Решение № 38 от 01.06.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Монтана, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211600600281 по описа за 2021 година Производството е по чл.327 от НПК.

С присъда,постановена на 27.ІV.2021 г. по НОХД № 1958 по описа му за 2019 г. Районен съд-гр.Лом е признал завиновен М. П. от гр.*в това,че на * г. в гр.*,Република *, противозаконно присвоил чужда движима вещ-л.а. марка „*“1модел „*“,ДК №*,собственост на търговско дружество "Т.Р.БГ“ЕООД,с едноличен собственик на капитала и управител В.М.,като владеел автомобила на основание договор за наем-престъпление по чл.206,ал.1 от НК,поради което и на осноавание чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,което да изтърпи ефективно при първоначален „строг режим“,а така също е привел в изпълнение наказание поНОХД № 272/2016 г. по описа на Районен съд-гр.Лом „лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца.

Против така постановената присъда е подадена жалба от М. П. ,в която се поддържа да бъде отменен атакувания съдебен акт поради неправилност и незаконосъобразност,

В съдебно заседание прокурорът поддържа становище,че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди обжалваната присъда.

Жалбоподателят се явява лично и с упълномощения си защитник,който поддържа жалбата и предлага да се измени съдебния акт досежно вида и размера на наказанието,като излага доводи за неправилно приложение на материалния закон,а лично подсъдимият-жалбоподател в последната си дума заявява разкаяние и намерение да не нарушава законовите разпоредби.

1

В хода на въззивното производство не са представени,респ. приети нови доказателства,различни от разгледаните от решаващия съд в хода на съдебното следствие,което е провел,а при техния анализ в цялост и логическо единство,както и във връзка със становищата на странитен астоящия съдебен състав,като съобрази изложеното в жалбата,както и материалите по делото,намира следното:

Жалбата е подадена в законния срок и от оправомощено лице с правен интерес от обжалване,поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения Решаващият съд наистина,както се заявява в жалбата,не е отчел правилната квалификация на деянието,т.е. не е съобразил приложимия материален закон,тъй като са налице категорични доказателства,че обсебената вещ,а именно лекия автомобилмарка „*“ е върнат на собственика М.,съответно и деянието съставлява престъпление по чл.206,ал.6,т.1 от НК,което престъпление обуславя различна наказуемост,като действително наложеното наказание по чл.206,ал.1 от НКсе явява несправедливо-несъответно тежко.С оглед на това,обжалваната присъда следва да се ревизира в съответствие с коректната правна квалификация-както бе посочено по чл.206,ал.6,т.1 от НК,като в съответствие с нея и се определи и относимо наказание,различно от възприетото от решаващия съд.Тъй като правилното обвинение по посочения текст е за по-леко наказуемо деяние и в него се съдържа вече предявеното обвинение,то не се налага връщане на делото на съответната прокуратура,като единствено следва да бъде изменена присъдата в съответствие с посочените изисквания.Несъстоятелно е възприетото от решаващия съд като основание да приеме тази квалификация,че автомобилът е върнат едва след сезирането на полицейските органи,тъй като законовият текст не конкретизира по какъв начин е станало,а че просто вещта следва да бъде върната.Също в подкрепа на този довод и обстоятелството е,че подсъдимият жалбоподател М. П. е върнал автомобила,когато е било възможно-намирал се в Б.,докато е бил повреден и в Г. не е било възможно да го върне на собственика,а не поради намесата на полицейските органи,което допълнително сочи на добросъвестност,а като се добави и обстоятелството за платената парична сума,то се очертават изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,което обуславя при определяне на наказанието да се приложи чл.55 от НК.Също в тази връзка следва да се добавят и преценят и други смекчаващи отговорността обстоятелства като тези,че П. е с постоянна работа и местожителство,стабилно семейно положение-женен с три деца,едното от които в невръстна възраст,липсата на претенции от собственика на автомобила-пострадалият свидетел М.,който заявява при първоинстанционното разглеждане на делото не само,че е удовлетворен от поведението на П. във връзка с автомобила,но и вече са приятели с него.

От така изложеното е видно,че обжалваната присъда е незаконосъобразна досежно квалификацията на деянието и вида и размера на определеното наказание,което следва да бъде определено при условията на чл.55,ал.2,б.“б“,предл.І-о,съответно при липса на предвиден минимум за наказание „лишаване от свобода“,то се заменява с пробация,като 2 справедливия размер по виждане на настоящия въззивен състав е за срок от девет месеца,а вида на пробационните мерки е „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни срещи с пробационен служител“ по два пъти седмично.

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда,постановена на 27.ІV.2021 г. по НОХД № 1958 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр.Лом ,като я

ОТМЕНЯВА в частта,в която е признат за виновен М. П. в извършване на престъпление по чл. 206,ал.1 от НК,както и в тази,в която на основание чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,което да изтърпи ефективно при първоначален „строг режим“,а така също е привел в изпълнение наказание поНОХД № 272/2016 г. по описа на Районен съд-гр.Лом „лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца,като вместо това

ПОСТАНОВИ:

Признава М. П. за виновен в това,че след като извършил деянието,върнал автомобила „*“ до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд,което квалифицира деянието като престъпление по чл.206,ал.6,т.1 от НК,поради което и на основание чл.55,ал.2,б.“б“,предл.І-о му определя наказание „пробация“ за срок от девет месеца,като вида на пробационните мерки е „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни срещи с пробационен служител“ по два пъти седмично.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3