Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2228 от 11.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3429/2024
Вид
Решение № 2228
Подписан
11.04.2025
В сила
12.05.2025
Състав
Петя Тошкова Стоянова Владимирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.132, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.50а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2228 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Т. С.а Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. С.а Владимирова Гражданско дело № 20241100103429 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.

Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. А. М., с ЕГН ********** срещу З А Д „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, с която се предявяват искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди, причинени й при пътнотранспортно произшествие от 06.02.2023г., като пътник в трамвай на масовия градски транспорт, по вина на водача на трамвайна мотриса Марка Т6А2 SF, модел ЧСФР, инвентарен No 2046, изпълняващ превоз по линия на Трамвай №3, Ц. С. Н., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сумата 2719,82лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, чрез същото деяние, изразяващи се в сторени разходи за лечение и възстановяване, ведно със законната лихва считано от деня, следващ датата, на която е изтекъл 3-месечния срок за произнасяне от страна на ответника по образуваната пред него щета по задължителната извънсъдебна претенция, а именно от 29.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП и конкретните причинени болки и страдания. Посочено е, че на 06.02.2023 год., около 5:50 часа, от спирка „ул. Хайдут Сидер" в гр. София Н. А. М., притежаваща валидна карта за градски транспорт на ЦГМ - София Сити Карт, се качила в трамвай №3 - на трамвайна мотриса Марка Т6А2 SF, модел ЧСФР, инвентарен No 2046 с водач Ц. С. Н., седяла е на седалка в салона на трамвая, като е имала намерение да слезе на спирка „площад Възраждане". След като трамваят е наближил спирка „Метростанция Константин Величков“, преди кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул.

„Тодор Александров“, ищцата се подготвила за слизане, като се изправила и се хванала за металните дръжки, подредила се на втората вратата, когато внезапно 1 трамваят спрял изключително рязко и неочаквано, вследствие на което същата паднала на пода в салона на трамвая, като изпитала силна болка в десния крак. Ищецът получила травматични увреждания, изразяващи се в пертротранхертно счупване на дясна бедрена кост, разкъсно-контузна рана в областта на дясна предмишница в долната част и гривнената става. Сочи се, че уврежданията наложили извършване на оперативна интервенция - операция на тазобедрената кост - открито наместване с вътрешна фиксация и поставяне на метална остеосинтеза на дясна бедрена кост, последвана от болничен престой от 7 дни и назначен домашен режим на лечение.

Твърди значително засягане на ежедневния й бит и начин на живот – след изписването й от болницата, пострадалата била неподвижна, на легло, в продължение на повече от 2 месеца, в невъзможност да се обслужва сама, като за нея се грижил вкъщи основно сина й, който я обслужвал за всичко, включително и за тоалет; изпитвала силни болки, приемала обезболяващи, не можела да спи, сънувала кошмари; нямала апетит, хранела се насила; след два месеца и половина започнала да прохожда с помощта на проходилка, а след още 2-3 седмици и с помощта на патерици.

След предявяване на исковете, от страна на З А Д „ОЗК-Застраховане“ АД е изплатена в полза на Н. А. М. сума в размер на 9400 лв., като ищцата посочва, че сума в размер на 7000 лв. е за репариране на неимуществени вреди, а 2400 лв. за репариране на имуществени вреди, поради което е направено искане за изменение на размера на претенциите, чрез намаляване. С протоколно определение от 05.11.2024г. искането е допуснато, като е приет предявен размер на исковете както следва: 73000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди и 319,82 лв., представляваща останала незаплатена част от дължимо обезщетение за репариране на имуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който предявените искове се оспорват по основание и размер. Считат, че поведението на водача не е противоправно; че вредите, посочени от пострадалата не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, като изрично се посочва, че ищцата страда от хронични сърдечни проблеми, поради което не може да се установи дали влошеното (по нейни думи) сърдечно състояние е причинено от настъпилото ПТП. По отношение на иска за репариране на имуществени вреди, се оспорва част от закупените материали са били нужни за възстановяване на пострадалата. По отношение на иска за неимуществени вреди се сочи, че исканото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, на обстоятелствата, че гражданската отговорност на водача на трамвайна мотриса Марка Т6А2 SF, модел ЧСФР, инвентарен No 2046, изпълняващ превоз по линия на Трамвай №3, Ц. С. Н., е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; че на 06.02.2023г. Н. А. М. е била редовен пътник в посочения тролейбус; че Н. А. М. е претърпяла инцидент в превозното средство на посочената дата.

Представен е Констативен Протокол №К-70, относно посетено ПТП, настъпило на 06.02.2023г. около 06.00 часа, касаещо паднал пътник в салона на трамвайна мотриса Марка Т6А2 SF, модел ЧСФР, с водач Ц . С. Н.. В Протокола е записано, че пътникът Н. А. М. е паднала в салона на трамвая непосредствено преди кръстовището 2 с бул.

„Константин

Величков“ по маршрута на трамвая посока бул.“Ал.Стамболийски“..

По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените от съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътнотранспортното произшествие, който в случая дори не е описан в протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. В случая доколкото не се спори, че протокола не е изготвен непосредствено след произшествието, същия има удостоверителна сила единствено за това, че водачът на трамвая не е употребил алкохол или упойващи средства.

По делото е изискано прилагане на досъдебно производство №11031/2023 год. по описа на СРТП - ОР - СДВР, пр.пр. №3056/2023 г. по описа на СРП, като от материалите се установява, че производството е започнало с изготвянето на протокол за оглед на местопроизшествието и на превозното средство. Дадени са сведения от друг пътник в трамвая, показания от водача и пътничката, от които безспорно се установява проявлението на посоченото в исковата молба падане на Н. А. М. в салона на трамвайна мотриса Марка Т6А2 SF, модел ЧСФР.

Доколкото Констативния протокол няма никаква обвързваща сила за механизъм на ПТП, по делото са депозирани показания от Ц. С. Н., който посочва, че от около три години е ватман към Трамвайно депо „Красна поляна“ към Столичен електротранспорт. Спомня си за инцидент на 06.02.2023 год., докато е бил водач на трамвай № 3, трамвайна мотриса марка „Т6А2SF“, модел „ЧСФР“, с инвентарен номер 2046. Посочва, че е би много студено, с температури от порядъка на повече от -10, -15 градуса. Условията били много лоши, линията била хлъзгава. Преминавайки кръстовището на бул. „Константин Величков“ в посока центъра, идвайки от ул. „Цар Симеон“ светнал сигнал и свидетелят решил, че с оглед лошите условия е по-добре да премине, а не да остава на средата на кръстовището, почти бил стигнал до захода за спирката, когато колите тръгнали срещу него и му се наложило да спре рязко, с цел предотвратяване на ПТП. Посочва, че докато преминавал кръстовището имал позволителен сигнал, но изгаснал по време на преминаването, срещу него започнали да идват автомобили и той преценил, че е по-добре да спре. Сочи, че самият трамвай се хлъзнал и виждайки идващите коли срещу него, трябвало да предприеме по-рязко спиране, за да предотврати инцидент. Твърди, че на релсите имало заледяване, условията били лоши и било много студено. След като спрял по-рязко, чул вик, обърнал се и видял, че има паднала възрастна жена в салона. Притекъл се на помощ и с още един пътник вдигнали Н. М., но тя изпитвала силни болки и не можела да стои права и да слезе сама от трамвая. Уведомил вътрешните диспечери, външния ЦГМ и извикал бърза помощ.

По делото е прието заключение на САТЕ, изготвено от в.лице А. А., който посочва, че въпреки, че няма циклограма за режима на превключване на сигналите, тя се проектира така, че да не може да настъпи конфликт между автомобилните потоци, нито на автомобилните потоци с трамвайните потоци, нита с всички МПС и 3 пешеходците. Това се осигурява, чрез междинните времена, които обезопасяват тези конфликти, като дават достатъчно време на МПС, което е навлязло в края на неговия разрешаващ сигнал, да се изтегли от кръстовището и след това се включва сигналът за следващите, потеглящи потоци- МПС. За да настъпи конфликт или конфликтна ситуация както твърди ватмана Н., някой не е спазил светлинния сигнал за него. Или ватмана е навлязъл на забранителен за него сигнал, или насрещен автомобил е потеглил по-рано преди да се включи зелен сигнал за него. С оглед на така посочените разсъждения, вещото лице прави следния извод: ватманът многократно повтаря, че той е навлязъл на разрешаващ за него сигнал и колите движещи се срещу него са тръгнали и навлезли в кръстовището, т.е. той говори в множествено число. Един насрещен водач може да наруши сигнала, или да сгреши, но няколко не. От това следва, че най-вероятно ватманът е сгрешил и е навлязъл на забранителен за него сигнал, независимо поради каква причина, грешна преценка или отвличане на вниманието и виждайки насрещни автомобили да навлизат в кръстовището е предприел спиране. При отрицателни температури -15 или -20 градуса, асфалтовата настилка и релсите са сухи и трамваят може да спира с максималната си ефективност.

Поради липса на обективни данни не може да се изчисли скоростта, с която се е движил трамвая. Не могат да се направят и други изчисления, защото не може да се установи кога се е сменил светофарът за трамвая, нито къде се е намерел трамвая в този момент. Ватманът е посочил скорост на трамвая 15 - 20 км/ч, която за преминаване през кръстовище е правдоподобна и може да се приеме за действителна, но по-вероятна според вещото лице е по-висока стойност от около 30 км/ч. Вещото лице посочва, че при приближаване на трамвая към кръстовището с 30 – 35 км/ч , ако разрешаващия за него сигнал на светофара му се смени преди да навлече в 30метровата зона изчакване в лентите за МПС , трябва да предприеме нормално комфортно спиране пред стоп-линията на автомобилите, която принципно е и за трамваите. Ако сигналът му се смени след като навлезе в тази зона, той няма да може да спре пред стоп-линията си, а ще спре в кръстовището. Циклограмата му осигурява безопасно преминаване и изтегляне от кръстовището при 30 км/ч При така направените изчисления и при оценка на видео материал от инцидента, вещото лице приема следния механизъм на настъпване на увредата: На 06.02.2022г. в гр. София около 06.00 часа по бул. Константин Величков в посока от ул. „Цар Симеон“ към бул. „Ал. Стамболийски“ по обособено трамвайно трасе се е движила единична трамвайна мотриса марка Т6А2 SF модел ЧСФР с инвентарен номер 2046, управлявана от Ц. С. Н.. Когато е достигнала кръстовището с бул.„Тодор Александров“, водачът е намалил скоростта си до около 20км/ч, като твърди, че е навлязъл в кръстовището на разрешаващ за трамвая сигнал на светофара и че сигналът за трамвая се е сменил след като е навлязъл в кръстовището. Към този момент пътничката Н. А. М., която предварително се е приготвила да слиза от третата врата, стояща с лице към нея, и държаща се с лявата си ръка, захваната правилно и цялостно за вертикалната тръба, която е пред вратата, като в дясната си ръка е държала пластмасова торбичка.