Решение № 7654 от 10.10.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 7654

Хасково, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора АНТОН ПЕНЕВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260701607 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Р. Д. Н., [държава], против Решение № 3849/07.07.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не били налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. По-конкретно Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента бил наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно.

Жалбоподателят счита, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната му бежанска история. Административният орган не изследвал обстоятелството относно местоживеенето на жалбоподателя в [държава] и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 ЗУБ, ДАБ не отчитала законово заложеното условие за нейното прилагане - териториално обособената вътрешна закрила да e наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби на административния орган било вменено да установи, че кандидатът можел сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. На следващо място, ДАБ следвало да извърши обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало каквото и да е изследване на възможността жалбоподателят да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Липсвал и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната, посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани пречките за установяването му в конкретната област на [държава]. Не се обсъждали и евентуални административни и правни препятствия за установяването му именно в посочената област.

Жалбоподателят твърди също, че атакуваното решение на ДАБ било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви били общите условия в обособената част от държавата на произход и какви били личните обстоятелства на кандидата.

Административният орган превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можел по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район било заплаха за живота и сигурността му.

Жалбоподателят заявява, че в решението си ДАБ не правела обоснована връзка между твърдените от него факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в [държава], в което ще бъде върнат и информация за провинция Дамаск, която органът излагал. По този начин неразгледани по същество оставали причините, довели до напускане на местоживеенето му, поради основателен страх от преследване именно там.

Твърди, че изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като можело да се направи извод, че за него не съществувал реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Счита, че в [държава], провинция Дамаск, безогледното насилие достигало толкова високо ниво, че имало сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, би било, единствено поради своето присъствие на нейна територия, изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха, посочена в чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС.

В жалбата се цитира публикувана на 16 декември 2024г. от Върховен комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) позиция по връщането в Сирийска арабска република, която отменяла и заменяла Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република, като се сочи, че по силата на чл. 4, пар. 3, б. „а“ от Директива 2011/95/ЕС оценяването на молбата за международна закрила следвало да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане. Оспорващият счита, че с оглед актуалната обстановка в [държава], спрямо него било налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Навежда доводи, че ситуацията в страната му на произход отговаряла на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12 относно съществуването на „въоръжен конфликт“. В идентичен смисъл била и позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с която страната ни следвало да се съобрази по силата на чл. 3, ал. 1 ЗУБ.

Оспорващият счита, че посочените основания представлявали основание за предоставяне на закрила по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В държавата на произход и конкретното местоживеене продължавало да е опасно за населението, поради което били налице и предпоставките по смисъла на закона за предоставянето на международна закрила. Твърди, че всички изложени факти избирателно не били отразени в обжалваното решение, не били обсъдени в цялост, поради което и крайните изводи в същото били погрешни.

По изложените съображения жалбоподателят сочи, че оспореното решение се явява незаконосъобразно, на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК и моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. Д. Н., редовно призован, се явява лично и с адв. Х. Н., преупълномощен от адв. Л., надлежно упълномощена по делото. Представя като писмено доказателство в превод на български език свидетелство за съдимост, според което жалбоподателят е осъден от настоящата власт в [държава] (от режима на А. Д.) на 15 години затвор, като привърженик на режима на бившия президент Б. А.. Моли за уважаване на жалбата, като твърди, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут поради наличието на реална опасност от наказание.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на Председателя на ДАБ е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От жалбоподателя е подадена Молба вх.№ 105450-2832/11.06.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция" - СДВНЧ - Любимец, с която от чужденеца е поискана международна закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 ЗУБ молбата е изпратена на Държавна агенция за бежанците при МС, където е регистрирана с вх. № УП-16364/17.06.2024 г. Чужденецът е регистриран с Регистрационен лист № УП-16364/17.06.2024 г., в който са вписани следните данни, установени въз основа на представен документ за самоличност – национален паспорт № ************, издаден от [държава] на 25.03.2023 г., валиден до 24.09.2025 г. - имена: Р. Д. Н., пол: ****, гражданство: [държава], етническа принадлежност: ****, дата и място на раждане: *******., [държава], [населено място], постоянен адрес: [държава], [населено място], религия: *****, **** образование, професия: ****, семейно положение: [семейно положение]. В приложение към регистрационния лист са вписани данните за близките роднини на чужденеца (родители, братя, сестра, както и съпруга и дъщеря).

На 19.06.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-16364/19.06.2024 г. В хода на интервюто чужденецът е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Имал роднини в държава-членка на ЕС – брат М., на 33 г., който бил легално в Германия от 3 години. Относно напускането на държавата си по произход разказал, че напуснал [държава] нелегално, без никакви документи, после му изпратили паспорта в Турция. Напуснал [държава] в началото на м. април 2024 г., нелегално. Семейството му останало в [държава]. Стигнал до Истанбул, където останал 2 месеца. Не подал документи за временна закрила в Турция, тъй като разбрал от свои приятели, че вече не дават закрила и депортират хора. В България пристигнал на 02.06.2024 г. нелегално. Били 12 човека, с такси заминали за София, но ги задържала полицията. Крайната му цел била Германия, там бил брат му и искал и той да подаде молба за закрила. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка в ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или в друга държава. В [държава] бил арестуван от официалната сирийска власт през 2014 г., в началото на сирийските събития. Имало масови арести, бил два месеца в ареста. Не участвал в протестите, но го задържали за разпит при акция. След това бил в затвор в [населено място], където го били, питали го дали е участвал. Отрекъл и го пуснали без присъда. Посочил, че не е осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Нямал проблеми заради религията или етноса си. Не се възприемал като силно религиозен. Последният му адрес в страната бил в [населено място], обл. Дамаск. Посочил, че е [семейно положение], съпругата му временно живеела в северен Идлиб при родителите му. Преди година и половина сключили религиозен и граждански брак. Имали дъщеря, родена на [дата]. Всички негови близки роднини били в [населено място] – родителите му, съпругата му, братя и сестра. Не можел да живее там, защото трябвало да служи в армията, под контрола на официалната сирийска власт. Посочва, че не е получил призовка, но след като навършели 18 г., идвал офицер и ги уведомявал. Него го уведомили преди две години. Тогава се скрил при роднини и не излизал. Работил като бояджия от пет години в Дамаск. Имал **** образование. Разказал, че напуснал страната си, защото не иска да го мобилизира официалната сирийска власт. Нямал пари, взел назаем и затова сега тръгнал. Не бил членувал в политическа партия или организация. Не бил участвал във въоръжена групировка (паравоенно формирование). Не бил влизал във взаимоотношения с армията или полицията в страната си. Нямало заплаха, отправена лично към него. Не било оказвано насилие спрямо него. На въпроса дали би се завърнал в държавата си по произход и ако не – защо, отговорил, че ако се върне, ще го арестуват и ще го мобилизират и трябва да воюва срещу своите сънародници. На въпроса какво е конкретното му искане към Република България, отговорил, че иска да живее, да работи и да се събере със семейството си. България била спокойна държава.

С Решение № 8590/13.08.2024 г., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 , във връзка с чл. 9 ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. Д. Н.. Видно от мотивите на решението, прието е, че чужденецът самоволно е напуснал общежитието на ТЦ – [населено място] и от 29.07.2024 г. е в неизвестност, което било видно и от докладна записка с вх. № 988/31.07.2024 г. на ТЦ – [населено място], като не бил уведомил по надлежния ред органите на ДАБ – МС за промяна на адреса си. Прието е, че са налице сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея.

Разпечатката съдържа 26 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95cba654-2848-4225-8e36-2467a7402dd5