Акт № 1604 от 29.10.2026, Административен съд - Монтана

Съд: Административен съд - Монтана
Дело: 496/2026
Подписан: 29.10.2026
В сила: 29.10.2026

Цитирани разпоредби

чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
чл.168, ал.1-3 · Административнопроцесуален кодекс
чл.168, ал.1-3 · Административнопроцесуален кодекс
чл.168, ал.1-3 · Административнопроцесуален кодекс
чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
чл.172а, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
чл.165 · Закон за движението по пътищата
чл.171 · Закон за движението по пътищата
чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "е" · Закон за движението по пътищата
чл.171, т.1, б. з) · Закон за движението по пътищата
чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
чл.172, ал.5, изр. второ · Закон за движението по пътищата
чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
чл.461, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
чл.461, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1604

Монтана, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20267140700496 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква з)гг, от ЗДвП.

Образувано е по жалба подадена от М. Й. М. с [ЕГН] от обл.Монтана, общ.Монтана, [населено място], [жк], ет.4, ап.11 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №26-0996-000174 от 05.10.2026год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана упълномощен със заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Монтана, с която за установено с АУАН серия GA №6145252, административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП на основание чл.171, т.1, б. з) гг) от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването в противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона, необоснованост и нарушение на принципа на съразмерност. Твърди се, че доколкото регистрацията е прекратена служебно липсва механизъм водача да узнае за дерегистрацията на МПС – то, тъй като същото е с поставени регистрационни табели, оборудвано и напълно изправно в техническо състояние. Веднага след като разбрал за липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ била сключена такава, за което прилага застрахователна полица №BG/07/126003435244 относно МПС лек автомобил [Марка], модел „Панда“ с рег. №[рег. номер] със застрахователен период от 22:18ч. на 04.10.2026г. до 23:59ч. на 03.10.2027г. Моли за отмяна на ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателя М. Й. М. от [населено място], редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана упълномощен със заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Монтана издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения главен юрисконсулт К. Д., която оспорва жалбата. Твърди, че издадената ЗППАМ е правилна и законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в писмена форма, при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила. Издадената ЗППАМ е съобразена и с целта на закона, поради което моли да бъде оставена в сила. В писмено становище при изпращане на административната преписка е депозирано възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатското възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК тъй като оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0996-000174 от 05.10.2026год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана упълномощен със заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Монтана е връчена на М. Й. М. от обл.Монтана, общ.Монтана, [населено място], [жк], ет.4, ап.11 на 05.10.2026г., видно от разписката инкорпорирана в издадената ЗППАМ, а жалбата е подадена директно в Административен съд – Монтана на същата дата 05.10.2026г. и е заведена с вх. №2568 по описа на Административен съд - Монтана, от надлежна страна адресат на ЗППАМ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени съдържащи се в приетата по делото административна преписка, представените от жалбоподателя и допълнително изисканите писмени доказателства относно компетентността на административния орган издал оспорената ЗППАМ.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите изложени в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.10.2026год. около 21:32 часа в [населено място] на [улица]срещу №216 с посока на движение от бензиностанция „Трансойл“ към [улица]жалбоподателя управлявал собствения си лек автомобил [Марка], модел „Панда“ с рег. №[рег. номер], като при извършена полицейска проверка е установено, че регистрацията на лекия автомобил е служебно прекратена от 04.06.2026г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП – поради липса на застраховка гражданска отговорност. За констатираното на М. Й. М. от обл.Монтана, общ.Монтана, [населено място], [жк], ет.4, ап.11 е съставен АУАН серия GA №6145252 от 04.10.2026г., за това че е управлявала МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съставляващо административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП.

Издадена е оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №26-0996-000174 от 05.10.2026год. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана упълномощен със заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Монтана, в която е отразено, че се издава въз основа на АУАН, като от фактическа страна заповедта е мотивирана с установеното управление на МПС от страна на жалбоподателя, което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] на 04.06.2026г. – поради липса на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, към датата и часа на проверката, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

По делото е приложен съставения АУАН серия GA №6145252 от 04.10.2026г. от младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Монтана в който е описана и отразената в оспорената ЗППАМ фактическа обстановка, а именно управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 04.06.2026. поради липса на застраховка гражданска отговорност, като е посочено, че е извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, предл. 1 от ЗДвП.

От приложената по делото застрахователна полица №BG/07/126003435244 на л.8-10 се установява, че е заплатена Гражданската отговорност на лекия автомобил [Марка], модел „Панда“ с рег. №[рег. номер], за което е постъпила и служебно информация в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана и регистрацията на автомобила е възстановена по аргумент от чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна Гражданска отговорност.

Видно от приложената справка за МПС от Националния регистър на ППС на л.30 по делото от 04.06.2026г. в 04:43ч. е прекратена регистрацията на МПС-то по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради уведомление от Гаранционния фонд за липса на Гражданска отговорност и на 04.10.2026г. в 22:03часа е възстановена регистрацията след уведомление от ГФ за валидна ГО.

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана за оправомощените длъжностни лица в случая в т.2 касаещи длъжността Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Монтана е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.34,35 по делото издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП.

По делото са приети като писмени доказателства административната преписка и представената от жалбоподателя задължителна застраховка Гражданска отговорност.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана, длъжността Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на Директора на ОД на МВР – Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта. Фактите свързани с управлението на МПС което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] от 04.06.2026г. поради уведомление от Гаранционния фонд за липса на Гражданска отговорност са отразени както в АУАН, така и в оспорената ЗППАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право. Формата на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена при издаване на административния акт, а възраженията в тази насока от страна на жалбоподателя са неоснователни.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ, както се посочи по-горе. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, като в конкретния казус ответника не е посочил административно наказателната разпоредба на чл.175, ал.3 ЗДвП, като е отразил единствено констатираното административно нарушение „….управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, предл. 1 от ЗДвП…“, каквото е посочено в издадения АУАН.

В случая от М. Й. М., не се оспорва, че е управлявал процесния товарен автомобил, т.е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка „ГО“ от собственика на автомобила.

Следва да се посочи, че Спецификата на случая изисква анализиране и на нормативната основа, установяваща правната рамка на прекратяване на регистрация на МПС при липса на валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.