Решение № 3927 от 06.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7747/2024
- Вид
- Решение № 3927
- Подписан
- 06.11.2024
- В сила
- 09.10.2025
- Състав
- Добрина Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл. 225 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325, т.11 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 326 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 1, ал. 2 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
РЕШЕНИЕ
№ 3927 гр. Варна, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110107747 по описа за 2024 година
Предявени са искове от М. А. П. срещу Технически Университет-Варна, ЕИК 000083626 с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението по прекратено трудово правоотношение със Заповед № ЧР - 03 - 29/ 28.03.2024г., на Ректора на ТУ - Варна, с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност „Ръководител секция“ в Научноизследователския институт при Технически университет - Варна и иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ , след допуснато от съда увеличение на размера за заплащане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа или е бил зает по трудов договор на по-ниско платена работа за период от 28.04.2024 г. до 28.10.2024 г. за сумата от 6879,24 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.
Ищцата, твърди, че съгласно Трудов договор № ЛС - 919/ 02.07.2019г. е заемала длъжност „Ръководител Научна секция", в Секция .,ПН 3 - Стопански, социални и правни науки", в Научноизследователски институт при ТУ –Варна.
Със Заповед № ЧР - 03 - 29/ 28.03.2024г., на Ректора на ТУ-Варна, проф.д-р Д.П., поради изменение на изискванията за заемане на длъжност е прекратено трудовото правоотношение, като в заповедта е посочено времето от 28.03.2024г. до 27.04.2024г., включително, да се счита за предизвестие по чл. 326 ал. 2 КТ.
Ищцата счита издадената заповед за немотивирана, тъй като не е указано кое изискване е променено, т.е. какво е било старото изискване, кое е новото и на кое не отговаря служителя за заемана на длъжността. Изрично подчертава, че не отговаря на изискването за „хабилитирано лице“, още при заемането на длъжността.
Счита че казусът с прекратяване на трудовото й правоотношение попада изцяло под хипотезата на злоупотреба с право, тъй като качеството на „Хабилитирано лице" се е изисквало винаги както по ПСУОД на Научноизследователския институт при ТУ - Варна, така и по Правилниците за устройството и дейността на ТУ - Варна, където се споменава и института, и неговото ръководство - Директор, Ръководители секции и ДР.
1
Ищцата сочи, че работодателят не е въвел нови изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение. В изискването за заемане на длъжността „Ръководител секция" в НИ, не е налице промяна, това не е нововъзникнал Юридически факт, а е факт, съществувал при назначаването му. Твърди, че Твърди се, че ищцата е останала без работа, поради което претендира обезщетение, на основание чл. 225 ал. 1 КТ, за период от шест месеца, след уволнението ми, или 28.04.2024г. - 28.10.2024г., в размер на 4899, 24 лева, при брутно трудово възнаграждение, за последен пълен отработен месец, преди уволнението в размер на 816, 54 лева, за м. март 2024г.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае уволнението със за незаконно и същата бъде отменена, да бъде възстановен на робота, като му се присъди и дължимото обезщетение. Моли да и бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове .
Ответникът не оспорва, че ищцата е заемала длъжност „Ръководител секция в Научно‐ изследователски институт в ТУ Варна", както и че със Със Заповед № ЧР - 03 - 29/ 28.03.2024г., на Ректора на ТУ-Варна, проф.д-р Д.П., поради изменение на изискванията за заемане на длъжност е прекратено трудовото правоотношение .
Счита, че Заповед № ЧР - 03 - 29/ 28.03.2024г., на Ректора на ТУ-Варна, с която е прекратено трудовото й правоотношение е законосъобразна и издадена в съответствие с приложимите материално-правни и процесуални разпоредби на Кодекса на труда.
Оспорваната заповед е мотивирана, в същата подробно са посочени основанието и мотивите за издаването й. Изрично сочи, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ не дублира това по т. 6, а има съвсем друго съдържание - наличието на въведени нови изисквания за заемане на длъжността, извън образование и квалификация.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че между тях е възникнало валидно трудово правоотношение, ч е ищцата е заемала длъжност „Ръководител секция в Научно‐ изследователски институт в ТУ Варна", както и че със Заповед № ЧР - 03 - 29/ 28.03.2024г., на Ректора на ТУ-Варна, проф.д-р Д.П. .
Със Заповед № ЧР - 03 - 29/ 28.03.2024г., на Ректора на ТУ-Варна, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата.
По делото са представени Правилник за устройството и дейността на ТУ – Варна – 2020г.; Правилник за устройството и дейността на ТУ – Варна – 2016г. Правилник за устройството и дейността на Технически университет - Варна;Правилник за структурата, управлението, организацията и дейността на Научноизследователски институт към ТУ Варна, приет с решение на Академичния съвет от 05.10.2020 г.;Правилник за структурата, управлението, организацията и дейността на Научноизследователски институт към ТУ Варна, изменен с решение на Академичния съвет от 16.01.2023 г.;Правилник за структурата, управлението, организацията и дейността на Научноизследователски институт към ТУ Варна, изменен с решение на Академичния съвет от 26.02.2024 г.Правилник за структурата, управлението, организацията и дейността на Научноизследователски институт към ТУ Варна, изменен с решение на Академичния съвет от 15.07.2024 г.
От заключението на назначената и приета от съда, ССЕ се установява, че размера на допълнителното месечно трудово възнаграждение за степен Доктор е 320.00 лева за лица, които не са регистрирани в НАЦИД. От проверените фишове за заплата на ищцата се установява, че за периода от м. юли 2019 г. до м. април 2024 г. на лицето не е начислявано 2 допълнително възнаграждение за притежавана научна степен „Доктор“. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е 826.54 лева, като сумата се формира по следния начин: Основна заплата – 715.00 лева; Клас 15.6% – 111.54 лева. Последният пълен отработен от ищцата месец е м. март 2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.
Предмет на оспорване в настоящия процес е Заповед № ЧР - 03 - 29/ 28.03.2024г на Директора на ТУ - Варна с която, на основание чл. 325, т.11 от КТ е прекратено ТПО на ищцата с ответното дружество, като са отправени искания до съда за отмяна на заповедта за уволнение, като незаконна и възстановяване на работника на предишната длъжност и заплащане на обезщетение.
Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя само при наличието на установени от закона основания и при спазване на определени изисквания, някои от които са общи за всички основания, a други са различни за различните основания.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание в процесната заповед, а именно чл.328,ал.1,т.11 от КТ се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата – 1. да е налице изменение на изискванията за изпълнение на длъжността за лицата, които заемат дадена длъжност, извън тези, касаещи образованието и квалификацията (арг. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ), като това изменение на изискванията да е извършено преди уволнението; 2. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за изменение на изискванията за заемане на определена длъжност, извън тези, касаещи образованието и квалификацията; 3. уволненият работник или служител да не е отговарял на новите изисквания и 4. актът, с който е прекратеното трудовото правоотношение, да бъде мотивиран, с очертаване на фактическите основания, които са обосновали волята на работодателя да уволни съответния работник или служител.
В настоящият случай съдът констатира противоречие между обосновката на заповедта и посочената правна квалификация /цифровото изражение/. Работодателят не е съобразил тълкуването, дадено от ОСГК с Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК. С цитирания тълкувателен акт е установено, че основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация. Разграничението е, че при основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ промяната в изискванията за заемане на длъжността, настъпила след сключването на трудовия договор, следва да се отнася само до изискванията за образование /по вид и степен/ или до тези за професионална квалификация, докато основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ обхваща всички останали изисквания за длъжността, извън тези за образование или квалификация, т. е. второто е по-общо от първото, което като специално го изключва /виж Решение № 208 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 650/2009 г., III г. о. /. Под "професионална квалификация" следва да се разбира нормативно призната в резултат на обучение степен на квалификация в определена област на знанието. В случая работодателя е вписал в заповедта, че „длъжността се заема от хабилитирани лица по постоянен трудов договор в ТУ-Варна“. Изхождайки, че хабилитирани са лицата/ преподаватели с длъжност доцент или професор преминали през определена процедура, то следва, че това изискване е свързано с професионалната квалификация и образование.
Липсата на необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа е тази, без която съответната работа не може да се изпълнява /чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 КТ/, а друг е случаят, когато квалификацията допълва качеството на работа, като например компютърна грамотност, владеене на чужд език, на стенография, познания на точно 3 определен вид машини или технологии и др. / чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ/.
Съобразявайки практиката на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 и 11 КТ и вземайки предвид фактите, изложени от работодателя в уволнителната заповед, настоящият състав достига до извод, че действителното основание на процесното уволнение е чл. 326, ал. 1, т. 6 КТ, а не посочената от работодателя т. 11.
Съгласно тълкуванието на закона, обективирано в т. 1а на ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк. дело № 4 /2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание.
Последващата сключването на трудовия договор промяна в изискванията за образование и професионална квалификация, ако не са обусловени от въвеждането на нормативни изисквания или промяната на съществуващи такива, също се извършва с длъжностната характеристика или щатното разписание по преценка на работодателя, като упражняването на това негово право е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай изискванията за заемане на длъжността "ръководител Секция социални стопански и правни науки“ не са нормативно определени, поради което работодателят ТУ Варна законосъобразно ги е определил в Правилник за устройството и дейността на ТУ – Варна – 2016г. действащ при сключването на трудовия договор. Доколкото в случая се каса за съществуващо изискване за образователен ценз и професионална квалификация съществувало още при възникване на трудовото правоотношение между ищцата М. П. и работодателя ТУ-Варна, то посочването му като ново изискване в Правилник за структурата, управлението, организацията и дейността на
Научноизследователски институт към ТУ - Варна, изменен с решение на Академичния съвет от 26.02.2024 г. за длъжността - „хабилитирани лица по постоянен трудов договор в ТУ-Варна-чл.24 от ПСУОДНИИ към ТУ е несъстоятелно. Основанието посочено в Заповед № ЧР - 03 - 29/ 28.03.2024г на Директора на ТУ – Варна не съставлява нито ново изискване за образование или професионална квалификация нито промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, поради което прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно.