение на основание чл 59 от ЗЗД от ответното дружество за ползването без основание на чуждата сграда и находящите се в процесния трафопост съоръжения, поради липса на договорни отношения между него и собственика им.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като нестрадащо от сочените в жалбата пороци. Претендират се разноските за въззивното производство.

КнОС, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че въззивната жалба е допустима,но е неоснователна, а решението на КнРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В случая обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и доколкото пред настоящата съдебна инстанция не са събирани доказателства, а и не са наведени оплаквания за необоснованост на направените фактически изводи от районния съд, на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

Окръжният съд споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към повдигнатия за разглеждане спор.

По оплакванията във въззивната жалба относно правилността на атакуваното решение, трябва да се отбележи следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Ж. Б. З. срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, понастоящем с наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за осъждане на дружеството да заплати на З. сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за ползване през периода от 11.03.2016г. до 10.03.2021г. на собствената му сграда с идентификатор ***. 9 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр.К., общ.Кюстендил, одобрени със Заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на СГКК, с адрес в гр.К., ул.„Б." №***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ парцел II, кв. I, със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи 1В, по плана на гр.К., предназначение: сграда за енергопроизводство, прилежащата площ към нея, както и находящите се в процесния трафопост енергийни уредби и съоръжения, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Установено е по делото, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.2013г. с №*** том**, рег.№****, дело№*******г. по описа на нотариус Е.П., ищецът Ж.З. е закупил от „Водно стопанство“ АД гр.София 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, заедно с изградените в него самостоятелни обекти (сгради), разположени в поземления имот, в това число: 1/ сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К., със застроена площ от 724 кв.м., брой етажи – 1, 3 предназначение: хангар, депо, гараж; 2/ първи етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К., със застроена площ от 85 кв.м., брой етажи – 2 , предназначение: промишлена сграда; 3/ сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К. със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – 2, предназначение: друг вид обществена сграда; 4/ сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К. със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; 5/ сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К., със застроена площ от 385 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: складова база, склад; 6/ сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К., със застроена площ от 19 кв.м., брой етажи– 1, предназначение: промишлена сграда, и 7 сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К., със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: сграда за енергопроизводство.

На 10.03.2021г. страните по делото сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт с №**, том I, рег.№****,дело №******г. по описа на нотариус Н.М., с който ищецът продал на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сградата с идентификатор *** по КККР на гр.К., със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство, представляваща – според посоченото в нотариалния акт - енергиен обект по смисъла на т.41, пар.1 от ДР на ЗЕ, законно изградена, съгласно Удостоверение за законност с изх.№УТ-20-1582 от 10.11.2020г., издадено от главния архитект на Община Кюстендил, за цена в размер на 24 000 лева.

Ответникът е удостоверил притежаването на Лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-135-07 от 13.08.2004г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за дейност по разпределение на електрическа енергия на обособена територия за период от 35 години.

Ответникът е представил и счетоводни справки относно включването в баланса на дружеството и завеждането като актив на трансформатор 630 KVА, Ф. №337543, ТП „Водно стопанство“ Кюстендил, с номер на актива в САП 20367492, както и на трансформатор 800/20 Ф.200386, ТП Напоителни системи КН_0026 с номер на актива в САП - 20398239.

По делото са били приети два броя писма, изходящи от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и адресирани до Ж. З., двете от дата 04.02.2019г., едното – в отговор на отправено заявление с вх.№1203191295/25.01.2019г., съдържащо покана за изкупуване на енергиен обект – трафопост, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, а другото – в отговор на отправена от З. покана с вх.№CD-DOC-1032/29.01.2019г. за заплащане на наем за ползване на сградата трафопост с идентификатор ***. двете писма са със сходно съдържание и в тях дружеството е предложило на З., в приложение на §4 от ПЗР на ЗЕ да закупи енергийния обект, като му е посочило какви с документи следва да се снабди за целта.