Решение № 3558 от 14.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3558 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100504449 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Софийска вода“ АД срещу решение № 2004/05.02.2024 г. по гр.д. № 14661/2023 г. по описа на СРС, 170 състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че „Софийска вода“ АД дължи на „В.р.“ ЕООД сумата в размер на 35,12 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума – цена за водоснабдителни услуги за периода от 25.09.2021 г. до 22.10.2021 г. за обект с кл. № 1001015023, съгласно фактура № 0109238323/22.10.2021 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по гр.д. № 35560/2022 г. по описа на СРС, 170 състав.

Въззивникът - „Софийска вода“ АД, поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че по делото не се установява да е налице обедняване на ищеца, доколкото сумата е заплатена от трето за спора лице. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен.

Претендира разноските по производството.

Въззиваемият

–

„В.р.“

ЕООД, оспорва

1 жалбата, като счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „В.р.“ ЕООД с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу „Софийска вода“ АД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 35,12 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума – цена за водоснабдителни услуги за периода от 25.09.2021 г. до 22.10.2021 г. за обект с кл. № 1001015023, съгласно фактура № 0109238323/22.10.2021 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по гр.д. № 35560/2022 г. по описа на СРС, 170 състав.

Ищецът – „В.р.“ ЕООД, твърди, че не е потребител на водоснабдителни услуги в процесния имот, а освен това „Софийска вода“ АД не е предоставило в имота водоснабдителни услуги с цена в размер 35,12 лв., съгласно фактура № 0109238323/22.10.2021 г. Въпреки посоченото, сумата по фактурата е заплатена, за да се избегне преустановяване на водоподаването в имота, но счита, че плащането е извършено при начална липса на основание. За посочената сума е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в производството по ч.гр.д.

№ 35560/2022 г. по описа на СРС, 170 състав, заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. Длъжникът е възразил спрямо същата, поради което предявява посочения иск.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

За основателност на иска в доказателствена тежест на ищеца (ответник по въззивната жалба) да докаже, че сумата по фактура № 0109238323/22.10.2021 г., издадена за претендирана спрямо „В.р.“ ЕООД от страна на ответника (въззивник) цена за водоснабдителни услуги за периода от 25.09.2021 г. до 22.10.2021 г. за обект с кл. № 1001015023, е заплатена, поради което е налице обедняване от страна на „В.р.“ ЕООД.

В тежест на ответника (въззивник) е да докаже, че е налице основание за извършеното плащане, а именно – че между страните е налице облигационно отношение по договор за предоставяне на водоснабдителни услуги за обект с кл. № 1001015023, както и че за периода от 25.09.2021 г. до 22.10.2021 г. е предоставил реално такива в обекта с цена в размер на получената сума - 35,12 лв.

Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за установяване на 2 възложените му в тежест факти и обстоятелства. Основният спорен по делото въпрос е, дали е налице обедняване от страна на ищеца.

Видно от разписка от 28.06.2022 г., на посочената дата в полза на „Софийска вода“ АД е заплатена сумата в размер на 38,88 лв. В основанието за извършеното плащане е посочено – плащане по фактура № 0109238323/22.10.2021 г., кл. № 1001015023, „В.р.“ ЕООД. Плащането е извършено от трето за спора лице – Х.М.М..

Съгласно представената фактура № 0109238323/22.10.2021 г., същата е издадена от „Софийска вода“ АД, като е посоченото, че задължено лице се явява „В.р.“ ЕООД, а дължимата сума е 35,12 лв. и представлява цена за водоснабдителни услуги за периода от 25.09.2021 г. до 22.10.2021 г. за обект с кл. № 1001015023. На основание чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението.

Предвид посоченото, налице е обедняване от страна на „В.р.“ ЕООД с оглед извършеното плащане на задължението по процесната фактура, доколкото „В.р.“ ЕООД дължи заплатената сума в полза на третото лице, извършило плащането (чл. 74 ЗЗД).

Ето защо, претенцията, основана на фактическия състав на неоснователното обогатяване, е основателна, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Следва да се посочи, че обжалваното решение съдържа подробни мотиви във връзка със спорния факт, свързан с наличието на обедняване за ищеца, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с изложеното съдът счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но същият не е представил доказателства за извършването на такива, поради което не следва да се ангажира отговорността на въззивника по чл. 78, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2004/05.02.2024 г. по гр.д. № 14661/2023 г. по описа на СРС, 170 състав.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4