Определение № 1672 от 23.02.2026, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1672

Бургас, 23.02.2026 г.

Административният съд - Бургас - IV-ти състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ГАЛИНА РАДИКОВА като разгледа докладваното от съдията Галина Радикова административно дело № 347/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от Д. Е. П., чрез адв. В. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000073/10.02.2026г., издадена от началник група към ОДМВР Бургас,Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която временно е отнето СУМПС на жалбоподателя, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяна на оспорения акт.

Наред с това, иска да бъде постановено спиране на допуснатото по силата на закона, предварително изпълнение на заповедта.

Твърди, че при така създалото се положение, като временно е отнето СУМПС на жалбоподателя Д. П.. той няма ла може да осъществява служебните си задължения. Съшият е едноличен собственик на капитала на „Е. Р-БГ ТРАНС“ ЕООД, дружество осъществяващо транспортна дейност, основно изпълняващо автобусни превози на пътници по определени маршрути което се удостоверява от приложен договор от 02.01.2024 г. между „БУРГАСБУС“ ЕООД И „Е. Р-БГ ТРАНС“ ЕООД. Д. П. е не само едноличен собственик на капитала на това дружество, но осъществява и дейност като водач, управлява различни автобуси: което е видно от предоставените пътни листи. При един по дълъг период на липса на свидетелство за управление на МПС П. ще бъде принуден да прекрати трудовата си дейност и тази на дружеството, което ще причини значителна и трудно поправима вреда, както на самия него, така и на ангажираните с трудова дейност лица в това дружество.

Искането за спиране на изпълнението е процесуално допустимо.

Същото е направено в хода на допустимо за разглеждане производство. Актът, по отношение на който се иска спиране на изпълнението, е оспорен в предвидения от закона, срок, от лице, с доказан правен интерес от оспорване.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Заповедта е издадена на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП.

Според чл. 172, ал. 6 от същия закон, жалбата не спира изпълнението и. Това законодателно разрешение е в отклонение от общия принцип, установен с разпоредбата на чл. 166, ал.1 от АПК. Ал.4 на текста обаче предвижда, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК (доколкото специални предпоставки за спиране не са регламентирани в ЗДвП), когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, както е в случая.

Тогава, когато законът допуска предварително изпълнение на административни актове от определен вид, е презумирано наличието на една или повече от следните предпоставките: необходимост от осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда – чл. 60, ал. 1 от АПК. Следователно, условие за спиране на предварителното изпълнение на заповед, издадена на осн. чл. 171, т.4 от ЗДвП, е наличието на такова засягане на интереса на жалбоподателя, което да е противопоставимо на защитения от законодателя, интерес.

В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието за него на предпоставки за спиране, тъй като законодателят е приел, с оборима презумпция наличието им за обществото, като е допуснал предварителното изпълнение на конкретния административен акт.

Жалбоподателят не доказва противопоставим свой интерес на този, защитен с презумпция от закона.

Принудителната административна мярка е наложена на физическото лице Д. П. в качеството му на водач на МПС. Факта, че същият е управител на търговско дружество, с предмет на дейност транспорт не предпоставя извод, че за него в лично качество ще настъпи значителна или трудно поправима вреда.

Отделно от това следва да се посочи, че управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си. Това, че П. е осъществил четири превоза за периода 01.07.2025г.- 11.11.2025г. не означава, че същият е извършвал трудова дейност по см. на КТ. Същевременно самият жалбоподател сочи, че в дружеството, което управлява има ангажирани с трудова дейност лица. Дори да се приеме, че отнемането на СУМПС на управителя на дружеството ще наруши организацията по осъществяване на дейността му, то вреда евентуално би настъпила за юридическото лице, но не и за управителя му в лично качество.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставки за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, поради което и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Е. П. за спиране на допуснатото по силата на закона, предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000073/10.02.2026г., издадена от началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7 - дневен срок от съобщаването му.

Съдия: