Решение № 260768 от 16.11.2021, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№......... 16.11.2021 г.

Гр. Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 19 октомври 2021 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар: Ивелина Костова

Прокурор: като разгледа докладваното от

СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА гр. дело № 4644 по описа за 2020 година.

Предявен е иск с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът

„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди в исковата си молба, че със съобщение по ч.гр.д. № 1403/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Нова Загора, връчено на 09.10.2020 г., били уведомени чрез „Банка ДСК“ ЕАД (Цедент) за Определение на съда, постановено във вр. с чл.415 ал.1, т.2 ГПК с указания за подаване на установителен иск за установяване на процесното вземане срещу И.М.С.. Въз основа на издадените по настоящото дело в полза на „Банка ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист, било образувано ИД № 20188370401884 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, peг. № 837 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Сливен срещу длъжника И.М.С., ЕГН **********.

Връчването на поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, по ИД № 20188370401380 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, peг. № 837 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Сливен било чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, извършено след три поредни посещения на адреса на длъжника, на дати 18.02.2020г.; 25.02.2020г.; 07.03.2020г., при които същият не бил открит. Не било установено и удостоверено от връчителя, че длъжникът не живеел на адреса.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 86 от 2017 г.; доп., бр. 100 от 2019 г.) в действащата към настоящия момент редакция (в сила от 23.12.2019 г.) съдът указвал на заявителя, че можел да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят бил събрал данни, че длъжникът не живеел на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и бил удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Горните две предпоставки били кумулативно заложени: заповедта за изпълнение да била връчена по чл. 47, ал. 5 от ГПК, но само в хипотезата, в която връчителят бил събрал достатъчно достоверни данни, че длъжникът не живеел на адреса и надлежно бил удостоверил това в съставените от него документи във връзка с връчването на заповедта. Така, считано от 23.12.2019 г. (датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.) отпадала процесуалната възможност за предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в случаите, в които заповедта за изпълнение била връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, след като връчителят бил извършил поне три посещения на адреса на длъжника и не го открил (а не е установил и удостоверил, че същият не живее на адреса).

Посочената процесуална норма имала действие занапред, като законодателят не бил предвидил в ПЗР на ЗИД на ГПК (Обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.) за заварените случаи да продължава да се прилагала редакцията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК преди горното допълнение, в сила от 23.12.2019 г.

Така към настоящия момент липсвало законово основание за предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в случай, че заповедта за изпълнение била връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, след като връчителят не бил открил длъжника при извършените три поредни посещения на адреса (а не бил установил и удостоверил, че същият не живеел там). Именно такъв бил настоящият случай, поради което считат, че било отпаднало законовото основание, на което били дадени указанията за предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съгласно Определение № 260050/29.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1403/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора.

Поради това, считат, че в настоящия случай не били налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за указанията за предявяване на установителен иск срещу длъжника И.М.С., като предвид изложеното и съобразно т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, молят да се упражни самостоятелна преценка за наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на иска, независимо от констатациите на съда в заповедното производство.

Независимо от гореизложеното, ако съдът счете, че в случая били налице законовите предпоставки за предявяване на установителен иск срещу длъжника И.М.С., молят да се вземело предвид, че в указания от закона и съда едномесечен срок, депозирали настоящата искова молба по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Със

Заповед за изпълнение на парично задължение № 1033/21.08.2018 г. и Изпълнителен лист от 22.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1403/2018 г. по описа на Районен съд - гр.

Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, кредитополучателят Д. Л. А. и поръчителят И.М.С. по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2016 г., били осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД следните суми, произтичащи от неизпълнение на посочените Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2016г., а именно: - 6 633.86 лева – главница, 1 228.37 лева - редовна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 16.08.2018 г. , 153.94 лева - наказателна лихва за забава за периода от 22.06.2018 г. до 16.08.2018 г. , 120 лева - заемни такси , 312.72 лева - представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На

10.05.2019г. (т.е. след снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист), заявителят по ч.гр.д. № 1403/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора „Банка ДСК” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), прехвърля на „ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, включително и вземането й към кредитополучателя Д. Л. А. и поръчителя И.М.С., произтичащи от към Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2016 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.

По силата на Договора за цесия и във вр. с чл.429 ГПК, цесионерът “ОТП Факторинг България” ЕАД бил частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД и като такъв се ползвал от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.

Качеството им на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД) обуславяло правния им интерес, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 422 във вр. с чл. 415. ал. К т.2 от ГПК да предявят иск за установяване на вземането по Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2016 г. и Договор за поръчителство от 02,03.2016 г. срещу поръчителя И.М.С..

Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото им на иск били налице и предвид разрешението, дадено в т. 106 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска бил и цесионерът, ако бил спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК , какъвто бил настоящият случай.

Цесионерът

"ОТП Факторинг България” ЕАД бил активно легитимиран да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, независимо от обстоятелството, че няма качеството „банка“.

Нито в мотивите, нито в диспозитива на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС били посочени изключения от постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена на основание чл.417, т.2 ГПК заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането било осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждането на специалния установителен иск. Аргументи за обратното разрешение не можели да се черпят от т.4г на ТР № 4/2013 г., т.к. в тази част на тълкувателното решение бил даден отговор, релевантен към основанията за издаване на заповед по чл.417 ГПК, т.е. касаел само хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.422 ГПК.

Процесуално недопустимо било прилагането по аналогия и за исковото производство на посоченото в т.4г от ТР ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 ГПК, след като вземането било прехвърлено след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.

В този смисъл била и практиката на ВКС: Определение № 665/04.11.2019 г. по ч.г.дело № 2390/2019 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 102/24.02.2020 г. по ч.г.дело № 2643/2019 г. на ВКС, II т.о.

Основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят съществуването на вземането били следните:

На

02.03.2016 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор, и Д. ЛЮБОВ А А., като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит текущо потребление в размер на 7 000 лв. По кредита било прието като обезпечение поръчителството на И.М.С. съгласно Договор за поръчителство от 02.03.2016 г. Договорът за кредит бил сключен за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване на сумата. За падежна дата страните приемали 21 -во число на месеца. Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 8,95 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR (в размер на 0,594% към датата на сключване на договора за кредит) и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,356 % при изпълнение на Условията по програма „ДСК Практика“ (Приложение № 2 към Договора за кредит). При нарушаване на Условията, кредитополучателят губил преференциите си изцяло или отчасти и приложимият лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката съгласно Условията.

В изпълнение на задълженията си по Договора за кредит за текущо потребление от 02.03.2016 г., „Банка ДСК‘ ЕАД била превела сумата от 7 000 лв. по сметка на кредитополучателя и същата била усвоена от него изцяло. Поради липса на погасяване на задължението по Договор за кредит (считано от първата неплатена вноска с падеж 21.12.2016 г.) и при наличието на предпоставки по т. 19.2 от Общите условия, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД бил обявил кредита за предсрочно изискуем, след което подал заявление по реда на чл.417 от ГПК пред Районен съд град Нова Загора. Обявяването на предсрочната изискуемост било извършено чрез нотариална покана с изх. на БДСК № 05-20-01254/27.10.2017 г. и peг. № 141/09.01.2018 г., том I, акт № 30 на нотариус Николай Бъчваров с peг. № 416 на НК и район на действие PC Нова Загора, връчена лично на кредитополучателя на 11.05.2018 г. Съгласно Решение № 85 от 13. 04.202 г., постановено по гр.д. № 1134/2019 г. по описа на PC - Нова Загора, по иск по чл. 422 ГПК срещу кредитополучателя Д. ЛЮБОВА А., въз основа на процесния договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2016г. било признато за установено, че предсрочната изискуемост била настъпила на 11.05.2018 г., както и дължимостта на сумите по изпълнителните титули спрямо кредитополучателя.

Въз основа на подаденото на 17.08.2018 г. от „Банка ДСК” ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, било образувано ч. гр. дело № 1403/2018 г. по описа на PC Нова Загора. По посоченото дело били издадени Заповед № 1033/21.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 22.08.2018 г. в полза на заявителя „Банка ДСК” ЕАД срещу кредитополучателя Д. Л. А. и поръчителя И.М.С..

На

10.05.2019 г. (т.е. след снабдяване с цитираните изпълнителни титули по описа на PC- гр. Нова Загора) заявителят по ч.гр.д. № 1403/2018 г. на PC - гр.Нова Загора - „Банка ДСК” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), прехвърлил вземането си от Д. ЛЮБОВА А. и И.М.С., произтичащо от Договор за кредит текущо потребление от 02.03.2016г. и Договор за поръчителство от същата дата, ведно с всичките му принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения.

Разпечатката съдържа 44 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95c5adb1-51a7-4af0-abfa-7789378d6f5d