Решение № 546 от 09.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Пловдив, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Н. Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300503007 по описа за 2024 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Г. Т. Ф. с ЕГН**********, чрез процесуалния и представител адв. И. Н. против Решение №*г. постановено по гр.д.№***г. по описа на ПРС, трети гр.с., с което е отхвърлен предявения от Г. Т. Ф. ЕГН ********** иск с правно основание чл.

124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците Т.

И. И. ЕГН **********, И. П. К. ЕГН ********** и Р. П. К. ЕГН **********, че ищцата Г. Т. Ф. ЕГН ********** е изключителен титуляр на правото на надстрояване с един трети жилищен етаж на съществуващата двуетажна с партерен етаж сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.

Пловдив, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителният директор на АГКК с адрес на имота в гр. ***, при съседи – имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, предишен идентификатор –няма, номер по предходен план 103, кв.8, парцел Х-103.

1

С постановения съдебен кат в полза на И. П. К. ЕГН ********** е присъдена сумата от 1605 лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство, а на Р. П. К. ЕГН ********** е присъдена сумата от 1280 лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт като вместо това уважи иска като основателен.

Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на другата страна.

Въззиваемата Р. П. К., чрез процесуалния и представител адв. С. А. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемия И. П. К., чрез процесуалния му представител адв. А. С. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемата Т. И. И. не взима становище по жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Г. Т. Ф. против Т. И. И., И. П. К. и Р.

П. К.. Ищцата твърди, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № *** г., Н. Ц. К. била призната за собственик на основание давностно владение по отношение на празно дворно място с обор – барака, с площ от 275 кв.м., находящо се в гр. ***, представляващо имот 7, парцел Х, кв. 6 – стар, 373- нов, по плана на кв. ***, 2 гр. Пловдив. След смъртта си Н. Ц. К. оставила трима наследници - И. П. К., Ц. П. К. и С. П. К., които сключили договор за извършване на нов строеж на съсобствена жилищна сграда от 31.05.1964 г. С договора било предвидено С.

П. К. да получи правото на първия надпартерен етаж от масивната жилищна сграда от два етажа, сутерен и таван, която ще бъде построена общо от тримата върху съсобственото дворно място; И. П. К. да получи правото на строеж на втория надпартерен етаж, както и всички сутеренни помещения, без тези, предоставени на С. и Ц. К.и, а Ц. П. К. да получи правото на строеж на трети етаж над бетонната плоча на втория надпартерен етаж, което право той няма право да прехвърли на трето лице, а ако се откаже от това – може да прехвърли само на другите двама собственици. На 29.07.1963 г. бил подписан протокол за дадена строителна линия и определено ниво. Сградата била построена с партерен и два надпартерни етажа.

С договор за доброволна делба от 23.09.2002 г. наследниците на С. П. К. извършили делба на първи надпартерен етаж, представляващ самостоятелно жилище с вход от общата за цялата жилищна сграда стълбищна клетка, с площ от 120 кв.м., ведно с 1/3 идеална част от дворното място, в което е построена сградата, като имотът бил поставен в изключителен дял на М. В. К..

Последната се снабдила с констативен нотариален акт № *** г., с който била призната за изключителен собственик на имота. На 27.10.2004 г. М. В. К. продала на ответницата Т. И. И. 1/3 идеална част от УПИ Х-103, ведно с първия надпартерен жилищен етаж с площ от 120 кв.м. На същата дата Ц. П.

К. и М. С. К. продали на Т. И. И. 1/3 ид. част от УПИ Х-103, ведно с 1/3 идеална част от партерния етаж на жилищната сграда. С договор за доброволна делба от 15.12.2015 г. законните наследници на И. П. К. извършили делба, съгласно която ответникът И. П. К. (внук на наследодателя) получил в дял и станал изключителен собственик на втория етаж от жилищната сграда, нанесен в КК и КР като СОС с идентификатор № ***, ведно с 1/6 ид. част от ПИ с идентификатор №

***; другият съделител – ответницата Р. П. К. станала изключителен собственик на СОС с идентификатор № ***, находящ се на ет.1 от жилищната сграда, ведно с 1/6 ид. част от правото на собственост на дворното място. С договор за дарение от 21.05.2020 г. Т. И. И. дарила на ищцата 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор № ***, след което съсобственици в поземления имот станали страните по настоящото 3 дело, при квоти: за ищцата – 1/3 ид.част, за ответника Т. И. И. – 1/3 ид.ч., за ответника И. П. К. – 1/6 ид.ч., за ответника Р. П. К. – 1/6 ид.ч.

Ищцата твърди, че според действащия ПУП за процесния имот се предвижда надстрояване с един етаж, като съществувал спор между страните на кого принадлежи това право на надстрояване – на всички съсобственици на земята или само на ищцата. Твърди, че в конкретния случй намира приложение разпоредбата на чл.183, ал.4 ЗУТ и тя като правоприемник на Ц.

П. К.,е носител на правото на строеж на последния трети жилищен етаж от сградата. С оглед но това, ищцата претендира да се признае за установено в отношенията между страните, че е изключителен титуляр на правото на надстрояване на трети жилищен етаж на съществуващата двуетажна с партерен етаж жилищна сграда с идентификатор № *** с площ от 121 кв.м.

Ответниците оспорват иска като изцяло неоснователен.

Първоинстанционният съд е приел, че учреденото правото на строеж е погасено по давност от една страна, доколкото не е реализирано на етап поне „груб строеж“ по смисъла на §5 т.46 от ДР на ЗУТ, а от друга с изтичането на петгодишния срок от учредяването му през 1964 год., тоест през 1969 год., съобразно разпоредбата на чл. 67, ал.1 от ЗС. Касаещо твърдение на ищцата, че същата разполага с правото на надстрояване на един трети етаж на съществуващата двуетажна сграда в поземления имот с ИД *** по КК и КР на гр. Пловдив по силата на разпоредбата на чл. 183, ал.4 от ЗУТ, съдът е приел, че следва да са налице двете изискуеми на разпоредбата предпоставки, а именно: да е налице съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, както и останалите съсобственици да са реализирали, да са започнали или да имат права за съответното строителство в имота, а в конкретния случай не се установява – имотът да е предназначен за ниско жилищно застрояване, доколкото действащия ПУП предвижда застрояване с височина до 11.50 м., т.е. имотът е предназначен за средно, а не за ниско застрояване. С оглед на това, първоинстанционният съд е приел предявения иск за неоснователен, поради което го е отхвърлил.

Недоволна от постановеният съдебен акт, жалбоподателката навежда оплаквания идентични с доводите наведени в исковата молба, като акцентира върху нарушение на нормата на чл.183 ал.4 ЗУТ.

4

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд, поради което съдът не намира за необходимо отново да ги преповтаря, а на основание чл.272 ГПК, касаещо фактическата обстановка препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

След преценката на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира следното по наведените в жалбата оплаквания:

Безспорно е между страните, че с през 1960г Н. Ц. К. е призната за собственик на основание давностно владение по отношение на празно дворно място с обор – барака, цялото с площ от 275 кв.м., находящо се в гр. ***, представляващо имот 7, парцел Х, кв. 6 – стар, 373- нов, по плана на кв. ***, гр. Пловдив. И. П. К., Ц. П. К. и С. П. К. са наследници на Н. Ц. К..

На 29.07.1963 г. е подписан Протокол за дадена строителна линия и определено ниво за застрояване на двуетажна жилищна сграда в процесното дворно място На 31.05.1964 год. тримата наследници сключват Договор за извършване на нов строеж на съсобствена жилищна сграда, с който са се договорили С. П. К. да получи правото на строеж на първия надпартерен етаж от масивната жилищна сграда от два етажа, сутерен и таван, която ще бъде построена общо от тримата върху съсобственото им, придобито чрез наследствено правоприемство от Н. К. дворно място; И. П. К. да получи правото на строеж на втория надпартерен етаж, както и всички сутеренни 5 помещения, без тези, предоставени на С. и Ц. К., а Ц. П. К. да получи правото на строеж на трети етаж над бетонната плоча на втория надпартерен етаж.

Изрично е договорено, че Ц. К. няма право да прехвърли на трето лице правото на строеж, а ако се откаже от него, може да прехвърли само на другите двама собственици.

Няма спор между страните, че трети жилищен етаж не е реализиран, нито че някога е бил започнат да се строи..

С Договор за доброволна делба от 23.09.2002 г., наследниците на С. П.

К. са извършили делба на първи надпартерен етаж, от двуетажна с партерен етаж жилищна сграда., ведно с 1/3 идеална част от дворното място, като имотът бил поставен в изключителен дял на М. В. К., заедно с право на ползване на стая в партерния етаж на жилищната сграда със застроена площ от 16 кв.м.

На 26.09.2002 год., М. В. К. се снабдила с Констативен нотариален акт № *** г. /л.11/, с който била призната за изключителен собственик на поставения й в дял с Договора за делба от 23.09.2002 год. недвижим имот и 1/3 идеална част от дворното място.

През 2004г. М. В. К. продава на ответницата Т. И. И. 1/3 идеална част от дворното място - УПИ Х-103 от кв.8, ведно с първия надпартерен жилищен етаж с площ от 120 кв.м. През 2004г. една трета идеална част от дворното място, с 1/3 идеална част от партерния етаж на жилищната сграда, построена в него,, Ц. П. К. и М. С. К. продават на ответницата Т. И. С Договор за доброволна делба от 15.12.2015 г., наследници на И. П. К. – В. И. К., И. П. К. и Р. П. К. извършват делба, съгласно която ответникът И. П. К. получава в дял и става изключителен собственик на втория етаж от жилищната сграда в дворното място, нанесен в КК и КР като СОС с идентификатор № ***, ведно с 1/6 ид. част от дворното място - ПИ с идентификатор № ***; другият съделител – ответницата Р. П. К. става изключителен собственик на СОС с идентификатор № ***, находящ се на ет.1 от жилищната сграда, ведно с 1/6 ид. част от правото на собственост на дворното място.