Решение № 22 от 17.02.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Асеновград, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200858 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 139 от 24.11.2025 г., издадено от Кмета на Община Асеновград, с което на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от М. Т. П. – управител, на основание чл. 29 от Наредбата за условията и реда за извършване на търговска дейност на територията на Община Асеновград /НУРИТДТОА/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 400 лева за нарушение по чл.16 ал.1, във вр. с чл. 26 т.7 от същата Наредба.

Жалбоподателят„ *** “ ЕООД, в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв. К. оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и правилност и моли за неговата отмяна. Като аргументация се отрича факта на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна Кмета на Община Асеновград, редовно призован се представлява от юрк. Пейчинова, която счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно и правилно.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното от фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение от 09.10.2025 г. е било констатирано, че при извършена проверка на 21.07.2025 г. в магазин за промишлени стоки в гр. Асеновград, находящ се на ул. ***** фирма ***** 1

ЕООД извършва търговска дейност на открито, посредством плочи и подови настилки без Разрешение за регистрация на търговска дейност на открито.

При посещението в магазина, проверяващите констатирали, че обектът работи, като вътре имало непълнолетно лице с неустановена самоличност, което изпълнявало ролята на продавач. При проверката контролните органи не осъществили контакт на место с лице –законен представител на търговеца, извършващ търговската дейност, а от измежду петте фирми – търговски дружества, които били изписани на табела на входната врата на магазина и един ЕТ *** избрали именно ***** ЕООД, защото непълнолетното лице с неустановена самоличност така им казало. За констатираното нарушение именно на това дружество „***“ ЕООД бил съставен АУАН, като така и не бил установен контакт с управителя М. П. и тя на практика не участвала по никакъв начин при извършването на проверката. Същата не се явила и на отправената й писмена покана за съставяне на АУАН, поради което актът бил съставен в нейно отсъствие при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, като в последствие й бил предявен и подписан по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не са депозирани възражения. Въз основа на съставения АУАН, по-късно от компетентния за това орган - Кмета на Община Асеновград било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и за горното нарушение на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 400 лв.

При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила,касаещи както процедурата по издаването, така и задължителното му съдържание довели до неговата незаконосъобразност, а извършването на нарушението именно от санкционирания субект на административно-наказателна отговорност, не е надлежно установено. Съображенията за това са следните:

На първо място е налице процесуално нарушение още в процедурата по съставянето на АУАН, а също и в неговото задължително съдържание. Както вече се каза, след като е била поканена на 18.08.2025 г. за съставянето на АУАН и управителя М. П. не се е явила, АУАН е бил съставен при хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на представител на дружеството. По-късно е бил предявен от Общинската администрация на Община Пловдив при условията на чл. 43 ал.4 от ЗАНН. Проблемът е, че при съставянето на АУАН същият не е бил датиран, като в него не е вписана дата на съставянето на Акта – задължителен реквизит по чл. 42 ал.1 т.2 от ЗАНН. Именно в този вид същият е бил връчен на жалбоподателя, което се потвърждава и от представения в съдебно заседание екземпляр на жалбоподателя, от който е видно, че в АУАН липсва дата на съставяне. От друга страна, на върнатите екземпляри в последствие е била поставена дата на съставяне на АУАН, която 2 съвпада с дата на разписката за неговото получаване от М. П., а именно 09.10.2025 г. Това обаче от една страна не е действителната дата, на която е бил съставян АУАН, който както вече се каза е съставен в отсъствие на нарушителя, и от друга не променя факта, че на жалбоподателя е връчен АУАН без дата на съставяне. Налице е незаконосъобразно смесване на две различни процедури, а именно съставяне на АУАН, който следва да съдържа датата, когато това е сторено и предявяване, подписване и връчване на препис от акта, което е отделен етап от процедурата и в случая е извършено на друга дата.

На второ място, словесното описание на нарушението в НП гласи, че ***** ЕООД извършва търговска дейност на открито, без да има издадено разрешение за това. При това лаконично описание в НП на практика липсва описание на нарушението – задължителен реквизит по чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не са изложени никакви факти, които да запълнят неговия обективен състав, като в това отношение следваше най-малко да се посочи, кои от елементите на легалната дефиниция за Търговска дейност на открито са налице съгласно чл. 13 ал.1 и ал.2 от НУРИТДТОА. Според посочената разпоредба Търговската дейност на открито е търговия на дребно върху терени общинска, държавна и частна собственост, поради което следваше задължително да се посочи в какво се изразява търговската дейност, на какъв терен се осъществява и посредством кой от способите, посочени в чл. 13 ал.2 от Наредбата. По този начин е съществено нарушено правото на жалбоподателя да разбере фактическите параметри на вмененото му нарушение и липсва пълен фактически състав на нарушение.

На трето място, така описаното нарушение е квалифицирано като нарушение по чл. 16 ал.1, във вр. с чл.26 т.7 от НУРИТДТОА. Тези разпоредби обаче не се намират в съотношение помежду си и не могат да съществуват в взаимовръзката, определена с горната препратка, тъй като очертават състави на съвсем различни нарушения, а именно чл. 16 ал.1 от Наредбата въвежда правилото, че Търговска дейност на открито се извършва от лица, получили разрешение, издадено от Кмета на общината, която по принцип се извършва върху терени общинска, държавна и частна собственост. Чл.26 т.7 от Наредбата въвежда забрана за Извършване на търговска дейност в частни недвижими имоти, без да има уведомление за вписване за извършване на търговската дейност и разрешение. Такова нарушение обаче по никакъв начин не се твърди и не е описано в НП. Т.е. касае се за съвсем различни хипотези и нарушения, които са несъвместими, който порок е функция на предходното процесуално нарушение, касаещо липсата на описание на нарушението. При това положение от една страна в НП е налице непълно и неправилно описание на нарушението и от друга страна неправилно е посочена нарушената материално-правна разпоредба, като са посочени във взаимовръзка две различни взаимноизключващи се хипотези.

На четвърто място, налице е неправилно съотнасяне на посочената като нарушена материално-правна разпоредба с относимата санкционна разпоредба. В случая като правно основание за налагане на санкцията е посочена нормата на чл. 29 от Наредбата, която предвижда за нарушаване изискванията на чл. 26 на юридическите лица да се налага имуществена санкция. В случая обаче, видно от описанието на нарушението относимата 3 санкционна разпоредба би била чл.28 ал.2 от НУРИТДТОА, която предвижда, че при извършване на търговска дейност на открито в нарушение на изискванията на Глава Трета, Раздел ІІ от Наредбата, на виновните лица – еднолични търговци и юридически лица, се налага имуществена санкция в трикратен размер на дължимата такса с включен ДДС за ползваната площ, съгласно Раздел I от Приложение № 1 към Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на права и услуги на територията на Община Асеновград, но не по – малко от 200 лв./102,26 евро.

На пето място и независимо от горното следва да се каже, че най-накрая по никакъв начин не е доказано, че именно санкционираното дружество ***** ЕООД е реализирало нарушението и съответно същото следва да е субект на административно-наказателната отговорност. Това е така, защото по никакъв начин в хода на проверката не е установено, че именно то е извършвало търговската дейност на открито в проверявания магазин, като в това отношения не са приложени никакви доказателства. А както стана ясно измежду шестте субекта - 5 юридически лица и един ЕТ, които са се помещавали в обекта , проверяващите произволно на базата на заявление на непълнолетно лице, което дори не е индивидуализирано в проверката се приели, че именно това е дружеството нарушител, като в това отношение дори не е установен в хода на процедурата никакъв контакт с управителя за да се провери това обстоятелство. Нещо повече, свидетелят М.К. в показанията си заявява, че той е извършвал продажбата на подовите настилки и плочи, чрез фирма *** ЕООД, която също оперирала в процесния магазин, а други доказателства по отношение на това обстоятелства липсват. Ето защо съдът намира, че в НП не е правилно установен и индивидуализиран субекта на административно –наказателна отговорност.

От страните не се претендират и не се удостоверяват направени по делото разноски, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед на изложеното и при констатираните множество съществени нарушения на административно-производствените правила, касаещи задължителното съдържание на НП, съдът намира, че същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 139 от 24.11.2025 г., издадено от Кмета на Община Асеновград, с което на „***“ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград ул. *****, представлявано от М. Т. П.

– управител, на основание чл. 29 от Наредбата за условията и реда за извършване на търговска дейност на територията на Община Асеновград е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 400 лева за нарушение по чл.16 ал.1, във вр. с чл. 26 т.7 от същата Наредба.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.

Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Асеновград, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200858 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 139 от 24.11.2025 г., издадено от Кмета на Община Асеновград, с което на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от М. Т. П. – управител, на основание чл. 29 от Наредбата за условията и реда за извършване на търговска дейност на територията на Община Асеновград /НУРИТДТОА/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 400 лева за нарушение по чл.16 ал.1, във вр. с чл. 26 т.7 от същата Наредба.