Определение № 231 от 17.06.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 281/2024
- Вид
- Определение № 231
- Подписан
- 17.06.2024
- В сила
- 17.06.2024
- Състав
- Иван Христов Ранчев, Веселин Димитров Хаджиев, Милена Бориславова Рангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 109 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 231 гр. Пловдив, 13.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Хр. Ранчев
Членове:
Милена Б. Рангелоа
Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600281 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXII вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения С. Д. А. допълнителна такава чрез неговия защитник адв. С. С. против Определение № 439/30.05.2024 г., постановено по ЧНД № 511/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и немотивираност на постановеното определение. Изтъкват се доводи, че атакуваният съдебен акт е постановен в при неправилно прилагане на материалния закон поради превратна оценка на доказателствата по делото, които според защитата сочели еднозначно, че А. се е поправил. Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено и да се постанови ново, с което осъд. А. да бъде условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.
Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение и след като се запозна с доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, последният трябва да е дал доказателства за своето поправяне и да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание или не по1 малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.
Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на С. Д. А. по смисъла на чл.70, ал.1, т.2 от НК. Действително той фактически е изтърпял повече от 2/3 от определеното му по ЧНД № 263/2020 г. по описа на Окръжен съд - Хасково общо най-тежко наказание девет години лишаване от свобода /осъден при условията на опасен рецидив/, като към днешна дата му остават за изтърпяване две години десет месеца и няколко дена.
Не е налице обаче другата комулативно необходимапредпоставка за това, а именно, че осъденият се е поправил по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
От приложените по делото пробационен доклад на основание чл.70, ал.6 от НК, становище от Началника на затвора, становище във връзка изпълнение плана на присъдата, справка за наложени награди и наказания, справка за остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, както и от личното досие на осъдения се установява, че по време на изтърпяване на наказанието осъдения демонстрирал неустойчиво и лабилно поведение. Бил слабокритичен към нормативно наложените правила и норми в институцията. За времето на престоя си до момента бил дисциплинарно наказван четири пъти за различни извършени нарушения, както следва: със Заповед № Л-3313/09.10.2020 г., Заповед № Л-1948/13.05.2021 г., Заповед № Л-395/27.01.2023 г. и Заповед № Л-2610/02.06.2023 г. всичките на началника на затвора. Три от наложените дисциплинарни наказания на осъдения са действащи и към настоящия момент и именно това съгласно чл. 109 от ЗИНЗС го квалифицира като системен нарушител на установения ред.
Правилно първостепенният съд е отчел, че основно поведението на осъдения А. е било обусловено от натрупания значителен опит в пенитенциарни институции, спецификата на обичайната социална среда и личностовите му особености. В тази връзка показвал ситуативност, като често безкритично се поддавал на вътрешните си импулси, без да се интересува от последиците. Нерядко влизал в конфликтни взаимоотношения с други лишени от свобода. Декларативно заявявал желание за участие в различни дейности, но бързо губил интерес и мотивация. На фона на регистрираните образователни дефицити многократно бил включван в общообразователно обучение в Средно училище „П М. К” към затвора. През учебната 2023/2024 г. бил записан за ученик в 6-ти клас, но не посещавал редовно учебните занятия. Въпреки проблемното поведение му били давани възможности за участие в трудова дейност. С цел да бъде стимулирана позитивна промяна в поведението и нагласите е награждаван три пъти.
Първоначалната оценка на правонарушителя, изготвена при постъпването му в затвора за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, отчела висока степен на риск от рецидив - 102 точки.
При изследването са идентифицирани и съответните проблемни зони, които при изготвяне плана на присъдата на осъдения С. А.. В почти всички 2 изследвани зони бил регистриран висок риск.
След преоценка на случая във връзка с молбата на осъдения за предсрочно освобождаване на база неизпълнението на заложеното в плана на присъдата, както и поведението му и невъзможността за формиране на позитивни нагласи и промяна в начина на мислене в този период е отчетено нарастване на общата стойност на риска от рецидив на 113 точки, като дефицитни зони останали без промяна. Общата оценка на криминогенните потребности и на агресивната готовност е с високи стойности и при проведените психодиагностични изследвания. Отчетено е наличие на устойчиво криминално мислене и нагласи и утвърден модел на криминален начин на живот.
Въззивният съд счита за нужно да припомни на жалбоподателя указанието в ПВС № 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно положително поведение. С други думи, доброто поведение трябва да свидетелства за с ъ з н а т е л н о поправяне. В случая подобна тенденция не се наблюдава. По делото не са събрани достатъчно доказателства по смисъла на чл.439а от НПК, от които да се направи категоричен извод, че са налице обстоятелства за неговата трайна и положителна промяна. Такива доказателства не се установяват и от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, който към настоящия момент остава неизпълнен. Както бе посочено по-горе при постъпване на осъдения А. в затвора е извършена оценка на „риска от вреди и рецидив“, като първоначално рискът е оценен на 102 точки. При последващото оценяне на риска от рецидив е установено, че същият е завишен на 113 точки. Тоест, за периода на изтърпяване на наказанието, рискът от рецидив е завишен значително. Видно от приложените по делото становища в констатираните рискови зони, заложени като цели за изпълнение не е отчетен дори минимален напредък. При това положение съдът се солидаризира със становището на първата инстанция, че планът за изпълнение на присъдата не е изпълнен. Същевременно макар и да е награждаван, осъд. А. има три действащи дисциплинарни наказания, който са му наложени за различни нарушения.
При това положение, въззивният съд също счита, че е необходимо продължаване на работата по изпълнение плана на присъдата за постигане на по-пълно корекционно въздействие и по отношение формиране на критично отношение към стореното и нагласи за спазване на общоприетите правила и норми. Изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем. Налице са незначителни резултати от водената корекционна дейност.
При това положение не може да се направи извод за положителна прогноза за живот на свобода, както и за цялостна позитивна личностова промяна в следствие на приложеното възпитателно и корекционно въздействие.
3
С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност на пенитенциарно въздействие жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 439/30.05.2024 г., постановено по ЧНД № 511/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4