Решение № 185 от 12.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 9 Година

2020, 12 .02 Град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав ………………………… На петнадесети януари …............................................

Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: ………………………….………

Съдебни заседатели: ..…………………...……………

Секретар ………….…..…….. Жана Кметска

.........................……………..………………

Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………... като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….… гражданско дело номер ……… 181 …… по описа за …… 2018 ….… година.

Производството по настоящото дело е с правно основание е чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на О.Х.С. *** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Гурко“ №9, ет. 4 против Т.С.Ц. *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1088.91 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, както и сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинени му на 07.12.2016 година от последния телесни увреждания, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, начиная от датата на деликта - 07.12.2012 година до окончателното им изплащане, а също и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се от ищеца в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че на 07.12.2016 година на път за работа изненадващо бил нападнат от ответника. Последният го повалил на земята и започнал да му нанася удари с метална тръба по цялото тяло с особена сила. Ищецът опитал да го спре с викове, но не успял. Никой не се отзовал и на виковете му за помощ, тъй като било рано сутринта, в зимния период и наоколо било безлюдно.

Той изпитал силни болки по време на ударите, по цялото тяло, но най-вече по главата, крайниците и ръцете. Ответникът не реагирал на молбата му да преустанови ударите. По мнение на ищеца същият прекратил тези свои действия единствено поради появилите се у него опасения за преминаващи хора, които биха видели всичко. Преди да побегне той извадил и пистолет, насочил го срещу него и го заплашил, че ще го убие. При условия по-различни от конкретните в момента ответникът можело и да осъществи това свое намерение, поради което именно ищецът смята, че оцелял по случайност. След инцидента се почувствал много зле, много трудно станал от земята, след което пристигнала полиция и органите на МВР.

С влязло в сила споразумение по нохд № 110/2018 година по описа на Бургаския районен съд ответникът се признал за виновен в нанасянето на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, довела до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 2.5 - 3 месеца - престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като деянието е извършено виновно, под форма на вината „пряк умисъл“, по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1-во НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години.

В резултат на посоченото деяние на ищеца били нанесени рана на главата, кръвонасядания, мозъчно сътресение и счупване на лява лакътна кост. Особено тежко за него се явявало счупването на костта, тъй като все още не можел да възстанови изцяло функцията на ръката си. Наложила се и хирургическа намеса, при която му бил поставен метален имплант в ръката; във времето предстояла и втора хирургична намеса, след възстановяването на костта, за премахването на поставеният имплант в ръката му. Освен това, не се чувствал в добро общо здравословно състояние; след случилото се бил лабилен психически.

Продължавал да има страхове, страдал от безсъние, нямал желание да се храни редовно, избягвал комуникация с хората, имал страхове от тъмнината и друго.

Поставеният при операцията имплант, както и всички разходи по лечението и възстановяването му били заплатени от него. От датата на инцидента и досега ищецът поддържал високо артериално налягане вследствие преживения стрес. От тогава избягвал да управлява автомобила си, тъй като не се чувствал достатъчно годен в управлението поради непълното възстановяване на ръката. Веднага след излизането му от болница и там проведеното болнично лечение съзнателно се установил в град Варна, при родителите си, до 31.12.2016 година, тъй като горната част на главата му била бинтована. Оперираната му ръка била 4 месеца със шина и 1 месец с гипс, като това било съпроводено със силни болки до зарастването. Това негово състояние и видът му причинили стрес и страдание и на малолетното му дете, което той не могъл да изолира напълно от станалото - 3 - 4 дни след инцидента, в детската градина, която посещавало детето, бил организиран празник „за татковците“, на който той не успял да присъства. С това той причинил душевни терзания и на него самото - и до днес то се сещало за този факт, натъжавало се и плачело затова, че баща й не бил до нея в този момент. Отделно от това, игрите с детето му вече се променили, тъй като той и досега не можел да го вдига и да го прегръща заради травмите и усложненията по ръката. След инцидента не обичал да излизам сам навън, винаги някой от близките му го придружавал.

До момента, в рамките на малко повече от година, му били направени 9 рентгенови снимки, което било доста рисково и неблагоприятно за всеки организъм и можело да доведе до множество усложнения в здравословното му състояние. Всичко това му нанесло голям душевен дискомфорт и страдания. Освен всичко друго, наложило се да заплати и немалка сума за лечението си, което и към момента не било приключило. Предстоящата му втора хирургическа операция отново щяла да бъде обвързана с парични разходи.

Вследствие на претърпяното, дълго време отсъствал от работа, което притеснило ръководителите му, довело до реорганизация на професионалния им график и усложнило работния процес. Всичко това обуславяло и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите осъдителни искови претенции.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции. Сочи се в него на първо място, че същите са допустими, но частично неоснователни; част от тях са оспорени и по основание, и по размер.

Изтъква се, че той действително бил привлечен като обвиняем за същото това престъпление, което ищецът описал в исковата си молба, като в тази връзка било образувано нохд

№110/2018 година по описа на Районен съд-Бургас. Последното приключило с одобрено от съда споразумение, което имало задължителната сила на присъда за настоящия граждански съд, разглеждащ гражданските последици от деянието.

С отговора на исковата молба претенцията за неимуществени вреди е оспорена по размер с твърдения за това, че същата е крайно завишена. Твърди се, че от страна на ищеца не било съобразено в необходимата степен съпричиняването на вредоносния резултат от самия него. Освен това, на обезвреда подлежали само онези неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, за което ответникът бил осъден. Размерът на обезщетението трябвало да се съобрази и със стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.

Оспорено е причиняването на други увреждания, освен посочената във влязлото в сила споразумение по наказателното дело средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, довела до трайно затруднение на движението на лява ръка за срок от 2,5 - 3 месеца.

Във връзка с твърденията за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат са изложени от ответника следните фактически твърдения, сочени като предпоставка за случилото се и настъпване на вредоносния резултат, а именно:

На 29.11.2016 година благодарение на случайността и неволна грешка на неговата съпруга, Ц. разбрал, че тя му изневерявала. Същия ден, около 06:26 сутринта телефонът му звъннал. Сънен видял, че го търси жена му М. Ц., която около 05:00 часа отишла, по нейни думи, да кара колело в Морската градина. Вдигайки телефона, Ц. чул как жена му разговаря с някого, какво се било случило между тях предната вечер и по-точно за спречкването им относно дейността на фирмата му. Ц. чул как смеейки се, съпругата му заявила, че щяла да се разведе с него най-накрая. Били използвани и пренебрежителни епитети. Дочул тогава и мъжки глас, който разпознал като гласа на ищеца - съсед от отсрещния апартамент. Той насърчавал и подкрепял Ц. в нейните закани към него. Диалогът между двамата продължил с реплики, свързани с размяна на ласки, каквито впоследствие били и реално предприети. Имало и уговорка за разменяне на съобщения по вайбър, но съобщенията да се триели впоследствие.

Този разговор тотално преобърнал живота на Ц.. Първата му реакция била да отиде отсреща при съседите /сем. С./, но докато съседката отворила вратата, връзката прекъснала. Ц. я попитал къде е съпругът й, като тя му отговорила, че бил излязъл да кара колело около 05:00 часа. Двамата споделили един на друг за проблемите с брачните си партньори, като констатирали сходства в поведението на техните съпрузи и прозрели, че О.С. и М.Ц. имали интимна връзка. Докато Ц. споделял със съседката, жена му се прибрала пеша.

След като се прибрали, разговаряли за случилото се. Ц.отричала и Ц. подал молба за развод. Същият дори се изнесъл при родителите си. През това време бил умоляван многократно от Ц. да се върне. Убеждавала го, че между нея и С. нямало връзка. В името на децата им той се върнал, но продължавал да задава въпроси, тъй като съмнението у него останало. В крайна сметка съпругата му си признала за изневярата. Признала, че в продължение на седем месеца имала интимни отношения с О.С., както и че той идвал в дома им и докато най-малкото им дете спяло в спалнята, а те се целували на масата в кухнята.

С действията си ищецът не само провокирал ответна реакция на Ц., но и поставил същия в невъзможност да контролира случилото се на 07.12.2016 година. Унижението, психическото страдание от разбиването на семейството му, предизвикателното и ехидно поведение на С. предизвикали емоционален взрив в ответника и невъзможност да ръководи в необходимата степен поведението си.

Оспорени са твърденията по искова молба, че ответникът имал намерение да убива ищеца, както и че последният бил заплашван с думи за убийство и от това преживял стрес, вследствие на който поддържал високо артериално налягане. Пребиваването на ищеца при родителите му, изтъкнато като предприето с цел да скрие следите от гипсираната ръка от очите на детето си, също били недоказани. Житейската практика показвала по-скоро, че същите били вследствие на влошените семейни отношения на С. с жена му, след като тя разбрала за извънбрачната му връзка със съпругата на Ц..

Претенцията за имуществените вреди е счетена частично основателна, като в тази връзка се изтъква, че доказани се явяват единствено плащанията за СМУ №314/2016 година и СМУ №252/2017 година. Останалите представени фактури са оспорени като установяващи разходи, които нямат връзка с лечението на телесното увреждане, за което той бил осъден.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представените и събрани по делото доказателства, че с протоколно определение по нохд № 110/2018 година на проведеното на 19.01.2018 година съдебно заседание Бургаският районен съд е одобрил постигнатото между подсъдимия-ответник по настоящото дело и прокурор при Районна прокуратура-Бургас споразумение, по силата на което Т.С.Ц. е признат за виновен в това, че на 07.12.2016 година, в град Бургас, к-с „Изгрев“ пред блок № 37, чрез нанасяне на удари с метален предмет /тръба/ и ритници, причинил средна телесна повреда на О.Х.С. ***, изразяваща се в счупване на лява лакетна кост, довела до трайно затрудняване движението на лявата ръка за срок от 2.5-3 месеца - престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, поради което и на основание посочената разпоредба и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95cc3a5b-5d10-4200-ae50-8d09a1425252