Решение № 1377 от 21.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000501740 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261678/12.03.2021 г., постановено по гр. дело № 11284/2020 г. по описа на СГС, І ГО, 28 състав, частично е уважен предявеният деликтен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на заместващо обезщетение в размер от 10000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 35000 лв.) за причинените неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1, предл. 1 НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 16.04.2020 г. Присъда от 20.03.2019 г., постановена по нохд № 2909/2018 г. по описа на СРС, НО, 121 състав, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 16.04.2020 г. до окончателното му заплащане. Изцяло е уважен искът за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените от същото незаконно наказателно преследване имуществени вреди в размер на сумата общо от 1100 лв., представляващата сборът от заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществената в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес адвокатска защита, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 16.04.2020 г. до окончателното му заплащане.

Ищецът е предявил въззивна жалба срещу така постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният деликтен иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение за извършено престъпно деяние - над присъдената сума от 10000 лв. до пълния му предявен размер от 35000 лв.

Въззивникът счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение за 1 претърпените болки и страдания от незаконното обвинение за извършено престъпно деяние по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1, предл. 1 НК решаващият първоинстанционен съд не е съобразил интензитета на изживените страдания и личен дискомфорт съобразно продължителността на наказателното производство - близо 8 години и половина, и взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка”, както и че неговото достойнство и добро име в обществото са били значително злепоставени - голяма част от неговите близки и приятели започнали да странят, а животът на ищеца станал по-затворен и мъчителен, преустановил плановете за своето бъдеще, а много от неговите планове и амбиции от преди това останали неосъществени; първоначалната осъдителна присъда го гнетяла, като той се чувствал под угрозата, че с окончателен съдебен акт ще бъде признат за виновен в извършване на престъплението, което не е осъществил.

Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, но в проведеното на 23.11.2021 г. пред САС о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.

Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените кумулативно обективно съединени деликтни искове: 1) за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди – за сумата от 10000 лв. и 2) за заплащане на компенсаторно обезщетение - за сумата от 1100 лв. Поддържа, че постановеното решение е порочно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че пред първата инстанция не са били събрани годни доказателствени средства, от които да се установяват действително претърпени от ищеца вреди и които да са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Поддържа, че при определяне размера на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца от незаконното обвинение решаващият съд не е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъдения размер на обезщетение. Счита, че първоинстанционният съд е нарушил принципа за справедливо обезщетяване, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразил съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата разяснения относно критериите, въз основа на които следва да бъде конкретизирано дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Едва пред въззивния съд релевира довод за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ в досъдебната и съдебната фази на наказателния процес.

Въззиваемият-ищец не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, но в проведеното на 23.11.2021 г. пред САС о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, поради което те се явяват допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

2

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС, I-28 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява правнорелевантното обстоятелство, че с Постановление на прокурор при СРП от 19.12.2011 г. срещу ищеца е било образувано досъдебно производство, като с Постановление на прокурор при СРП от 20.02.2012 г. той е привлечен като обвиняем за извършване на следното престъпно деяние: на 17.08.211 г. в гр. София, в района на язовир „Искър”, противозаконно е отнел чужда движима вещ (яхта), на стойност от 39744 лв., която я владеел на законно основание (по договор за наем), като обсебването е в големи размери престъпление по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1, предл. 1 НК. Безспорно е и обстоятелството, че срещу ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”. Следователно, човешкото право на незаконно обвинения за свободно придвижване не е било ограничено значително.

От Решение № 204/09.02.2018 г., постановено по внохд № 5326/2017 г. по описа на СГС, НК, 1 въззивен състав, се установява, че първоначално СРС е признал ищеца за виновен по повдигнатото му обвинение, като е постановил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за срок от 5 години. Не е спорно между страните и че с тази присъда е било наложено и следното наказание: лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 5 години.

С вляла в сила на 16.04.2020 г. Присъда от 20.03.2019 г., постановена по нохд № 2909/2018 г. по описа на СРС, НО, 121 с-в, ищецът е бил оправдан за извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.

Следователно, наказателното преследване срещу обвиняемия Д. В. В. е продължило 3 за периода от 19.12.2011 г. до 16.04.2020 г., т.е. почти 8 години и 4 месеца.

От показанията на св. М. С., която е във фактическо съжителство с ищеца от 35 години, се установява, че преди процесното наказателно преследване незаконно обвиненият бил ведър и позитивно настроен човек, но след като бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление, станал по-затворен, раздразнителен, развил чувство на несигурност. Тъй като незаконното обвинение станало достояние на неговите близки и приятели, постепенно те започнали да се дистанцират от него - „От приятелите преди години, които имахме, останаха малцина”. Преустановил упражняването на хобито си - да излиза на риболов с приятели. Имал намерение да развива търговска дейност, но поради първоначалната осъдителна присъда и наложеното му наказание те били осуетени. След оправдателната присъда станал по обнадежден за своето бъдеще, макар и още да не е преодолял напълно обидата от незаконното обвинение.

От показанията на св. М. О., приятел с ищеца от 2006 г., се установява, че преди процесното наказателно производство незаконно обвиненият бил ведър, усмихнат, склонен да помага на останалите хора, но впоследствие настъпила промяна в неговото поведение бил под стрес, неспокоен, започнал да страни от приятели, преустановил излетите с приятелите събота и неделя. Мнозина от тях започнали да странят от него. В момента се чувства значително по-добре, макар и в известна степен да не е преодолял негативните последици от незаконното обвинение за неговата емоционално състояние.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху психичното състояние на ищеца след процесното обвинение са непосредствени.

При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната инстанция счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание – изяснените от свидетелите изменения в социалното общуване на ищеца (хората от пошироката социална среда го отбягвали, като тяхното по-предпазливо отношение го гнетяло) и в неговото психично състояние (станал е угрижен, депресиран, потиснат, по-затворен и вглъбен, преустановил хобито си - риболова, както и разходките с негови познати), са необходима последица от незаконното обвинение за престъплението, за което ищецът е бил обвинен, т. е. изживеният стрес, психическо напрежение и емоционална потиснатост са в причинно-следствена връзка с незаконно обвинение за тежко престъпление, за което се предвижда кумулативно наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години и с временно лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е 4 свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на тежко престъпление, за което се предвижда тежко наказание – лишаване от свобода от 3 до 10 години и временно лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК; бил е обвиняем в един изключително дълъг (неразумен) за процесното наказателно производство период от време – почти 8 и 4 месеца (тъй като държавата отговаря за причинените вреди от незаконното обвинение, тя притежава пасивна материалноправна легитимация, макар и чрез своя процесуален субституент Прокуратурата на Република България, поради което това юридическо лице носи обезпечително-гаранционната отговорност за всички причинени вреди на незаконно обвинения, вкл. и за емоционалните болки и страданията, които той е изпитвал през всички фази на наказателното производство; в този смисъл незаконосъобразен се явява правният извод на СГС, че „ответникът носи отговорност единствено за развитието в досъдебната му фаза и то от датата на привличането му в качеството му на обвиняем”); явяването пред досъдебните и съдебните органи за осъществяване на множество съдопроизводствени действия го е ангажирало физически и емоционално. От друга страна обаче, неговите основни човешки права на свобода и свободно предвижване, уредени в 30, ал. 1 КРБ и чл.