Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 107 от 15.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 122/2024
Вид
Определение № 107
Подписан
15.03.2024
В сила
15.03.2024
Състав
Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Елена Йорданова Захова

Цитирани разпоредби

  • чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 14.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600122 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.

С протестираното и обжалвано определение съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на Окръжна прокуратура Пловдив за отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.

Недоволни от така постановеният съдебен акт са останали прокурорът и частните обвинители и на основание чл.249, ал.3 НПК го атакували. В протеста и в жалбата са релевирани еднопосочни съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК, конкретно в частта за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото. Претенцията и на прокурора, и на частните обвинители е определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста и в частната жалба, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Протестът и частната жалба са подадени активнолегитимирани страни и са процесуално допустими.

1 в срок, от

Разгледани по същество са основателни.

Съображенията и исканията както в протеста, така и в жалбата на частните обвинители са еднопосочни и позволяват съвместното им разглеждане.

В разпоредителното заседание, проведено на 31.01.2024г. съдът служебно е установил, че в обвинителния акт е налице противоречие относно мястото, където е настъпил удара, което е преценил като съществено нарушение на процесуалните правила, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда подсъдимият бил обвинен да е допуснал ПТП на пешеходна пътека, а във фактическата част на обвинителния акт било посочено, че ударът на пешеходката е настъпил на около 1 метър от пешеходната пътека. Именно в това съдът съзрял противоречие, което според него рефлектирало върху възможността на подсъдимия ефективно да упражни правото си на защита.

Така сторените от първата инстанция изводи са очевидно необосновани и незаконосъобразни.

Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. На л.2 /следвайки номерацията на обвинителния акт/ прокурорът, воден от преценката си за доказателствена обезпеченост е приел, че точното място, на което товарният автомобил „ М.“ управляван от подсъдимия е блъснал пресичащата пътното платно Г. е на платното за движение на около един метър от пешеходната пътека. Това удовлетворя в достатъчна степен изискването за фактическо описание на мястото, на което подсъдимият М. е осъществил инкриминираното деяние.

Тук е мястото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти обезпечават или са относими към правната квалификация на инкриминираното деяние е въпрос, който прокурорът решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото.

Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е 2 обвинителния акт. С него подсъдимия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти и е посочена правната квалификация на деянието съобразно преценката на прокурора, то правото на защита на подсъдимия не е нарушено, защото по този начин той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирал защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес.

Поради това съображенията на съда, че е налице противоречие между факти и право, което пречи на защитата на подсъдимия не могат да бъдат споделени.

Този извод се подкрепя и процесуалното поведение на подсъдимия и неговия защитник, които в разпоредителното заседание са манифестирали по един недвусмислен начин становището си, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават защитата им.

Настоящият състав намира, че обстоятелствата, очертаващи инкриминираната деятелност на подсъдимия М. са ясно посочени във фактическата част на обвинителния акт. Както беше посочено по - горе съдебното производство е това, което ще установи дали тези твърдения са юридически издържани и доколко са подкрепени с доказателства, включително и дали следва да се възприеме обвинението, така както е посочено в обвинителния акт. Посочените от прокурора в описателната част на обвинителния акт факти са достатъчни за да поставят рамките на процеса и движението му по така описаното фактическо обвинение. В съдебната фаза на процеса съдът има възможност да провери събраните в хода на досъдебното производство доказателства и съгласно вътрешното си убеждение да прецени подкрепят ли в достатъчна степен тезата на обвинението, че ПТП е настъпило на пешеходната пътека или извън нея.

Ето защо, първата инстанция като е счела, че обвинителния акт не покрива критериите, заложени в разпоредбата на чл.246 НПК незаконосъобразно е прекратила съдебното производство и е върнала делото на прокурора.

Всичко посочено по-горе налага изводът, че определението в протестираната и обжалвана част е незаконосъобразно и следва да бъде 3 отменено, а делото върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед гореизложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 176/31.01.2024г. по нохд № 2634/23г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е прекратено съдебното производство, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на прокурора за отстраняването им.

В Р Ъ Щ А делото на първата съдопроизводствените действия. инстанция за продължаване на

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4