Решение № 11665 от 13.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11665 гр. София, 13.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110144624 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „*******” ЕАД против А. В. Т. искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения, за които по ч.гр.д.№ 31778/2025 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с топлоснабдяване на имот с аб.№ 42351 на адрес: : гр. София, ****** ап.26, а именно: 2 453,52 лева – стойност на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 421,17 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 17.05.2025 г., 70,47лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 17,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 17.05.2025 г.

От страна на ответника исковете се оспорват.

От страна на третото лице-помагач „*******” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се твърди, е имотът на посочения адрес не се обслужва от дружеството като топлинен счетоводител, което и се потвърждава от заключението на СТЕ. Следва, че не е налице основание за участие на „*******” ЕООД като помагач и постановеното в този смисъл Определение следва да бъде отменено, на основание чл. 253 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и 1 титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От страна на ответника не е оспорена истинността на представения с исковата молба документ на договор за покупко-продажба от 2002 г.

Ответникът не е оспорил заключението по назначената съдебнотехническа експертиза, от което се установява, че доставената за имота през процесния период топлинна енергия включва: сградна инсталация, отопление, както и битово горещо водоснабдяване, като конкретно топлината енергия е калкулирана въз основа на показанията на ИРРО /индивидуален разпределител на разходите за отопление/, на 3 бр. радиатори, както и 1 бр. щранг-лира без индивидуален разпределител, з а к о я т о от ФДР е начислена служебна ТЕ по МСРС/максимален специфичен разход на сградата/, а топлата вода – по показания на един водомер. Топлинен счетоводител за процесния период е “Техем сървисис” ЕООД. За процесия период абонатът е осигурил достъп за отчет и главните отчети от 18.05.2023г. и 11.05.2024г. са подписани за абонат. За БГВ /битово горещо водоснабдяване/ са начислени задължения по показанията на 1бр. водомер, като конкретно за периода 04.2022г.-30.12.2022г., поради липса на узаконен водомер, на абоната е начислена служебна ТЕ на „брой лица“ с разходна норма от 140л/денонощие за 1бр. потребител 245дни. На 1.1.2023г. водомерът е сменен.

Съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията, като кредитира направения с него извод, че действителният размер на задълженията е този, следващ след увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на двата отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, за топлинна енергия за отчетния период възлиза на сумата 2440,19 лв., до който размер съдът намира за установено задължението за топлинна енергия.

Следва да се отбележи, че м акар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д.

№ 746/2021 г. на ВАС да е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, тази отмяна не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на 2 доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „*******” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „*******” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което и въз основа на изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, намира, че за периода ответникът дължат такса за услугата дялово разпределение в размер на 70,47лева, колкото и се претендира.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2.

3

В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна –за 523,80 евро (от общо сторени в размер 618 лв.) общо за исково и заповедно производство.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Определението от 21.03.2026 г. – в ЧАСТТА, с която дружеството „*******” ЕООД е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца „*******” ЕАД.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. Т. с ЕГН:

**********, че има парични задължения по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката към „*******” ЕАД с ЕИК ******* във връзка с топлоснабдяване на имот с аб.№ 42351 на адрес: : гр. София, ****** ап.26,, в размери: 2440,19 лева – стойност на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането; 70,47лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 31778/2025 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*******” ЕАД против А. В. Т. искове за топлинна енергия – за разликата над 2440,19 лева до 2 453,52 лева ; за законна лихва за забава в размер на 421,17 лева относно плащането на задължението за топлинна енергия, както и за сумата 17,02 лева, претендирана като мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 17.05.2025 г.

ОСЪЖДА А. В. Т. с ЕГН: ********** да заплати на „*******” ЕАД с ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 523,80 евро – общо за 4 заповедно и исково производство съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5