Решение № 9077 от 19.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9077 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110171709 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.

477, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Г.

И. Г. против „ЗК Лев Инс“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лева като част от сума в общ размер на 11 000 лева, представляваща вземане за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка и модел „Волво , собственост на ищеца, вследствие на настъпило ПТП на 07.06.2024 г., около 19:00 часа, в гр. София, на Новохански път, причинено противоправно и виновно от водач на лек автомобил марка и модел „А застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в срока на валидно застрахователно покритие при ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от момента на уведомяването на ответника на 12.06.2024 г., съгласно разпоредбата на 429, ал. 3 КЗ, до погасяването.

Ищецът Г. И. Г. твърди, че на 07.06.2024г., около 19:00 часа, в гр. София, на Новохански път, Д - водач на лек автомобил марка и модел „А нарушил правилата по ЗДвП, като при извършване на маневра ляв завой за навлизане във второстепенен път, отнел предимството и не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил марка и модел „В, вследствие на което настъпил удар и било реализирано ПТП. При инцидента пострадал ищецът Г. И. Г. - водач на лекия автомобил марка и модел „В, като му били причинени имуществени вреди на автомобила. Сочи се, че след настъпване на пътния инцидент водачите сигнализирали органите на МВР, които пристигали на местопроизшествието, но тъй като двамата участници нямали спор по обстоятелствата и чия е вината за ПТП, бил попълнен и подписан Двустранен констативен протокол за ПТП от 07.06.2024г., с което водачът на лек автомобил марка и модел „А признал вината си за причиняване на произшествието.

1

Твърди, че към момента на инцидента лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № РК бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника със застрахователна полица, валидна към датата на събитието. Твърди се, че в резултат на пътнотранспортното произшествие били причинени материални щети на лек автомобил марка и модел „Волво . № собственост на ищеца Г. И. Г.. Увредените части и детайли били: облицовка на предна броня, преден капак, преден ляв калник, предна лява врата, предна лява лайстна шахта, долна лайстна на предна лява врата, задна лява врата, десен и ляв фар, десен и ляв фар за мъгла, преден десен калник, въздушни възглавници, кондензатор, решетка на радиатор и други. Твърди се освен това, че на 12.06.2024 г. ищецът отправил извънсъдебна претенция до ответното дружество за заплащане на щетата. При ответника била образувана преписка, като бил извършен двукратно оглед на автомобила, но въпреки това дружеството не погасило дълга си. Сочи, че имуществената щета възлиза на сумата от 11 000 лева, като претендира част от тази сума, а именно сумата от 7000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от момента на уведомяването на ответника на 12.06.2024 г., съгласно разпоредбата на 429, ал. 3 КЗ, до погасяването.

Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер. Признава факта на настъпило ПТП, както и че при ответното дружество е образувана преписка по щета № 3000-5000-24-000295. Сочи обаче, че с писмо с изх.№ 10695/31.10.2024 г. и писмо с изх.№ 304/07.01.2025 г. на ЗК „Лев Инс” АД ищецът бил уведомен, че за изплащане на застрахователно обезщетение в условията на тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, е необходимо да бъде предоставено Удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС поради настъпила тотална щета. Излага твърдения, че ищецът не е уведомил компетентните органи за настъпила тотална щета на превозно средство и не е подал молба за издаване на Удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС поради настъпила тотална щета с цел получаване на застрахователно обезщетение, съгласно изискването на чл. 390, ал. 1 от КЗ. Тъй като ищецът не предоставил изисканото от ответника удостоверение, то за ответника не е настъпило задължение за плащане на обезщетение.

Ответникът поддържа, че действителната стойност на МПС марка „ВХ, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП от 07.06.2024 г., е определен правилно по заведената щета № 3000-5000-24-000295 и 75% от тази действителна стойност. Сочи, че размерът на обезщетението, определен от ответното дружество по извънсъдебно предявената от ищеца претенция, е равен на действителния размер на вредите, съобразен е със среднопазарната стойност на процесното МПС към момента на възникването на вредите. Счита, че заплащане на друго обезщетение, освен определеното, би било недължимо и би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение е завишен, не отговаря на действително претърпените вреди и не е съобразен с действащата нормативна уредба. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Отделно намира, че тъй като ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, същото не следва да носи отговорност за разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 477, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и 2 главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че е настъпило твърдяното ПТП, при което вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди в претендирания размер, за което ответникът носи риска, както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място, както и по посочения начин, между л.а. „В собственост на ищеца, и л.а. „А застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил отправена от ищеца писмена застрахователна претенция.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Доколкото ответникът не оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вината на застрахования при ответника водач, съдът намира, че по делото е безспорно между страните механизмът на настъпване на ПТП, наличие на противоправно и виновно поведение на застрахования при ответника водач при настъпване на процесното ПТП, както и причинна връзка между противоправно поведение и настъпване на процесното ПТП.

Предвид посоченото, спорни по делото са въпросите относно дължимостта на обезщетението при липса на представено от ищеца удостоверение за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС, размера на вредите и приспадане на стойността на запазените части от стойността на дължимото обезщетението.

На първо място, относно въпроса дали при непредставяне на свидетелство за прекратяване на регистрация на МПС се дължи заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговоност“ съдът споделя трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, изразена в Решение № 44 от 2.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т. о., съгласно която изискването на чл.

193, ал. 3 КЗ (отм.) и идентичната й разпоредба на чл. 390, ал. 1 в действащия КЗ, съгласно която изпълнението или неизпълнението на задължението за дерегистрация на увреденото МПС и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, доколкото обуславя отказ на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на предявена извънсъдебна претенция, но не и за основателността на претенцията за главницата, поради което иск за заплащане на обезщетения за имуществени вреди при тотална щета на МПС не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради непредставяне на удостоверение за дерегистрация на увреденото МПС, нито съдът следва да изисква представяне на такова удостоверение служебно или да поставя заплащането на застрахователно обезщетение в диспозитивна на съдебното решение в зависимост от представянето на такова удостоверение. Поради това, макар по делото, видно от представеното като писмено доказателство свидетелство за регистрация на МПС с рег.

№ част I (л. 12 по делото) да не се установява регистрацията на процесното МПС да е прекратена, това обстоятелство само по себе си не може да обуслови отхвърляне на исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за стойността на увреденото МПС.

3

Относно размера на вредите съдът намира следното:

Видно от приетото по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна, компетентно дадена и кореспондираща с останалия фактически и доказателствен материал по делото, стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „В на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 21 912,43 лв., стойността за възстановяване на лекия автомобил по средни пазарни цени с използване на нови части за марката от алтернативни сервизи и доставчици е 18 363,47 лв., а действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на ПТП 07.06.2024 г., е 12 059 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Ето защо, в случая, доколкото стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил по средни пазарни цени надвишава неговата действителна стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие, може да се направи извод, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ. Вещото лице достига до извода, че стойността на запазените части е 25% от стойността на лекия автомобил или 3015 лв., въз основа на което представя заключение, че действителната стойност на МПС след приспадане на стойността на запазените части, е в размер на 9044 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Съдът намира, че според посочената разпоредба застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Реалният размер на вредата се съизмерва с действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ, т. е. с тази, срещу която може да се купи друго със същото качество. Страните не спорят, а и от заключението по САТЕ се установява, че в настоящия случай е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността за ремонт на автомобила надвишава 70 % от действителната му стойност.

В случая размерът на вредата, доколкото е налице тотална щета, е стойността на автомобил със същия срок на експлоатация, същата марка и модел по средни пазарни цени към датата на събитието. Съгласно заключението по САТЕ действителната стойност на автомобила възлиза на 12 059 лева.