Решение № 163 от 09.05.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Севлиево, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230100651 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД , с ЕИК 831558413, (от 14.07.2022 г. с наименование „Кей Би Си Банк България” ЕАД, което се влива на 10.04.2023 г. в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК 000694959) искова молба срещу С. В. С., с ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл.

430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), вр с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), , ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата 23 466,43 лева – изискуема главница, от която: 5250,62 лева редовно падежирала главница за периода от 10.11.2019 г. до 10.08.2021 г. и 18 215,81 лева предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване – 23.08.2021 г.; сумата 2056,61 лева – изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 10.10.2019 г. до 22.08.2021 г. вкл.; сумата 839,19 лева – изискуемо обезщетение за забава, от което 748,11 лева – изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирала главница за периода от 10.11.2019 г. до 22.08.2021 г. вкл., 91,08 1 лева – изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 23.08.2021 г. до 09.09.2021 г.; сумата 84 лева – разноски за уведомление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 1103/2021 г., по описа на Районен съд – Севлиево, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 14.09.2021 г., към която неразделна част е Разпореждане № 907 от 17.04.2024 г. по ч. гр. д. № 1103/2021 г., по описа на Районен съд – Севлиево.

В исковата молба се твърди, че производството е образувано във връзка с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 14.09.2021 г. относно горепосочените суми.

Излага се в исковата молба също, че на 23.10.2018 г. между „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД и кредитополучателя С. В. С. бил подписан договор за потребителски кредит, с който е отпуснат кредит в размер на 25 900 лв., като кредитът е усвоен изцяло на 24.10.2018 г. По този договор имало непогасени задължения от ответницата, както следва: в размер на 23 466,43 лв. – главница, от която 5 250,62 лв. редовно падежирала главница и 18 215,81 лв. предсрочно изискуема главница; 2 056,61 редовна възнаградителна лихва за периода 10.10.2019 г.-22.08.2021 г.; 839,19 лв. обезщетение за забава, от което 748,11 лв. обезщетение за забава върху редовно падежирала главница за периода 10.11.2019 г. - 22.08.2021 г. и 91,08 лв. обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода 23.08.2021 . 09.09.2021 г.; 84,00 лв. разноски за уведомление. Претендира се в исковата молба да се признае за установено съществуването на посочените по-горе вземания от ищеца към ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, включително и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан, поради следните съображения: Липса на представени доказателства от ищеца за изпълнение на задълженията си по сключения договор, както и за просрочие на задълженията на ответника.

Прави се възражение за нередовно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, както и за нищожност на договорни клаузи. Претендира се изцяло или частично отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

2

Предявени са положителни обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за съществуването на парични вземания за главница, договорна и мораторна лихва, за които вземания Районен съд Севлиево е издал в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 615/14.09.2021 г. по ч. гр. д. № 1103/2021 г. Заповедта е връчена на длъжника-ответник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на ищеца кредитор, че може да предяви искове за установявания на вземанията. Това определя допустимостта на предявените искове, тъй като са предявени от лице с правен интерес - заявител в производството по чл. 417 от ГПК, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 1810152430663520 от 23.10.2018 г., със страни „ РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД /Банка/ и С. В. С. /кредитополучател/. Крайният срок на погасяване на кредита е 10.11.2026 г. В чл. 3 от договора е предвидено, че банката отпуска еднократно цялата сума по сметка на кредитополучателя, а от кредитираната ССчЕ се установява, че отпуснатата сума по договора за кредит в размер на 25 900 лева е усвоена от ответницата на 24.10.2018 г.

В чл. 4.1 от договора е уговорено, че за първите 12 месеца от усвояване на сумата кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 5,40 %. В чл. 4.2 е предвидено, че след изтичането на срока по чл. 4.1 кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5,270. Референтният лихвен процент, използван за определяне на лихвата, съгласно предходното изречение е лихвеният процент по депозити с договорен матуритет над 3 до 6 месеца от домакинства в български лева, съгласно лихвената статистика на БНБ:

„Лихвени проценти и обеми по салда по депозити с договорен матуритет и репо-сделки на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства”, а при промяна – в аналогична лихвена статистика на БНБ, която включва депозити с договорен матуритет над 3 до 6 месеца, в официалната парична единица в България от лихвена статистика, обявявана на интернет страницата на БНБ www. bnb. bg, /или на друга страница, която заменя страницата на БНБ/. В договора е посочено, че първоначалната стойност на средносрочния лихвен 3 процент по статистиката на БНБ, след изтичане на срока по чл. 4.1 ще бъде последно обявената на интернет страницата на БНБ, преди 01.09.2019 г., стойност на средносрочния лихвен процент по статистика на БНБ.

Предвидено е в чл. 4.2.1. лихвата в частта средносрочния лихвен процент по статистика на БНБ да се преизчислява и променя от Банката 2 пъти в годината, на 01 март и на 01 септември „Дата на лихвено преизчисляване”.

Преизчисляването се прави съгласно последно обявената на интернет страницата на БНБ, преди 01 март, съответно 01 септември, стойност на средносрочния лихвен процент по статистика на БНБ, като стойността е закръглена до втория знак след десетичната запетая. Лихвата, преизчислена съгласно предходното изречение, се прилага от следващата падежна дата по кредита, а ако следващата падежна дата е неработен ден, преизчислената лихва се прилага от първия работен ден след падежната дата. Установява се от чл. 4.2.2., че лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината.

В чл. 4.4.1 е посочен размерът на ГПР – 6 % - посочени са и допусканията при определянето на ГПР – договорът е валиден за срока, за който е сключен, а относно лихвеният процент се приема, че считано от края на периода, който е с фиксиран лихвен процент, лихвеният процент е същия като в момента на подписване на договора, в зависимост от стойността на Средносрочен лихвен процент по статистика на БНБ, приложима към този момент.

В чл. 4.5 на договора е предвидено, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредотополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения, като към датата на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл. 4.1, е в размер на 15,40%.

Страните в чл. 5.2 са се договорили, че кредитът ще бъде погасен на 96 анюитетни месечни вноски, дължими на 10-о число на съответния месец, считано от 10.12.2018 г. до 10.11.2026 г., с включващи приложимата годишна 4 лихва съгласно чл. 4.1, съответно чл. 4.2. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на договора, с включена годишна лихва по чл. 4. 1 е 332,85 лева, съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора. В случай на промяна на лихвата по реда на чл. 4.2.1 се променя и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по кредита, като актуалният размер на месечната вноска ще бъде определен в нов Погасителен план, изготвен по реда на чл. 4.3 от договора.

В чл. 8 от договора е предвидено, че за случай на неизпълнение ще се счита всеки един от посочените случаи, а именно: когато кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска по договора за повече от 31 дни, от съответната дата на дължимо плащане; когато кредитополучателят представи неверни или неточни данни във връзка със сключването и изпълнението на договора и/или свързаните с него договори и документи; когато кредитополучателят не е използвал кредита за целта по чл. 3.1. от договора.

Банката, според чл. 9.1, има право да начислява наказателна надбавка в случай, че кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска, върху забавената сума /вноска или част от вноска/.

В чл. 9.2 е предвидено, че Банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва /евентуална наказателна надбавка/ и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми, както и съобразно чл.

9.3 има право да предприеме всички предвидени в закона способи за събиране на вземанията, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото и/или задължени лица, срещу което насочва изпълнението.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответницата кредит съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, 5 ал. 1), която в настоящия случай е налице. Спазени са и изискванията на чл.

11 ЗПК, като са посочени: общият размер на кредита, размерът на лихвения процент, размерът на ГПР, общата стойност на плащанията, към договора е приложен погасителен план с указани размер, брой, периодичност и дати на плащане на отделните вноски. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.

Липсват общи условия като отделно обективиран документ.

Обстоятелството, че установяването отнапред на общи условия е възможност за търговеца, а не негово задължение следва и от общия чл. 298 ТЗ.

Договорът съдържа погасителен план, който съдържа падежните дати и размерите на месечните погасителни вноски, следователно изпълнено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за наличието на „погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски”. В договора ясно са посочени размерите на всички задължения – посочен е размерът на кредита, фиксираният лихвен процент, ГПР, както и размерите на други задължения по договора. Въпреки че е посочена разбивка на всяка една погасителна вноска, то за пълнота следва да се посочи, че член 10, параграф 2, букви з)—й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за 3 потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във връзка с член 22, параграф 1 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи – виж решение на СЕС от 09.11.2016 година по дело C-42/15 H. C. S. a. s. срещу K. B. и решение на СЕС от 05.09.2019 година по дело C-331/18 на TE срещу P. s. r. о.