Решение № 807 от 13.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Василена Дранчовска

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100501808 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20056579/07.09.2022г., постановено по гр. д. № 18645/20 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 с-в, е уважен предявения от „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ. Ответникът "Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И З." АД, ЕИК *******, е осъден да заплати на ищеца сумата от 194,34 лева, представляваща невъзстановена от ответното дружество сума, част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 0500799597, ведно със законната лихва от 20.05.2020г. до окончателното погасяване на дълга. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И З.“ АД, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „З.Д.Е.“ АД, в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира 1 разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца, застраховател по имуществена застраховка, притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 194,34 лева, представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 0500799597, която сума не е възстановена от ответника, застраховател по „Гражданска отговорност“. Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото определяне. Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя– ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Според между страните е въпроса свързан с наличието на виновно поведение от страна на водача на л.к. марка „Мерцедес Ц 180“, както и въпроса относно наличието на съпричиняване от страна на водача на л.к. марка „Опел Астра“ След анализ на събрания доказателствен материал съдът приема, че процесното ПТП 2 се е осъществило на 23.12.2018г., когато водачът на застрахованото при ответника МПС предприема маневра при частично ограничена видимост, като с поведението си слага началото на причинно-следствения процес довел до настъпилото увреждане. При ищеца е образувано производство по установяване на вредите по щета № 0500799597, вследствие на което е извършен ремонт увредения автомобил в „Булвария“ – официален сервиз на марката „Опел“ за България, тъй като процесното произшествие се е реалзирало три месеца след първоначалната експлоатация на автомобила – период на т.нар. „заводска гаранция“. За извършената услуга е издадена фактура № 0001119591/27.02.2019г. за сумата от 388,68 лв. с ДДС, която е заплатена от ищеца на 07.03.2019г. Ищецът е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата от 403,68 лева, която сума се формира от сбора между платеното за извършения ремонт на автомобил и ликвидационни разходи.

Към 01.05.2019г. ответното дружество признава и погасява част от твърдяното вземане в размер на 209,34 лева, съответно ищецът в настоящото производство претендира останалата част от изплатеното обезщетение.

По делото са разпитани двамата водачи на автомобилите, участвали в ПТП.

Съгласно заключението по приетата САТЕ, която съдът кредитира като обективна и правилна, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал, действителната стойност на нанесените щети към датата на ПТП е в размер на 390 лева.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. И константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

След обследване на представените по делото документи, вещото лице достига до извода, че щетите при ПТП върху МПС марка "Опел Астра", застраховано при ищеца, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното ПТП, виж л.106 по делото пред СРС.

Видно от експертизата, двата автомобила са осъщствили маневрите почти 3 едновременно. При изслушването в ОСЗ, състояло се на 25.03.2022 г. вещото лице е посочило, че "МПС „А“ Мерцедес Ц 180 осъществява маневра на заден ход на излизане по реда на паркираните автомобили. На същата скица се вижда, че от лявата му страна има друг автомобил – трети, който частично му ограничава видимостта. Има начин да се избегне такъв инцидент, колкото и да е сложен и неудобен и този начин е посочен в чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата – трябва да има помощник на водача, който да е извън автомобила и да компенсира ограничената видимост. Данни за такъв помощник по делото няма.". Видно от протокола, съставен за извършените от съда и страните в това ОСЗ процесуални действия от съда и страните, нито една страна не е оспорила заключението на вещото лице. Водачът на МПС с марка „Мерцедес Ц 180“ е следвало преди да се включи в движението да направи всичко възможно да огледа и прецени пътната обстановка. Съгласно заключението на допуснатата СТЕ водачът на МПС с марка „Опел Астра“ не е имал възможност да избегне сблъсъка, доколкото не е налице обективна възможност да предвиди действията на другия водач и по-конкретно точния момент на реализиране на маневрата за излизане от паркомястото.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед събрания и цитиран по-горе доказателствен материал съвкупно и еднопосочно се установява механизма на ПТП, описан в исковата молба, така и причинените вреди и причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди, вкл. не се доказва водачът на застрахования при ищеца л.а. да има принос за настъпване на процесното ПТП, т.е. възражението за съпричиняване е изцяло недоказано.

Стойността на описаните щети по процесното МПС по пазарни цени възлиза на 388,68 лв., а с включени ликвидационни разноски 403,68 лева.

Относно ликвидационните разноски:

Същите представляват разход на застрахователя за изготвяне на щетата по определяне на дължимото на застрахования обезщетение. Затова и независимо, че не се плащат на застрахования, при предявен иск по чл. 411 КЗ подлежат на възстановяване от застрахователя на виновния за ПТП, водач.

Въз основа на изложеното исковите претенции на ищеца следва да бъдат уважени и доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, то решението следва да бъде изцяло потвърдено.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която е била представлявана от юрисконсулт и съответно претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ определя такова в размер на 50 лева.

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20056579/07.09.2022г., постановено по гр. д. № 18645/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 с-в;

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ******* сумата от 50 лева, представляваща сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5