Решение № 2479 от 22.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2479 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100506397 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 4336 от 11.03.2024г., постановено по гр.д. № 41032/2023г. по описа на СРС, 27-ми състав, ответниците В. С. Д. и К. П. Н. са осъдени да заплатят разделно при равни квоти от по 1/2 част за всеки от тях, на ищеца К.П. Н. на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД сумата от 1490 лева, представляваща направени от ищеца разходи за погребението на наследодателя на ответниците С.Г. Д., ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 254,19 лева, представляваща спестени от ответниците разходи за платени от ищеца данъуци и такси за собствени на починалия им наследодател имоти и МПС, а именно: сумата от 30.01 лв.– заплатен данък сгради и земя и такса смет за 2019 г. за недвижим имот, находящ се в село Лесново, община Елин Пелин, ул. „*********; сумата от 27.31 лв.– заплатен данък земя и такса битови отпадъци за 2019 г. за недвижим имот, находящ се в село Лесново, община Елин Пелин, ул. „Първа“; сумата от 23.45 лв.– заплатен данък на МПС с рег.№ ********* за 2020 г.; сумата от 31.64 лв.– заплатен, данък земя и сграда и такса битови отпадъци за 2020 г.; сумата от 28.83лв.– заплатен данък земя и такса битови отпадъци за 2022 г. за недвижим имот, находящ се в село Лесново, община Елин Пелин, ул. „Първа“; сумата от 42.72лв.– заплатен данък земя и битови отпадъци за 2022 г. недвижим имот, находящ се в село Лесново, община Елин Пелин, ул. „Първа“; сумата от 46.78лв.– заплатен данък сгради и битови отпадъци за 2022 г. за недвижим имот, находящ се в с.Лесново, община Елин Пелин, ул.“*********; сумата от 23.45 лв.– заплатен данък на МПС с рег.№ ********* за 2022 г., 1 ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до изплащане на вземането. С решението предявените искове за разходи за погребение са отхвърлени за разликата над 1490 лева до пълния претендиран размер от 1960 лева, отхвърлени са и исковете за неоснователно обогатяване със сумата от 36,50 лева, представляваща заплатена такса за престой в УМБАЛ „София мед“ ООД.

Със същото решение В. С. Д. и М. С. Д. са осъдени да заплатят на К. П. И. разноски по делото в общ размер на 711,64 лева, а К. П. Н. е осъден да заплати на В. С. Д. и М. С. Д. разноски по делото в общ размер на 178,14 лева.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответниците В. С. Д. и М. С. Д., които развиват съображения за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част. Сочат, че неправилно първоинстанционният съд се бил произнесъл по иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД относно претендираните разходи за погребение и по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД относно претендираните платени данъци и такси, като не бил съобразил възраженията на ответниците срещу проекта за доклад и дадените правни квалидикации, а последните не отговаряли на фактическите обстоятелства и петитума на исковата молба. В исковата молба ищецът не бил твърдял да е обеднял без основание, нито ответниците да са се обогатили, освен това плащанията касаели период, през който С. Д. бил жив. Не съответствала на твърденията в исковата молба и квалификацията по чл. 61 ЗЗД. Счита исковете за недоказани, тъй като липсвали доказателства че ищецът лично бил заплатил суматаот 1420 лева за погребение, нито своето обедняване с данъците и таксите. Съдът не бил обсъдил представените от ответниците доказателства, от които се установявало, че по банковата сметка на С. Д. била налице наличност, която била изтеглена след неговата смърт чрез банкомат, като се касаело за сумата от 1600 лева. Освен това било извършено плащане в размер на 447,80 лева с картата на ПОС терминал в магазин на фирма „Никрас 78 ЕООД, чийто управител бил ищецът, за закупени тютюневи изделия и алкохол. Считат, че се касаело за съзнателно изпълнение на нравствен дълг, доколкото ставало въпрос за погребение на близък роднина, освен това ответниците не били уведомени за смъртта на наследодателя, за да предприемат действия. Молят съда да обезсили решението като недопустимо, евентуално да го отмени като неправилно и да отхвърли предявените искове, Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца К. П.

Н., който оспорва същата като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд не се бил произнесъл по непредявени искове, тъй като правната квалификация била задължение на съда. Счита исковете за доказани вследствие на приетите писмени доказателства и гласни доказателствени средства, като били налице всички материалноправни предпоставки за тяхното уважаване. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявени искове. Подвеждането на фактическите твърдения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, и исканията към съда, изложени в нейния петитум, под хипотезиса на конкретна правна норма е служебно задължение на съда. При неговото изпълнение съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация, нито от възраженията на ответника досежно приложимата правна норма. В конкретния случай с исковата молба ищецът е навел твърдение, че неговият чичо е починал на 08.11.2022г. и тъй като ищецът нямал връзка с неговите наследници /ответниците/, с които чичо му не поддържал контакти, поел ангажимента да организира погребението на чичо си, въпреки че нямал такова задължение. Правилно тези твърдения са подведени от първоинстанционния съд под хипотезиса на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, доколкото ищецът твърди, че задължението за организиране погребението на наследодателя и за заплащане на свързаните с него разходи се носи от наследниците-ответници. Ищецът твърди, че е изпълнил тяхно задължение без това да му е било възложено и е понесъл свързаните с него разходи, поради което претенцията е именно за водене на чужда работа без възлагане /гестия/.

Що се касае до останалите претенции, тяхната правна квалификация е именно чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба е посочено, че ищецът полагал грижи за чичо си поради недоброто му здравословно състояние, в която връзка заплащал дължимите от него данъци и такси. Заплащането на задължения, възникнали приживе на наследодателя, които биха обременили наследствената маса ако не бяха погасени, води до обогатяване на ответниците като наследници на С.Г. Д. чрез спестяване на разходи за плащане на наследствени задължения. В случая ищецът претендира именно последиците от това обогатяване.

Обстоятелството, че всички претенции са заведени общо като един иск с исковата молба, е ирелевантно за правната квалификация – ако различните вземания се основават на различни правопораждащи факти, съдът е длъжен да квалифицира всяко от тях самостоятелно според приложимите към него правни норми. След като част от претенциите /за погребение/ касаят изпълнение на дължими от ответниците задължения по повод смъртта на наследодателя, а останалите претенции касаят погасяване на възникнали приживе на наследодателя негови задължения, то правилно първоинстанционният съд ги е разделил и квалифицирал поотделно.

3

По предявения иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е препдиел уместно и е извършил в интерес на ответниците работа, която не му е била възложена, както и стойността на сторените в тази насока разходи.

Относно този иск от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – извлечение от акт за смърт от 08.11.2022г. на С.Г. Д., удостоверение за определяне на гробно място за погребение № 85 от 09.11.2022г., дадено на името на ищеца като племенник на починалия С.Г. Д., приходна квитанция № 0012724 от 09.11.2022г., издадена от община Елин Пелин за сумата от 70 лева – такса за гробно място на С.Г. Д., с посочен платец – ищеца, както и фискален бон от 10.11.2022г. за сумата от 1420 лева за погребални услуги се установява, че ищецът е заплатил присъдените от първоинстанционния съд суми в общ размер на 1490 лева, от които 70 лева – за гробно място и 1420 лева – за погребални услуги. Тези писмени доказателства се допълват от показанията на свидетеля С.Д., който е присъствал лично на погребението на С. Д. и сочи в показанията си, че то е било организирано и заплатено от ищеца. Свидетелят потвърждава още, че именно ищецът е намерил С. Д. след неговата смърт, както и че е търсил ответниците и не се е свързал с тях. Показанията са последователни и безпротиворечиви, поради което следва да бъдат преценени като добросъвестно дадени.

Така събраната от първоинстанционния съд доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна. Тя сочи, че наследодателят на ответниците С.Г. Д. е починал на 08.11.2022г., за което е издаден акт за смърт на 09.11.2022г. На същата дата ищецът е платил на община Елин Пелин сумата от 70 лева за гробно място и на негово име е издадено удостоверение № 85/09.11.2022г. за определяне на гробно място за погребението на С. Д., което е определено да се състои на следващия ден 10.11.2022г. от 12ч. в гробищния парк на с. Лесово. От фискалния бон е видно, че ищецът е заплатил погребалните услуги на стойност 1420 лева именно в деня на погребението /10.11.2022г./, което се подкрепя и от свидетелските показания. От показанията и писмените доказателства се установява също, че погребението е било извършено по общоприетия начин – осигурено е гробно място, погребална агенция, ритуал и възможност за присъствие – поради което и при липса на конкретни оплаквания за противното във въззивната жалба съдът приема, че работата е била извършена уместно от ищеца. Следователно доводите на въззивниците за недоказаност на иска са неоснователни.

Относно оплакванията на въззивниците, че не били доказани претендираните от ищеца разходи за заплащане на гробари, венец, свещи, опело, свещеник и пр., които са описани от ищеца на приложената по делото бележка, следва да се посочи, че тези разходи не са присъдени от първоинстанционния съд. Видно от петитума на исковата молба, те не се включват в платената на погребалната агенция сума от 1420 лева. По отношение на тях предявеният иск е отхвърлен и решението в тази му част не е предмет на въззивно обжалване.

Неоснователно е и оплакването на въззивнците, че ищецът не е извършил чужда работа, а своя, доколкото е изпълнил свой нравствен дълг към покойния си чичо. Макар моралните категории да не са законоустановени, законът изхожда от моралното по 4 естеството си разбиране, че ако друго не е уговорено с правна сделка, задължението за полагане на грижи и извършване на разходи за наследодателя приживе и по повод на неговата смърт принадлежи на преките низходящи, респективно на всички призовани към наследяване наследници. В този смисъл е на първо място нормата на чл. 124, ал. 5 СК, предвиждаща, че пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители. Доколкото нормата не е скрепена с правна санкция за неизпълнение, тя се явява проявление именно на моралните /нравствени/ разбирания в обществото за задълженията на низходящите към своите възходящи. Проявление на този принцип е и нормата на чл. 12, ал.