Определение № 3834 от 06.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3834 гр. София, 06.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20238002101264 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез главен инспектор-юрист В. Д., против решение № 230 от 23 декември 2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 146 от 24 октомври 2023 г., постановени по в.гр.д. № 277/2022 г. по описа на Апелативен съд Бургас, в частта му, с която се потвърждава решение № 260205 от 27 май 2022 г., постановено по гр.д. № 1568/2017 г. по описа на Окръжен съд Бургас за отхвърляне иска на комисията против Л. С. и А. Ж. С. – двамата с адрес в гр.

Бургас, за отнемане на равностойност на имущество в размер на 1435593,37 лева, състоящо се от равностойността на придобитите 50 дружествени дяла, в размер на 1000 лева всеки, или общо 5000 лева, от капитала на „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД, равностойността на придобитите 50 дружествени дяла, в размер на 50 лева всеки, или общо в размер на 2500 лева от капитала на „Фрийдъм трейдинг“ ООД, равностойността на придобитите 10 дружествени дяла, в размер на 1 лев всеки, или общо 10 лева, от капитала на „Ирмос маркет“ ЕООД, сумата от 40000 лева, представляваща вноска на каса по спестовен влог в „Корпоративна търговска банка“ АД, сумата от 999,80 лева, представляваща начислена лихва по спестовен влог в „Корпоративна търговска банка“ АД, сумата 54000 лева, представляваща вноска на каса по спестовен влог в „Корпоративна търговска банка“ АД, сумата от 1510,14 лева, представляваща начислена лихва по спестовен влог в „Корпоративна търговска банка“ АД, сумата от 48895 лева, представляваща внесени средства през 2008 г. на границата на Република България, сумата 989000 лева, представляваща възстановени суми от „Фрийдъм инвестмънт“ ЕООД на Л. С. през 2009 г. и 2010 г., вземане на Л. С. от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер 1 на 207141,38 лева, представляващо направени вноски по кредит на дружеството по сметка в „Райфайзенбанк България“ АД, вземане на Л. С. от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 68000 лева, представляващо възстановени през 2010 г. и 2012 г. суми, равностойността на придобитите 50 дружествени дяла на стойност 50 лева, общо в размер на 2500 лева, от капитала на „Фрийдъм трейдинг“ ООД, сумата от 160 лева, представляваща вноска на каса в „УниКредит Булбанк“ АД, сумата от 9578,39 лева, представляваща вноска на каса по сметка в „МКБ Юнионбанк“ ЕАД, сумата от 6275,80 лева, представляваща вноска на каса по спестовен влог в „Корпоративна търговска банка“ АД, и сумата от 22,26 лева, представляваща лихва по спестовен влог в „Корпоративна търговска банка“ АД.

В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд, че не следва да се отнемат парични средства, които са изразходвани и не са налични към момента на предявяване на иска, както и че не следва да се отнемат суми, представляващи равностойността на дружествени дялове от капитала на две търговски дружества, доколкото С. продължава да е собственик на дяловете, формиращи капитала на дружествата, не са отчуждени и са в неговия патримониум. Сочи се, че парите, включително тези по банкови сметки, са имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДРЗПКОНПИ и като такива следва да се отнемат в полза на държавата, ако за придобиването им не е установен законен източник; преценката за наличността към края на периода се твърди да е лишена от смисъл, тъй като доходите, разходите и имуществото следва да се преценяват към всеки един момент на проверявания период – именно тази преценка може да даде отговор дали лицето е разполагало със средства от законен източник за покриване на обичайните си и извънредни разходи, и дали след покриването им е останал излишък, който да послужи за внасянето на средства по банкови сметки или придобиването на друг вид имущество.

Ответникът не успял да докаже законния характер на внесените парични суми, нито източниците на доходи, техния законен характер и размер. Заявено е, че неправилно съдът приема, че внесените суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законов основание за внасянето им, не подлежат на отнемане, тъй като законът императивно предвижда, че на отнемане подлежи незаконно придобитото имущество и законът не прави разлика между наличното и неналичното такова в патримониума на лицето, а са предвидени хипотези на отнемане на парична равностойност, вместо самото имущество, и по-специално когато имуществото липсва или е отчуждено. Ответниците не са оспорили твърдения за извършени допълнителни вноски в дружествата им; неправилен е в тази връзка изводът на съда, че допълнителните парични вноски в дружествата на ответниците не представляват имущество и са приравнени на „преминали парични средства“; тези вноски представляват своеобразен заем към собственото дружество, от което възниква и задължението на дружеството да ги върне на собственика; на ответника са възстановени допълнителни парични вноски, за които не са установени законни източници на средства. Претенцията на комисията е 2 насочена към равностойността на съответните дружествени дялове към момента на тяхното придобиване, а не към самите дружествени дялове; поради естеството и динамичния характер на паричната равностойност на дружествения дял, претенцията е насочена към равностойността му единствено към момента на придобиването му. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и се твърди очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част.

Ответниците Л. С. и А. Ж. С. – двамата с адрес в гр. Бургас, представлявани от адв. Д. П., в отговор на касационната жалба излагат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.

Същото въззивно решение, но в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено отнемане в полза на държавата от Л. С. вземане на С. от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 219858,62 лева – разлика между направените в периода 2009-2012 г. допълнителни парични вноски от лицето в общ размер от 495000 лева и приспаднатите възстановени суми в размер на 68000 лева и платените 105909,71 евро или 207141,38 лева за придобиване на имот на 23.02.2011 г., и вземане на С. от „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД в размер на 5000 лева допълнителни парични вноски от 2009 г., е подадена касационна жалба от Л.

С., с адрес в гр. Бургас, представляван от адв. П. П..

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо и неправилно по всички основания на чл.

281, т. 3 ГПК. Сочи се, че решението е постановено по образувано въз основа на нередовна искова молба съдебно производство: допуснато е противоречие между обстоятелствената част и петитума по отношение на обекта, за който се твърди, че подлежи на отнемане в полза на държавата, и обекта, чието отнемане се претендира, във връзка с направени от С. допълнителни парични вноски – в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на отнемане подлежат парични суми, които С. е дал като допълнителни парични вноски във всяко от дружествата, като имущество на съответното дружество, а в петитума на исковата молба се претендира отнемане в полза на държавата на вземане на С. срещу всяко от дружествата за връщане на допълнителните парични вноски, каквото вземане в обстоятелствената част не се твърди да съществува в неговия патримониум; недостатъчно са индивидуализирани вземанията на С. за допълнителни парични вноски, чието отнемане се претендира – не се посочва конкретен правопораждащ юридически факт на всяко от вземанията, а за сумата 219858,62 лева по никакъв начин не са разграничени отделните вземания за връщане на допълнителни парични вноски, чийто сбор се явява сумата; налице е произнасяне свръхпетитум в частта, с която е постановено отнемане на вземане на С. от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 5000 лева – сторено е произнасяне по иск, с който 3 съдът не е бил сезиран, тъй като претенцията на комисията е за отнемане в полза на държавата на вземане на С. от „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД. Съдът е приел за доказан факт, чието наличие не се е твърдяло от комисията, и който не е бил част от предмета на доказване – търси се отнемане на парични вноски, а съдът приема, че в патримониума на С. фигурират вземания срещу „Фрийдъм трейдинг“ ООД, които подлежат на отнемане, което твърдение е заявено от комисията за първи път с въззивната жалба. Съдът не е съобразил, че сумите, дадени от С. на „Фрийдъм трейдинг“ ООД и на „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД не са налични по сметка на С. към края на проверявания период. Липсват доказателства за пазарната стойност на вземанията към датата на тяхното възникване. Съдът не е коментирал заключенията на съдебната експертиза и доводите на касатора в тази връзка. Не е ясно въз основа на какви доказателства съдът е достигнал до извода, че С. разполага с вземане срещу „Фрийдъм трейдинг“ ООД за 5000 лева. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят множество въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В отговор на тази касационна жалба ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез главен инспектор-юрист В. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

Въззивният съд съобразява, че от 30.05.2013 г. е образувано наказателно производство срещу Л. С. за престъпление по чл. 243, ал. 2, т. 3 НК – престъпление, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 15 ЗОПДНПИ /отм./, и е образувана проверка за установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за периода 13.08.2003 г.-13.08.2013 г.; с влязло в сила определение за одобряване на споразумение от 22.02.2013 г. по н.о.х.д. № 159/2013 г. по описа на Окръжен съд Бургас, С. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за соченото престъпление и е осъден на три години лишаване от свобода, при условията на чл. 66 НК.

Ответниците С. са сключили граждански брак на 25.04.2009 г. Л. С. е собственик на капитала на „Фрийдъм инвестмънт“ ЕООД, регистрирано през 2005 г. с внесен капитал от 5000 лева (50 дяла по 100 лева), „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД, основано през 2008 г., също с капитал от 5000 лева (50 дяла по 100 лева) и „Ирмос маркет“ ЕООД, основано на 31.01.2013 г. с капитал от 10 лева (10 дяла по 1 лев), а двамата със съпругата му са собственици на „Фрийдъм трейдинг“ ООД, основано на 10.11.2009 г. с капитал от 5000 лева, разпределен по 50 дяла от по 100 лева за всеки. Не се оспорва установеното от първата инстанция значително несъответствие в имуществото на ответниците, надвишаващо сумата от 150000 лева, което обосновава наличие на обосновано предположение, че съответното имущество е незаконно придобито, съобразно разпоредбите на чл. 21 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 107 ЗПКОНПИ. По въпроса подлежат ли на отнемане по реда на специалния закон парични суми, които не са установени като налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период, се сочи, че комисията претендира да бъдат отнети в 4 полза на държавата изрично изброени неналични парични суми – вноски по каса по спестовен влог, лихви по спестовен влог, внесени средства на границата през 2008 г., възстановени суми от „Фрийдъм инвестмънт“ ЕООД през 2009 и 2010 г., вноски по кредит на „Фрийдъм трейдинг“ ООД в банка, възстановени суми от „Фрийдъм трейдинг“ ООД, вноски на каса по сметки в банки. Съдът приема, че по отношение на съответните суми не може да се приложат правилата на чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл.