Решение № 13888 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13888 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20231110159465 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът [***] е подал искова молба срещу О. Н. Ц. с ЕГН: ********** и З.

Н. Ц. с ЕГН: **********, с която претендира да му заплатят при равни квоти, по 1/2-ра следните суми, както следва: сума в общ размер на 5031.72лв., от които 4164.41лв. - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и 861.09лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 16.10.2023г„ както и сума за дялово разпределение в размер на 4.76лв. главница за периода от м.09.2020г. до м.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 1.46лв. мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 15.11.2020г. до 16.10.2023г.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, чрез особения представител на ответниците, с който се оспорва предявените искови претенции като неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответниците не са потребители на топлинна енергия през процесния период.

Излага доводи, че не е налице титул за собственост за процесния недвижим имот, който се сочи, че е топлоснабден. Поддържа, че няма доказателства, че индивидуалните средства за техническо измерване са редовно въведени в експлоатация, че са били технически изправни при въвеждането им в експлоатация и периодично са преминавали изискуемата метрологична проверка. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „[***]” . не оспорва предявените искове.

Съдът, като обсъди доказателствата, фактически и правни изводи: достигна до следните

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

В настоящия случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че през процесния период между 2 страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия – подадена молба-декларация от ответника за откриване на партида при ищеца или документ за собственост на топлоснабдения имот, от който да е видно, че същият е собственик или ползвател на имота. Единственото ангажирано от ищеца доказателство по делото за установяване правото на собственост на процесния топлоснабден имот е постъпилото въз основа на издаденото на ищеца съдебно удостоверение писмо от Столична община, отдел „[***]“, от което е видно, че процесният имот е деклариран с декларация с вх. №[***]/26.03.1998г. от лицето Н. З. Ц., което се установява от приложеното удостоверение за наследници, че е баща на ответниците О. Ц. и З. Ц.. По делото липсват твърдения, а и доказателства това лице да е праводател на ответниците, доколкото по делото липсва титул за собственост, от който да се удостоверява, че Н. Ц. е бил собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, жк. „[***]-1“, бл. [***]. От приетите по делото документи, касаещи собствеността на ЖСК „[***]“, за процесния недвижим имот се установява, че същият е придобит от П. Н. А.

Предвид гореизложеното, ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са собственици на имот, находящ се в гр. София, жк. „[***]-1“, бл. [***], придобит по наследство от техния баща, доколкото други доказателства в тази връзка не са ангажирани, поради което исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът в размер на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от ответника на адв. В.В., видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от [***], ЕИК [***], срещу О. Н. Ц. с ЕГН:

********** и З. Н. Ц. с ЕГН: **********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумите при равни квоти по 1/2-ра всеки, както следва: сума в общ размер на 5031.72лв., от които 4164.41лв. - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и 861.09лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 16.10.2023г„ както и сума за дялово разпределение в размер на 4.76лв. - главница за периода от м.09.2020г. до м.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 1.46лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 15.11.2020г. до 16.10.2023г.

Решението е постановено при участието на „[***]” . като помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4