Решение № 4478 от 14.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4478 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20211100110577 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от Р. З. Р. срещу В.А. /ВМА/, иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 30000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Д.М. – майка на ищеца, настъпила в резултат на неправилно лечение при ответника в периода от 12,09,2016год. до 26,09,2016год., при неспазване на медицинските стандарти и правила на добра медицинска практика, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта /26,09,2016год./ до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че на 12,09,2016год., С.Д.М. е приета във ВМА с първоначална диагноза – частична чревна непроходимост - субилеус. Установено е подуване на корема с давност – 7-8 часа, болки по целия корем и гадене без повръщане, афебрилна. Отчетени са предходни оперативни намеси – холецистекомия, трикратни операции по повод пъпна херния и постоперативни хернии. Назначени са лабораторни и образни изследвания, въз основа на които е направена диагноза за коремна херния, която по мнение на лекуващия лекар е следвало да бъде оперирана, като предходно постановено херниално платно да бъде заменено с ново. По време на визитация на 13,09,2016год. е установено общо влошено здравословно съС.ие на пациента като е взето решение за операция, извършена на 14,09,2016год. След операцията на 15,09,2016год. С.Д.М. се оплакала от болки, подуване в корема. По-късно на същия ден съС.ието се влошава, като получава стягане в гърдите и затруднено дишане, поради което е приведена в интензивно отделение – КАИЛ и е поставена диагноза – абсолютна аритмия и предсърдно мъждене. При извършено наблюдение на 16,09,2016год. е отбелязано, че перисталтиката на пострадалата е вяла и 1 болната пуска газове, но с поставена газова тръба. В медицинските документи не е посочвана допълнителна информация относно коремните проблеми на ищцата, като лечението е било насочено към сърдечните отклонения. На 19,09,2016год. пациентката е върната обратно в клиниката по коремна хирургия. На 20,09,2016год. е споделила за продължаващи болки и тежест в коремната област, направено е ултразвуково изследване, от което били видни данни за дилатирани и застойни чревни бримки, вдясно от пъпа /тънкочревни/, мезентериална тромбоза, наличие на неголямо количество свободноподвижна течност субхепатално и десностранен плеврален излив. По-късно на същия ден, С.Д.М. е изпитала подуване на корема и остра болка. Взето е решение за оперативно лечение, при което е констатирано дифузен серо-фибринозен перитонит на базата на спонтанно перфорирал дивертикул на проксималната трета на трансверзума към мезото на червото. След операцията пациентката е върната в реанимация, но в тежко общо съС.ие, седирана и интубирана. На 21,09,2016г. е било отчетено изключително тежкото съС.ие на пациентката, което към 22,09,2016г. било терминално. На 26,09,2016 г. С.М. починала.

Извършената аутопсия установила причина за смъртта – фибринозно-гнойно възпаление на предната коремна стена и коремницата с морфологични данни за разпространение на инфекцията към други органи, довели до полиорганна недостатъчност.

Излагат се доводи, че на С.М. не е оказана качествена адекватна и своевременна медицинска помощ. Посочва се, че операцията, извършена на 14,09,2016год. е била несвоевременна, тъй като била извършена повече от 24 часа след приемането на пациентката. Същевременно лекарите не успели да диагностицират правилно, установеното впоследствие, в хода операцията, усложнение – инкарцерация (заклещване на хернията).

Това съС.ие било видимо от симптомите на починалата. Операцията на инкарцинирана херния следвало да е незабавна. Поддържа се, че при операцията от 14,09,2016год., екипът от лекари е допуснал небрежност в хода на лечебния процес. При извършване на оперативната интервенция била установена лезия /нараняване/ на колон трансверзум, която предизвикана от продължителното притискане на херниалното съдържимо, вследствие на което кръвоснабдяването на червото било прекъснато и така се е стигнало до по-лесното му нараняване. Тази лезия била единствено ексцизирана /изрязана/, без извършена преценка за виталността на червото и възможността да възникнат постоперативни усложнения. С оглед продължителността на заклещването на хернията /инкарцерацията/ дебелочревната бримка била тежко увредена, което би следвало логично да доведе до нейното премахване и последващо свързване на двата края на червото, което било направено при втората операция от 20,09,2016год. Тази небрежност предизвикала редица усложнения, като не било обърнато внимание на оплакванията на починалата за болки в корема, липса на газове и дефекация.

Не са били предприети достатъчни диагностични дейности и в интензивното отделение на болницата, където пациентката е била преведена на 15,09,2016год. На коремните проблеми на починалата е било обърнато внимание едва на 20,09,2016год., когато е била разкрита тежката здравословна картина с данни за перфорация на коремен орган и/или съС.ие на чревна непроходимост. Тези усложнения били резултат от неглижирането на оплакванията 2 на ищцата и неполагането на достатъчно усилия от страна на персонала на ответника.

Твърди се, че втората операция от 20,09,2016год. също е закъсняла. Острата коремна болка при пациентката била документирана най-рано в 02 часа докато самата операция била извършена в 12:30 часа. Независимо от това данни за нуждата от незабавна хирургична интервенция били налични, считано от 17,09,2016год. С исковата молба се оспорва записът в оперативен протокол № 394/20,09,2016год., пренесен в окончателната епикриза, а именно „спонтанно перфорирал дивертикул на проксималната трета на трансверзума към мезото на червото“, с който се целяло да се придаде вид на настъпило непредвидено и непредотвратимо събитие. Действителната причина за перфорацията била недостатъчното лечение по време на операцията от 14,09,2016год., когато лезията на дебелото черво е била само изрязана, без други действия, независимо от продължителността на притискането на дебелото черво от хернията. Едва по време на операцията от 20,09,2016год. били предприети нужните действия, като е направена резекция на увредения участък от дебелото черво и анастомоза на два етажа, които обаче се оказали крайно закъснели. На практика персонала на ответника неглижирал оплакванията на починалата в продължение на 5 дни (от 15,09,2016год до 20,09,2016год.).

Посочва се, че допълнителен фактор за влошаването на съС.ието на починалата било инфектирането с типични за болниците микроорганизми, за което не е било предписано лечение, съгласно приложимите медицински стандарти. Твърди се, че починалата не е била надлежно информирана за рисковете от предприетите операции, като не е дала своето информирано съгласие в изискуемата писмена форма. Навеждат се доводи, че смъртта на С.М. не е настъпила в резултат на случайно, непредвидено и непредвидимо събитие, а вследствие на противоправните действия и бездействия на медицинските специалисти от ВМА. Поддържа се, че ищецът е претърпял значителни по интензитет и продължителност неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и силна мъка от внезапната и неочаквана смърт на неговата майка. Той изпаднал в тежко афективно разстройство на настроението, изразяващо се в повтарящи се нежелани тревожни спомени от случилото се, като поС.но преживявал смъртта на майка си. Започнал да изпитва трудност за поддържането на близки отношения, чувствал се изолиран от семейството и приятелите, загубил интерес към любими дейности, станал раздразнител и гневен, изпитвал чувство на тежка вина, тревога и душевна болка.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът -Военно медицинска академия в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че преди пристъпването към хирургичната интервенция е изпробвано консервативно лечение. Съгласно съвременните алгоритми необходимото консервативно лечение следва да продължи 24-48 часа и едва при липса на отговор на терапията да се пристъпи към оперативно лечение. Навежда доводи, че от изследванията, извършени при приемането на С.М. липсвали данни за инкарцерация на хернията. Установено било единствено субилеусно 3 съС.ие, което изисквало единствено хоспитализация, консервативно лечение и динамично наблюдение. На 24-тия час от приемането на пациентката, съС.ието било преоценено, като е взето решение за оперативна намеса поради наличието на акретирала рецидивна вентрална херния. Посочва, че съществуват разлики между този вид херния и твърдяната от ищеца инкарцерирана херния. Акретиралата херния не предполага спешна оперативна намеса, а в повечето случаи не изисква и хоспитализация. Поради неповлияване на назначеното консервативно лечение, на 14.09.2020год. пациентката е била оперирана. Бил е установен многокамерен херниален сак, както и адхезии – сраствания, типични за следоперативна херния. Констатирана била и лезия на дебелото черво, която се явява усложнение на акретиралата херния. Излагат се съображения, че видно от костатациите на дежурен реанимационен екип от 16,09,2016год., пациентката е възстановила пасажа с налична флатуленция, което било признак, че операцията е извършена успешно. Поради поставена диагноза „абсолютна аритмия при предсърдно мъждене“, пациентката била приведена в Клиника по анестезиология, реанимация и интензивно лечение (КАИЛ) за продължаваща интензивна терапия, като на 17,09,2016год. и 18,09,2016год. била консултирана от кардиолог. На 19,09,2016год. била върната в клиника „Коремна хирургия“, като след извършени изследвания е направена преценка, че се касае за перфорация на кух коремен орган и перитонит, които налагат операция по спешност, при която се установява спонтанна перфорация на дивертикул на проксималната трета на трансверзума към мезото на червото, което не е видимо при първата операция от 14,09,2016год. дори перфорацията да е била проявена към този момент.

Поддържа, че пациента е с множество съпътстващи заболявания, които в съвкупност довели до настъпилите по време на оперативните интервенции усложнения. Твърди, че показателите на левкоцити и на Ц-реактивен протеин е характерно за всеки следоперативен период. Навежда доводи, че причината за смъртта е спонтанната перфорация на дивертикул на дебелото черво в комбинация със съпътстващите пациентката здравословни особености, а не поради действия на заетите при ответника медицински специалисти.

Оспорва твърденията за заразяване на пациентката с вътрешноболнична инфекция, доколкото не може да се установи съС.ието към момента на постъпване в болницата.

Твърди, че бактериите Ешерихия коли и Ентерококус фекалис са част обичайната микробиота на дебелото черво. Клебсиела пневмоние макар да е характерен причинител на вътрешноболнична инфекция, установеният при пациентката щам бил резистентен на антибиотици, което не е характерно за ВМА, като вероятно е тя да е колонизирана с описаните щамове по време на някои от многократните си хоспитализации в различни лечебни заведения. Твърди, че през целия период на лечение на пациентката е прилагана антимикробна терапия. Поддържа, че С.М. е разписала информирано съгласие за извършена на 14,09,2016год. операция, което следвало да ползва и операцията от 20,09,2016год. Излага съображения, че медицинският персонал на ВМА не е допуснал каквото и да било нарушения при лечението на С.М., поради което липсвало противоправно поведение от тяхна страна. Липсва и причинна връзка между проведеното лечение и настъпилата смърт.

4

С оглед изложеното твърди да не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД и не може да бъде ангажирана отговорността на ВМА на основание чл. 49 от ЗЗД. Счита размера на иска за прекомерен и неотговарящ на действително претърпените неимуществени вреди. Релевира възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва.