Решение № 4434 от 14.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4434 гр. С*** 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20241110142104 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД и чл.150 и сл. ЗЕ.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ с вх.№ 232147/16.7.2024г. от ищец Т***, срещу ответник Ю. Д. Р., ЕГН **********, и с адрес гр.С*** ж.к. Л***, ***, като моли съдът да се произнесе с решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че дължи следните суми – обща сума от 980,74 лева/лв./, от които сумата 800,91 лева (осемстотин лева и 91 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период ***г., ведно със законна лихва за период от ***г./дата на подаване на заявление в съда/ до изплащане на вземането, сумата 157,16 лева (сто петдесет и седем лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период ***., и сумата 19,76 лева (деветнадесет лева и 76 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период ***., ведно със законна лихва за период от ***г./дата на подаване на заявление в съда/ до изплащане на вземането, сумата 2,91 лева (два лева и 91 стотинки), представляваща мораторна лихва върху ДР за период ***г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С*** ЖК.Л*** ***, аб.№ ***, и с инсталация № *** за които суми е издадена Заповед за изпълнение /ЗИ/№ 4742/7.2.2024г. по заповедна част на производството по ч.гр.д.№ 4734/2024г. по опис на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С*** жк. „Л***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл. 153, ал.

1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т*** на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на 1 периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Н*** въз основа на сключен между това дружество и сградата в етажна собственост договор, като на база реален отчет на уредите за дялово разпределение „Н*** е изготвяло изравнителни сметки. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение, поради което е изпаднал в забава. Моли се за уважаване на предявените искове с присъждане на сторените по делото разноски.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Направил е искане за допускане на съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертизи, които да отговорят на поставените в исковата молба въпроси. Моли за изискването и прилагането на ч.гр.д.№ 4734/2024 г. по описа на СРС, 163-и състав.

Направил е искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за конституиране на страна на ищеца на трето лице-помагач в лицето на „Н***, в качеството му на дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия до процесния имот. Направил е искане по чл. 190 ГПК да бъде задължено третото лице – помагач да представи всички относими документи във връзка отчитането и разпределянето на ТЕ, касаещи процесния период и имот документи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№ 346756/30.10.2024г., като по същество оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Няма изложени възражения по каква причина исковете са недопустими. Изложени са възражения само за неоснователност, като на първо място се посочва, че ответникът е подал молба-декларация, с която заявява, че иска отоплението в процесния имот да бъде спряно и радиаторите да се демонтират. На второ място, исковете се оспорват, защото протоколът от ОС на ЕС страда от пороци, свързани с отсъствието на основни атрибути от него, както и защото протоколът не е подписан от председателя и протоколчика на ОС. Твърди, че съставеният документ е с неистинско съдържание. Посочва, че в действителност не се е провеждало ОС на ЕС и че упълномощеният представител на ЕС пред ,,Н*** не е собственик на имот в ЕС. Сочи, че действието на договора между,,Н*** и ЕС е 5 години и е изтекло на 24.07.2007 г. Поради посочените твърдения отбелязва, че за него не произтича задължение за изплащане на ТЕ и дялово разпределение.

Не взима отношение относно поисканите от страна на ищеца СТЕ и ССЕ.

По делото е постъпила молба с вх. № 12701/15.01.2025 г. от третото лице – помагач „Н***. Със същата са представени писмени доказателства относно изготвените изравнителни сметки за процесния имот и период, издадени на името на ответника, както и протоколи за неосигурен достъп и списък на актуалния брой ползватели на топла вода по имоти.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и предид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства – Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по което е започнало предхождащото заповедно по ч.гр.д.№4734/2024г. по опис на СРС /л. 8-12/; преводно нареждане от 24.01.2024 г. /л.13/; Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ /л.14-15/; Договор от 24.07.2002 г., сключен между „Н*** и ЕС с адрес гр.

С*** ж.к. „Л***, Протокол от Общо събрание и Списък на живущите /л.8-20/; Съобщение към фактура от 30.06.2021г. /л.21-22/; Съобщение към фактура от 30.06.2022г. /л. 23-24/;

2

Съобщение към фактура от 30.06.2023г. /л.25-26/; Извлечение за дължими суми за абонат № ***; Договор № *** г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.

139в ЗЕ, сключен между „Т*** и „Н*** /л.27-34/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т*** на потребители в гр. София публикувани във в-к Монитор на 11.7.2016г. /л.35/; Платежно нареждане от 23.7.2024г. /л.41/; Платежно нареждане от 10.1.2025г. /л.67/; Изравнителна сметка за период 05.2020 – 04.2021г. /л.78/;

Изравнителна сметка за период 05.2021 – 04.2022г. /л.79/; Изравнителна сметка за период 05.2022 – 04.2023г. /л.80/; Констативен протокол от 15.5.2021г. /л.81/; Констативен протокол от 29.5.2021г. /л.82/; Констативен протокол от 14.5. /л.83/; Списък с живущи /л.84/;

Констативен протокол от 14.5.2023г. /л.85/.

По делото е прието предходно образуваното заповедно производство по ч.гр.д.№ 4734/2024г. по опис на СРС, 163-ти състав.

По делото е приета молба с вх.№ 12701/15.1.2025г. от третото лице – помагач Н***, с приложени доказателства за абонатен № ***, от която е видно, че клиент за този абонатен номер е бил Ю. Д. Р. и са извършени корекции за процесния период /т.е. са издадени изравнителни сметки/. Видно от приложените констативни протоколи абонатът не е осигурил достъп до имота в процесния период за отчитане на ТЕ от ФДР.

По делото е прието е и заключението на вещото лице по изготвената съдебнотехническа експертиза /л.88–96/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От заключението на същата се установява, че отчитането на топлинната енергия в СЕС се извършва по топломер, монтиран в абонатната станция, като от отчетената ТЕ се приспадат технологични разходи за АС и така изчислената ТЕ се разпределеня меджу потребителите в СЕС. Дяловото разпределение за имота на ответника е извършвано от третото лице – помагач Н*** в съответствие с методиката за изчисление и цените за ТЕ през процесния период. В процесния недвижим имот не е имало монтирани отоплителни тела и съответно – няма монтирани топлоразпределители. В жилището е констатирано наличието на щранг – лира за отопление в банята, за която се изчислява служебно ТЕ. През процесния период от ***. ответникът не е осигурил достъп на третото лице – помагач по време на годишния отчет. За периода ***г. разходът за топла вода се е изчислявал на един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 НТ, а за периода от *** – за процесния имот не е била начислявана ТЕ за топла вода, тъй като в списъка с абонати в СЕС за процесния имот е посочено „0“. Изчисленото количество ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. ТЕ за общи части не е начислявана. От заключението се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато топлоснабдяване за исковия период, за абонатната станция е действал общ топломер, който преминал метрологичен контрол. За процесния период / *** г./ сумата за изразходваната ТЕ за процесния имот от изравнителните сметки е в размер на 898,56 лв.

По делото няма приложени доказателства за извършени плащания на претендираните суми, като такива твърдения не са били и направени от ответника.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му в предхождащото заповедно производство по чл.410 ГПК по ЧГД № 4734/2024 г. по описа на СРС, 163-ти състав.

За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на 3 претендираните мораторни лихви. Отвеникът, от своя страна, е длъжен, в случай че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Предвид нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Видно от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот с административен адрес гр. С*** жк. Л***, ***. От същото следва, че ответникът е страна по облигационно правоотношение с „Т*** по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката.