Определение № 621 от 19.11.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 621 гр. Враца, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500492 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх.№ 12864/03.09.2025г. на А. Х. А., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: *** Адвокатско дружество “М.“, чрез адвокат А. А. от САК(нов адрес ***) против Заповед № 1995/17.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№ 3308/2024г. по описа на PCВраца.

Твърди, че на 22.11.2024 г. заповедта по чл.410 от ГПК е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 във връзка с ал. 5 ГПК на адреса му в ***. Сочи, че на 07.01.2025 г. въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист, който на 07.08.2025 г. е получен от представител на заявителя.

А. посочва, че по време на връчването на заповедта, той не е пребивавал в България, а има разрешение за постоянно пребиваване в Република Чехия, където живее и работи от над 10 години. В България се прибира само по време на отпуски и празници. На 05.08.2025 г. се прибрал за годишен отпуск, а на 14.08.2025 г. при посещение на постоянния си адрес в гр.

Враца открил залепените уведомления и така за първи път узнал за съществуването на заповедното производство. На следващия ден-15.08.2025 г. направил справка по делото в РС-Враца.

Твърди, че не е имал възможност да подаде възражение срещу заповедта в законния срок, тъй като тя не му е била надлежно връчена и по този начин е бил лишен от възможността да оспори вземането.

Позовава се на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК и на чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), като в неговия случай „обичайното му местопребиваване“ е Р.Чехия, където има постоянна работа, жилище, трайни лични и професионални връзки. Към момента на залепването на уведомлението твърди, че не е имал обичайно местопребиваване в Р.България, а в Р.Чехия.

Моли съдът да приеме възражението като подадено в срок, да обезсили издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, както и да му се присъдят направените разноски.

С възражението е приложил следните писмени доказателства: Разрешение за постоянно пребиваване в Република Чехия и в превод на български език, Трудов договор и в превод на български език, Договор за наем на недвижим имот и превод на български език и справка за държавно обществено осигуряване и в превод на български език.

1

Насрещната страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от изпълнителните директори С. К.

П. и С. А. Б., действащо чрез юрисконсулт Е. А. е депозирала писмено становище, в което оспорва допустимостта и основателността на възражението. Според кредитора то е просрочено, тъй като длъжникът е узнал за заповедното производство най-рано на 28.04.2025 г., когато по телефона е бил уведомен от адвокат, а срокът е изтекъл на 28.05.2025 г. Освен това твърденията за отсъствие от страната и пребиваването му в чужбина не били доказани – липсвали доказателства за реално живеене в Чехия към момента на връчването, договорът за наем е стар, трудовият договор е сключен по-късно, а в спорния период А. не е бил на работа там. Поради това кредиторът счита, че връчването по чл. 47, ал. 5 ГПК е законосъобразно и възражението трябва да се остави без разглеждане, а при условия на евентуалност – да се отхвърли.

Претендира 150,00 лв. разноски и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника.

След като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.08.2024 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Х. А.. Въз основа на това заявление е образувано на 22.08.2024 г. заповедното производство по ч.гр.д. № 49502/2024 г. по описа на Софийски районен съд. С определение № 36547/11.09.2024 г. производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Враца, където на 16.10.2024 г. е образувано ч.гр.д. № 3308/2024 г. по описа на същия съд.

Първоинстанционния съд след служебна справка в НБДН, извършена в ЕИСС установил, че длъжника А. има постоянен и настоящ адрес в *** от 16.07.2014г. Въз основа на подаденото заявление и справката за постоянен и настоящ адрес, районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1995/17.10.2024г. и е пристъпил към връчване на същата на длъжника А. А.. От върнатото съобщение е видно, че при посещения на адреса в продължение на 1 месец, длъжникът не е бил открит, поради което съдът с Разпореждане № 4985/21.11.2024г. разпоредил извършване на справка за трудовите договори на длъжника, а при липса на такива - връчване чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК. От извършената справка за трудови договори е видно, че последният ТД сключен между А. и „Камон Турист Сървис“ ЕООД-София е бил прекратен на 15.07.2015г.

На дата 22.11.2024г. уведомлението е залепено на входната врата на адреса на длъжника - ***, както е пуснато и в пощенската кутия на същия адрес. След изтичане на срока по чл.47, ал.2 ГПК от залепване на уведомлението, длъжникът не се е явил да получи заповедта, поради което с Разпореждане № 123/07.01.2024г. по ч.гр.д.№ 3308/2024г. районният съд е приел, че заповедта е редовно връчена и след изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК е разпоредил издаване на изпълнителен лист, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

От приложените към възражението по чл.423 от ГПК писмени доказателстваразрешение за постоянно пребиваване в Република Чехия и в превод на български език, трудов договор и в превод на български език, договор за наем на недвижим имот и превод на български език и справка за държавно обществено осигуряване и в превод на български 2 език, се установява, че длъжникът А. А. от 07.12.2015г. до настоящият момент е трудово ангажиран в Р.Чехия.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК, който предоставя извънреден способ за защита на длъжника срещу вече влязла в сила заповед за изпълнение, когато лицето е било обективно лишено от възможност да упражни правата си по реда на чл. 414 ГПК.

Предмет на съдебния контрол е редовността на връчването, обичайното местопребиваване на длъжника, моментът на узнаване за заповедта и спазването на преклузивния срок.

В случая депозираното от длъжника А. възражение по чл.423 от ГПК, следва да се приеме за процесуално допустимо, като подадено в едномесечния преклузивен срок по чл.423, ал.1 ГПК, доколкото е безспорно, че заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника, а съобразно твърденията му, той е узнал за нея на 14.08.2025г. при посещение на постоянния му адрес, както и при справка извършена от него в Районен съд в гр.Враца на 15.08.2025г.

Неоснователно е твърдението на кредитора, че длъжника, чрез упълномощеното от него адвокатско дружество бил уведомен по телефон, тъй като не е подкрепено с доказателства – нито разпечатки, нито записи, нито писмена кореспонденция. Освен това, от представените с възражението адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключени между А. А. и Адвокатско дружество „М.“, е видно, че те са датирани на 21.08.2025 г. Следователно, обективно изключено е твърдяното от кредитора уведомяване на длъжника на 28.04.2025 г. чрез посоченото адвокатско дружество, тъй като към този момент последното не е притежавало валидна представителна власт да извършва каквито и да било процесуални или фактически действия от името на длъжника.

Следователно възражението, подадено на 03.09.2025 г., е в рамките на едномесечния срок и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането за приемане на възражението е основателно при следните съображения:

Разпоредбата на чл. 423 от ГПК предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг хипотези, при които възражението против заповедта за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд. В случая длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК, като излага доводи, че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Изхождайки от кумулативния характер на предпоставките по чл.423, ал.1, т.2 от ГПКзаповедта за изпълнение да не е била връчена лично и в деня на връчването длъжникът да не е имал обичайно местопребиваване в страната, се налага извода, че посочената разпоредба има предвид хипотеза, в която длъжникът е местно лице и има регистриран адрес в България /т.е. заповедното производство е допустимо/, но заповедта не може да достигне до знанието му /чрез лично връчване/, тъй като той не пребивава обичайно на територията на България. Смисълът на възражението по чл.423 от ГПК е в това да бъдат защитени правата на длъжника, когато той е бил лишен от възможността да оспори вземането по една иначе допустима заповед за изпълнение и именно поради този характер на възражението въпросът за обичайното местопребиваване на длъжника не следва да бъде еднозначно третиран с хипотезата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК. За да издаде заповедта за изпълнение районният съд има задължение единствено да провери дали длъжникът има регистриран постоянен адрес в страната, но не и задължение да проверява къде пребивава обичайно той, щом като е местно лице. Впрочем, в производството по издаване на заповед за изпълнение съдът дори няма как да провери има ли длъжника-местно лице обичайно местопребиваване в страната, щом като той има регистрирани постоянен и настоящ адрес в България. По тази причина възражението, че длъжник, който е местно лице и има регистриран постоянен адрес в страната, не пребивава обичайно в нея, може за първи път да бъде направено именно в производството по чл.423 от ГПК, стига липсата на обичайно пребиваване в България да го е 3 лишила от възможността да оспори вземането по издадената заповед за изпълнение.

В разглежданият случай по делото безспорно се установи, че длъжникът А. е български гражданин, който има регистрирани постоянен и настоящ адрес на територията на Р.България, поради което са изпълнени предпоставките по чл.410 от ГПК и районният съд правилно е разгледал заявлението и е постановил издаването на заповед по чл.410 от ГПК.

Процесната заповед за изпълнение е връчена редовно по реда на чл.47,ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление.

В чл. 48 ал. 7 КМЧП е дадено легално определение на понятието "обичайно местопребиваване", според което това е мястото, в което физическото лице се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

От представените с възражението писмени доказателства се установи, че в периода от 2015г. до настоящият момент длъжника А. работи и живее преимуществено в Република Чехия, за което притежава съответно разрешително за постоянно пребиваване в Република Чехия, валидно и действащо към процесния период. Това е официален документ, удостоверяващ законното, трайно пребиваване на територията на Чехия. А. има сключен в Чехия трудов договор от 02.10.2024г., който предшества издаването на заповедта по чл.410 от ГПК № 1995/17.10.2024г. по ч.гр.д.№ 3308/2024г. по описа на PC-Враца и от който е видно, че длъжникът работи там дългосрочно. От допълнителните документи се установява, че трудовата му заетост не е временна, а е част от устойчива трудова ангажираност.