Решение № 8941 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8941 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110150772 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „************“ Производството е образувано по искова молба от „************“ ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и адрес: **************** представлявано от управителите ПВ и ХМ, чрез юрк. ДР срещу С.

Г. П., ********** с адрес: ******** с която се моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца:

-главница по Договор за потребителски кредит № ************** г., сключен със „СК“ АД в размер на 400 лв. /204.52 евро/,

-договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 69.40 лв. /35.48 евро/ за периода от 10.01.2020 г до 10.09.2020 г.,

- законна лихва за забава върху главницата в размер на 478.68 лв. /244.75 евро/за период от 10.09.2020 г. до 27.06.2025 г.,

- Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 1326.04 лева /677.99 евро/ -Лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда/01.08.2025 г./ до окончателно изплащане на вземанията, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №************ г., по описа на РС-. К.

Ищецът твърди, че на 10.01.2020 г. С. Г. П., **********, е сключил Договор за потребителски кредит № ************ със „СК“ АД, по силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне 8 броя вноски от по 136.77 лева в срок до 10.09.2020 когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ************ на 10.01.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните 1 договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Излагат се доводи, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Поддържа се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „СК“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „************“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***************** Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложениe № 1 към договора за цесия. Уведомление за извършената цесия се прилага и като приложение към исковата молба.

Представени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, с който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се ответникът да е подписвал договор със „СК” АД, да е получавал суми от дружеството и да дължи плащане на претендираните от него с настоящия иск суми.

Твърди се, че цесията не е породила действие по отношение на ответника С. П. и че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника. Приложеното към исковата молба на ищеца уведомление за извършена цесия не е достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

Доказателства за друго - валидно извършено на ответника връчване на уведомление за цесията, не са приложени, а не се и твърди, че има. Поддържа се, че връчването, извършено на назначения по делото особен представител на ответника (назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК), не може да се приеме за равностойно на връчване на самия ответник или на упълномощен от него адвокат .

Поддържа се, че ищецът не е представил никакви доказателства, че сумата е получена от ответника.

Сочи се, че липсва недвуслислено искане за кредит, което да изхожда от С. П..

Съгласно ЗПФУР искането за кредит представлява недвусмислено електронно словесно изявление на потребителя , отправено по електронен път и подписано електронно, като електронният подпис представлява всяка информация в електронна форма, изходяща от потребителя, логически свързана с искането му за кредит и устновяваща безспорно авторството на това изявление. Такова недвусмислено словесно изявление за искане на кредит, изходящо от С. П., в представената електронна преписка няма, а всички приложени електронни съобщени са изходящи само и единствено от страна на „СК” АД.

Оспорва се твърдението на ищеца, че С. П. не е изплатил главницата по договора дължи плащане на претендираните лихви (договорна и за забава) върху нея.

Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.

Оспорва се действителността на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал.1 т.10 от Закона за потребителския кредит. Сочи се, че съгласно установената и трайна съдебна практика, когато в договора се уговаря неустойка, същата следва да се включи в ГПР (годишен процент на разходите), тъй като отговаря на определението „общи разходи по кредита за потребителя”, по даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от Директива 2008/48.

Отделно се излагат доводи, че клаузата в чл. 20 от договора, въз основа на която от С. П. се претендира неустойка в размер на 1094.13 лв., е нищожна, на основание чл. 26, ал.1, т.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, и че клаузите в чл. 19, 20 и 21 от договора са нищожни и защото са неравноправни на основание чл. 143 ал.2 т.5, 19 и 20 от ЗПП и увреждат лице, което има качеството „потребител”

2

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между С. Г. П. и „СК“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ************** г., по силата на който С. Г. П. е получил в заем сумата от 400 лева при срок на заема 8 месеца при 8 броя погасителни вноски от 10.02.2020 г. до 10.09.2020 г. с размер на погасителната вноска 136.77 лева. Общият размер на всички плащания по заема е 469.41 лв.

Фиксираният лихвен процент по заема е 36 %, а ГПР 42.58 %.

Съгласно чл. 17 и чл. 18. заемателят се задължава на основание чл.23 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, в срок до 3/дни/ дни от получаване на заемната сума по настоящия договор, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на СК АД всички задължения на заемателя по Договора за Кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на СК АД за заплащане на тези задължения.

Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчитество/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Със сключването на посочения договор, задължението на Заемателя, съгласно този член се смята за изпълнено.

Съгласно чл. 19 Третото лице/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг.

Страните се договарят, че третото лице – поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст – 21 години; Минимален осигурителен брутен доход – 1500 лв.; Валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; Липса на записи в ЦКР относно просрочия,под наблюдение,загуба и т.н. Да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция; Да не е настоящ кредитополучател в „СК“ АД;Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

Съгласно чл. 20-22 от договора страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл. 17,18 и 19 ще причини на заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. В случай, че заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1094.13лв. , която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от настоящия договор. Страните се съгласяват, че размерът на неустойка е договорен в индивидуални преговори между тях и същият отразява напълно постигнатите договорки, както и че договореният размер не е прекомерен.. Страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл.20 неустойка, стане дължима от страна на заемателя, същият да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице разяснява, че сключването на договор за потребителски кредит със „СК“ АД се осъществява от разстояние чрез интернет страницата на дружеството, като потребителят последователно избира параметри на кредита, въвежда телефон, лични и идентификационни данни, приема необходимите условия и преминава през процедура за идентификация. Във формата е 3 визуализирана отделна секция за „Защита срещу финансова нестабилност“. При разгъване на секцията потребителят може да избере дали да кандидатства със или без такава защита, както и съответния начин за заплащане на застрахователната премия, когато защита е избрана. Когато потребителят избере застрахователна защита, системата изисква поставяне на допълнителна отметка за присъединяване към групов застрахователен договор и приемане на свързаните с него условия. При липса на такава отметка се визуализира съобщение, че полето е задължително при избрана застраховка. След подаване на първоначалните данни потребителят преминава към екран за попълване на основни идентификационни данни (имейл, ЕГН и номер на лична карта).На този екран се избира и начинът, по който потребителят желае да получи сумата по кредита.На същия екран има възможност за изтегляне на стандартен европейски формуляр (СЕФ).С бутон „Вземи парите“ се преминава на следващата стъпка.На следващия екран потребителят попълва три имена, данни относно валидността на личната карта и адрес по лична карта. На същия екран се визуализира и обобщена информация за кредита (сума, период, дата на изплащане и ГПР).

На този екран има възможност за изтегляне на стандартен европейски формуляр (СЕФ). С бутон „Вземи парите“ се преминава на следващата стъпка. •След попълване на необходимите данни потребителят достига до екран за приемане на договора.

На този екран е визуализирана информация, че при натискане на бутона за подписване потребителят потвърждава, че е прочел договора и е съгласен с условията на кредита. На екрана е предоставен и линк за изтегляне на договора за кредит. С бутон „Подпис“ се преминава на следващата стъпка. След преминаване към подписване потребителят се насочва към отделна автоматизирана процедура за потвърждаване на самоличността чрез външен инструмент за идентификация, базиран на машинно обучение (изкуствен интелект) „Veriff‘.