Решение № 74 от 02.02.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Враца, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

П. К. Кучев при участието на секретаря Миглена Н. К. като разгледа докладваното от П. К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20231400500490 по описа за 2023 година

Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Н. С., чрез адв. Н. И. и чрез адв. Б. Й., срещу решение № 201/24.08.2023 г. по гр. д. № 1089/2022 г. по описа Районен съд – Бяла Слатина, с което е признато за установено по предявен от П. В. С., Д. В. С. и А. Х. Ц. отрицателен установителен иск, че жалбоподателката не е собственик на ½ идеална част от източната част на поземлен имот с идентификатор *** /землище 07702 – седем хиляди седемстотин и две, кадастрален район 501 –петстотин и първи, поземлен имот 2823 – две хиляди осемстотин двадесет и трети/, номер по предходен план 2437, кваратал 172, парцел VII, VI, целият с площ от 1120 кв.м., с реално ползване на източната половина от него, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10м/, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор *** /землище 07702 – седем хиляди седемстотин и две, кадастрален район 501 –петстотин и първи, поземлен имот 2823 – две хиляди осемстотин двадесет и трети, сграда 1- едно/, със застроена площ от 70 кв.м. /седемдесет квадратни метра, брой етажи I- един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, с адрес на имота ***, община Бяла Слатина, област Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бяла Слатина, одобрен със Заповед № РД -18-267/25.08.2017 г. на на изпълнителния директор на АГКК, при граници: № ***, ***, ***, ***,

1

***, ***, ***, ***. Със същото решение е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 145, том II, рег. № 2268, н.д № 333/09.06.2022 г. по описа на нотариус А. К. с район на действие Районен съд – Бяла Слатина, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, както и В. Н. С. е осъдена да заплати на П. В. С., Д. В. С. и А. Х. Ц. направените от тях по делото разноски в размер на 1035,12 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че в хода на съдебното дирене по безспорен начин било доказано, че ищците не са владели и ползвали процесния имот повече от десет години.

Както свидетелите на ищцовата страна, така и от допуснатите на жалбоподателката свидетели се установило, че имотът се владее и ползва от В. С., като никой не и пречил за владението и ползването. Напускането на жалбоподателката на страната не възпрепятствало нейното владение, както и придобивната давност.

Твърди, се още, че решението е нищожно, а като евентуално – недопустимо или неправилно, поради неспазване на императивна правна норма и като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се, че е налице неспазване на чл.9, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ. Посочва се практика на ЕСПЧ, свързана с чл.9, ал. 1 ЗСВ. Съдия Ивайло Шабански като административен ръководител на Районен съд – Бяла Слатина, на I –наказателен състав следвало да гледа само наказателни дела, не и граждански, което противоречало на чл.9, ал.

1 ЗСВ. Посочва се съдебна практика на ВКС. Следвало въззивният съд да прогласи изцяло нищожността на обжалваното съдебно решение. Излага, че представените от ищците нотариални актове от 1986 г.били приети безусловно като доказателство по делото, от което произтичали правата за собственост на ищците било неразбираемо за жалбоподателката.

Тъй като в нотариалните актове било записано, че се прилага протокол за делба, не било изяснено този протокол за делба от коя дата е, от кои съд или е по извънсъдебна делба.

В приложено удостоверение за наследници не било записано паспорт, ЕГН и дата на раждане. В първия нотариален акт не било ясно кого е наследил наследодателя на ищците В.

С. Ц., тъй като липсвало описание на това и не било приложено удостоверение за наследници. Във втория нотариален акт нямало пълно датиране, имало само ден и година, но липсвал месец, нотариалният акт не бил датиран. Били налице два нотариални акта, при които липсвала форма и част от задължителното по закон съдържание, като същите били нищожни.

Моли съдът , ако установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, да бъде отменено изцяло, както и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. В. С., Д.

В. С. и А. Х. Ц. чрез адв. Е. Г..

Изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага се, че постановеното 2 решение е правилно и законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата.

Намира се за неоснователно твърдението, че решението е издадено от незаконен състав, съгласно чл.9, ал.1 от ЗСВ. Излага, че е изпълнена точно процедурата по посочения текст от ЗСВ. Всички изложени във въззивната жалба твърдения били несъотносими към настоящия процес, представлявали голословни съждения. Правилно съдът установил правната и фактическата обстановка, от която се доказвало, че въззивничката не е ползвала имота от смъртта на чичо си през 2005 г. и едва през 2022 г. е заживяла в него. Районен съд - Бяла Слатина се е позовал на всички представени и неоспорени писмени доказателства /включително и представените актове/, както и от разпита на допуснатите на страните свидетели, които по безспорен начин доказвали твърденията на ищците по делото.

Правилно съдът приел, че не може да се направил заключение, че ответницата В. С. била проявила едновременно, както обективния, така и субективния елемент на владението на имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в предвидения от закона срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Ответницата - въззивник не могла да докаже непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано упражняване на фактически действия, които недвусмислено да манифистира власт върху имота по съдържание като собственик, което да е било доведено до знанието на собствениците. Правилен бил изводът на първоинстанционния съд, че от представеното удостоверение на ОД на МВР за задгранични пътувания за периода 2013 г. до 2022 г. ответницата напускала страната за изгубването на владението над имота в продължение на повече от шест месеца, давността се прекъсвала и последиците от изтеклата преди прекъсването давност не се зачитали, бил заличен с обратна сила изтеклия до този момент период на давностния срок. Иска да се постанови решение, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно решението на Районен съд - Бяла Слатина, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка по чл. 267 ГПК въззивният констатира, че въззивнaта жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл.

259, ал. 1, ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззиният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищците.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Пред първоинстанционния съд против въззивницата е предявен отрицателен 3 установителен иск от П. В. С., Д. В. С. и А. Х. Ц., с който се иска признаване между страните, че въззивницата не е собственик на основание давностно владение на ½ идеална част на поземлен имот с идентификатор *** /землище 07702 – седем хиляди седемстотин и две, кадастрален район 501 –петстотин и първи, поземлен имот 2823 – две хиляди осемстотин двадесет и трети/, номер по предходен план 2437, квартал 172, парцел VII, VI, целият с площ от 1120 кв.м., с реално ползване на източната половина от него, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10м/, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор *** /землище 07702 – седем хиляди седемстотин и две, кадастрален район 501 –петстотин и първи, поземлен имот 2823 – две хиляди осемстотин двадесет и трети, сграда 1- едно/, със застроена площ от 70 кв.м. /седемдесет квадратни метра, брой етажи I- един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, с адрес на имота ***, община Бяла Слатина, област Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бяла Слатина, одобрен със Заповед № РД -18-267/25.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници: № ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***.

С допълнителна исковата молба ищците са поискали при уважаване на иска по чл.124,ал.1 от ГПК съдът да отмени изцяло Нотариален акт №145, T.III, рег. №2268, н.д. № 333/09.06.2022г. по описа на Нотариус А. К. с район на действие РС- Б. Слатина, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, с който ответницата В. С. Н., е призната за собственик на процесния недвижим имот.

С исковата молба ищците твърдят, че са собственици на ½ /една втора/ идеална част от имот с идентификатор *** /землище 07702 - седем хиляди седемстотин и две, кадастрален район 501 - петстотин и първи, поземлен имот 2823 - две хиляди осемстотин двадесет и трети/, номер по предходен план 2437, квартал 172, парцел VII, VI, целият с площ от 1 120 кв. м. - хиляда сто и двадесет кв.м, с реално ползване на източната половина от него, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, ведно с находящата се в него от източната част СГРАДА с идентификатор *** /землище 07702 - седем хиляди седемстотин и две, кадастрален район 501 - петстотин и първи, поземлен имот 2823 две хиляди осемстотин двадесет и трети, сграда 1- едно/, със застроена площ от 70 кв.м. /седемдесет квадратни метра/, брой етажи 1 - един, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, с адрес на имота ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД- 18-267/25.08.2017год. на Изпълнителния директор на АГКК при граници: №***, №***,

№***, № ***, №***, №***, №***,

№ ***. Като правно основание за собствеността сочат Нотариален акт за право на собственост придобит по наследство и делба №108, том I, дело № 206/1984год. и Нотариален акт за поправка на нотариален акт №179, том I, дело № 337/1986год.

Процесните имоти били придобити от В. С. Ц., на когото наследници по Удостоверение за наследници № У 00-1920 от 06.07.2022год. издадено от общ. Бяла Слатина, обл. Враца, се 4 явяват ищците.

Ищците твърдят, че от 1985г. владеят и ползват 580 кв.м. от процесния имот в едно със сградата находяща се в източната половина от къща близнак в имота, разположени от границите с имот №2816 към границата с имот №2820, като между имотите в целия парцел никога не е имало огради. Твърдят, че ответницата С. е съсобственик на поземления имот ведно с ищците, на къща близнак обозначена на кадастралните скици с номер 2 в имот с идентификационен №***, като същата не е владяла и ползвала каквато и да е част от сграда 1 на къща близнак.

В началото на м. Юни 2022г. при подаване на документи за издаване на скица на поземления имот в СГКК - Враца и за издаване на данъчна оценка ищцата Ц. узнава, че ответницата С. се е сдобила с Констативен Нотариален Акт № 145, т.111, рег. №2268, н.д. № 333/09.06.2022г. по описа на Нотариус А. К. с район на действие РС- Б. Слатина вписан в регистъра на Нотариалната Камара на Р. България под №***, вписан в СВ при Районен съд – Бяла Слатина с вх.рег.№ 1986, Акт № 107, т.6, дело № 650/2022г.

Ищците навеждат твърдения, че липсват предвидените от закона предпоставки за възникване правото на собственост по давност на процесния поземлен имот и находящата се в него сграда, поради което оспорват Констативен Нотариален Акт № 145, т.111, рег. №2268, н.д. № 333/09.06.2022г. по описа на Нотариус А. К. с район на действие РС- Б. Слатина вписан в регистъра на Нотариалната Камара на Р. България под №***, вписан в СВ при Районен съд – Бяла Слатина вх.рег.№ 1986, Акт № 107, т.6, дело № 650/2022г., въз основа на който ответницата С. придобила правото на собственост единствено по давност върху него.