Решение № 233 от 22.12.2021, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. С., 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Гл. Н. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20213420200735 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят ИВ. Г. ИВ. от с.К., обл.С., ул.“Г.“ №1, вх.А, ет.1, ап.1, ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 609/ 01.11.2021г., издадено от директор на РДГ- Р., с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 300 / триста / лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от Наредба № 8 за сечта в горите.

Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Ответникът – РДГ- Р., надлежно уведомен, не се явява представител, вместо негогл.юрисконсулт Борислав Якимов, упълномощен и приет от съда.

Актосъставител- Г. ИВ. Г., редовно призован, явява се лично и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.

Свидетел- В. Г. М., редовно призован, явява се лично и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.

Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Жалбоподателят И.И., редовно призован, не се явява, вместо него- проц.представител адв.Р.К. при АК-Р., упълномощен и приет от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и излага доводи в тази насока.

Ответника в съдебно заседание оспорва изцяло жалбата и моли съда да потвърди 1 наказателното постановление.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя бяха представени нови писмени доказателства, които съда след изслушване становището на ответната страна счете за относими спрямо предмета на делото, допустими и своевременно представени, поради което и с мотивирано протоколно определение ги прие като надлежни доказателства по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

При извършена проверка от служители на РДГ- В. били установени нарушения в отдела, обслужван от жалбоподателя И., поради което и с констативен протокол серия Е00 2019 № 000795 от 15.06.2021г. били дадени предписания, които следвало да бъдат изпълнени.

В изпълнение на дадените предписания и след изготвена справка в информационната система на РДГ- Р. било установено, че жалбоподателя И. в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика не е съставил протокол за освидетелстване на сечище в отдел 1158, подотдел „А“ по позволително за сеч № 543656/ 24.01.2020г. в определения за това срок от 30 дни след приключване на сечта, констатирано с Констативен протокол серия Е00 2019 № 000795 от 15.06.2021г., съставен от служител на РДГ- В.. Нарушението според АНО било извършено от нарушителя- жалбоподателя И. на 01.09.2020г. в землището на гр.Алфатар, обл.С., отдел 1158, подотдел „А“ и в случая не били налице предпоставките за прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, тъй като прилагането на чл.28 от ЗАНН и неналагането на наказание на нарушителя не би предоставило възможност за осъществяване на превенция при извършване на нови нарушения по Закона за горите от лицето, според становището на АНО. В случая била налице необходимост от налагане на наказание, отново според становището на АНО.

Тъй като според актосъставителят и АНО бил осъществен състава на чл.62, ал.1 от Наредба № 8 за сечта в горите, е бил изготвен АУАН серия ГООА № 114465/ 09.08.2021г.

Същия е бил връчен по надлежния ред лично на нарушителя- жалбоподателя И.. Въз основа на описания по-горе АУАН е било съставено и обжалваното НП № 609/ 01.11.2021г. на директор на РДГ- Р.. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите във вр. с чл.62, ал.1 от Наредба № 8 за сечта в горите за извършеното нарушение по горепосочения текст от наредбата било наложено административно наказание- глоба в размер на 300 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, а по същество и основателна по следните съображения:

АУАН № 114465/ 09.08.2021г. / както е приет от АНО / и обжалваното НП № 609/ 01.11.2021г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е 2 било квалифицирано по чл.62, ал.1 от Наредба № 8 за сечта в горите, прието от АНО за извършено на 01.09.2020г. АУАН № 114465/ 09.08.2021г. както е приет от АНО въз основа на който е било издадено и обжалваното НП е бил изготвен обаче на 09.08.2020г. според приложеното копие от него, находящо се в кориците на делото, т.е. преди извършването на нарушението.

Дори и хипотетично да се приеме довода, че е налице допусната техническа грешка при изписването на датата на съставянето на

АУАН-ът, каквата административнонаказателното производство не познава и не е позволена от закона, то следва да се има предвид, че при елементарна аритметична сметка преклузивния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл, съобразно приложените по делото материали. До този извод се достига при внимателен анализ на материалите, тъй като видно от същите е, че позволително за сеч № 0543656/ 24.01.2020г. в отдел 1158, подотдел „А“ е за периода от 27.01.2020г. до 31.03.2020г. Следователно от 01.04.2020г. следва да се преброят 30 дни в които е следвало жалбоподателя И. в качеството си на лице, упражняващо лесовъдна практика да състави протокол за освидетелстване на сечището в процесния отдел и подотдел. Този срок изтича съответно на 01.05.2020г., който за страната ни е почивен ден, поради което действителната дата на която е било извършено евентуално нарушението от страна на жалбоподателя И. е на 02.05.2020г. При административно нарушение, изразяващо се в бездействие, датата на нарушението е не тази, до която е продължило санкционираното бездействие, а на която е било дължимо предписаното от закона действие. Следователно и след като е установено, че действителната дата на която е било евентуално извършено нарушението от страна на жалбоподателя И. е на 02.05.2020г., то е следвало най-късно до 1 година от извършването на това нарушение спрямо същия да бъде съставен АУАН. В противен случай и съобразно нормата на чл.34 от ЗАНН преклузивния давностен срок се счита за изтекъл и спрямо евентуалния нарушител не може и не следва да се съставя АУАН.

В тази връзка дори и хипотетично да се възприеме довода за допусната техническа грешка при изписването на датата на съставянето на АУАН-ът срещу жалбоподателя И., то същия е бил съставен след изтичането на преклузивния давностен срок по чл.34 от ЗАНН и в нарушението на правилата, уреждащи тези правоотношения.

Все в тази връзка обаче АНО е приел по незнайно какви причини, че нарушението е било извършено от страна на жалбоподателя И. на 01.09.2020г., която дата по никакъв начин на кореспондира с наличните доказателства по делото. По делото липсват каквито и да е данни от които би могъл да бъде изведен извода, че нарушението е било извършено от страна на жалбоподателя И. на 01.09.2020г., тъй като позволителното за сеч е било издадено за периода от 27.01.2020г. до 31.03.2020г. Действително е налице копие от Заповед № 22/ 13.02.2020г. на директора на РДГ- Р., въз основа на която е била спряна сечта в отдел 1158, подотдел „А“ поради констатирани нарушения по Наредба № 8 за сечите в горите, но настоящия съдебен състав няма данни от които да е видно, че тази заповед е престанала да действа, т.е. че сечта е била възстановена и ако да- от кога, за да се пресметне евентуално този срок, който е възприел АНО като дата на извършване на нарушението. В този случай 3 пък следва да се приеме, че жалбоподателя И. не е извършил изобщо нарушение, тъй като сечта не е приключила и за него няма задължение в срок до 30 дни след нейното приключване да издаде протокол за освидетелстването на сечището.

Събраните по делото доказателства от наказващия орган и пред въззивната инстанция не установяват по категоричен начин извършването на нарушението, което несъмнено води до необоснованост на НП. Последното е издадено въз основа на предположението, че е извършено твърдяното деяние и то виновно.

Преди да издаде НП, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да събере релевантните доказателства относно извършването му. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение.

Формалното посочване за извършено разследване по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, при което не са установени съществени нарушения в процедурата, а допуснатите такива представляват технически грешки, не може да се приеме, за спазване на процедурата по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Няма как да се приеме за техническа грешка посочването на няколко различни дати в АУАН и НП, тъй като при коректното им посочване в АУАН и НП, крайният резултат би бил друг. Нещо повече- допуснатите в хода на административно наказателното производство нарушения изключват приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който НП се издава и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като са довели до невъзможност да бъде индивидуализирано в достатъчна степен конкретното деяние.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателя И. в конкретния случай не може и да носи административнонаказателната отговорност по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ за това нарушение, т. е. издаденото и обжалвано НП е неправилно, и като такова следва да бъде отменено от въззивния съд.

Следва да се има предвид, че нарушението трябва да е установено по един несъмнен и безспорен начин, като тежестта на доказване лежи именно върху административнонаказващият орган. Той е този, който следва да доказва осъществяването на признаците на нарушението, а нарушителят не е длъжен да доказва, че е невинен. В този смисъл именно наказващият орган е следвало да докаже, че жалбоподателя И. е издал позволително за сеч и впоследствие в указания от закона 30-дневен срок не е съставил протокол за освидетелстване на сечището, както и кога и къде е извършено респ. е открито нарушението.

В този смисъл при издаването, както на АУАН, така и на НП, наказващият орган не се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по преписката.

На следващо място, съгласно чл.34, ал.1 предл.2 от

ЗАНН административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за 4 установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Двете хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно наказателно производство. Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН е императивна и спазването на определените в закона срокове е задължително. Следователно, неспазването на указания едногодишен срок от извършване на нарушението за иницииране на производство по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, което опорочава административно-наказателната процедура и води до незаконосъобразност на издаденото НП. Както бе посочено по-горе в АУАН-ът и в обжалваното НП са посочени различни дати на извършване на нарушението, но като се направи съпоставка на коя дата е изтекъл срока на разрешителното за сеч, се налага изводът, че не само към датата на съставяне на АУАН, но и към датата на извършване на проверката от контролния орган едногодишният срок от извършване на нарушението е изтекъл. Давността е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект /административно наказващият орган/ създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.