Акт от 21.02.2018, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № 20 гр. Пазарджик, 21.02.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на девети февруари през две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ секретар Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 55/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Московска“ № 19, против Л.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и М.П.К. (преди с фамилия Б), ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца: 1/ сума в размер на 78 041.53 лева – главница по договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г., допълнително споразумение от 13.04.2005 г. и анекс към договора от 28.06.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2013 г. до окончателното погасяване на задължението, 2/ договорна лихва в общ размер на 19 955.47 лева, дължима за периода от 14.05.2011 г. до 26.09.2013 г. и 3/ наказателна лихва в общ размер на 7 631.76 лева, дължима за периода от 12.10.2011 г. до 26.09.2013 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2471/15.10.2013 г. по ч. гр. д.

№ 3712/2013 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Претендират се разноски.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

В исковата молба се твърди, че на 10.09.2003 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е сключила с ответниците Л.А.Б. и М.П.К. договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда, по силата на който е отпуснала кредит в размер 110 000 лева за срок на издължаване 20 г., считано от датата на неговото усвояване. Кредитът е усвоен на 16.09.2003 г. За предоставения кредит кредитополучателите са се задължили да заплащат лихва в размер, определян периодично от управителния съвет (УС) на банката, който към датата на сключване на договора е 12.75 %. Кредитът бил усвояван на етапи съобразно извършени видове строителни работи, а погасяван чрез месечни анюитетни погасителни вноски. Било подписано допълнително споразумение на 13.04.2005 г., с което се променя лихвеният процент по предоговорения кредит. С анекс към договора от 28.06.2005 г. страните са договорили, че кредитът се погасява до сумата от 101 800 лева, като се заличава ипотека, служеща за обезпечение на банката. До месец февруари 2011 г. кредитът бил редовно погасяван. На 17.06.2011 г., поради допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък е превърнат в предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие. На това основание банката е подала заявление по чл. 417 ГПК, като била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Подадените възражения от длъжниците породили правният интерес от предявяване на настоящата искова молба. Моли за уважаване на исковете с присъждане на направените разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

В двуседмичния преклузивен срок по чл. 367, ал. 1 от

ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба. Ответникът М.П.К. оспорва предявените искове с довод, че е изтекъл срокът по чл. 147 от ЗЗД спрямо главния длъжник Л.Б., поради което е отпаднала отговорността й като поръчител. Оспорва претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение, като непредявено със самия установителен иск. Навеждат се аргументи за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита – липсва уведомяване от страна на банката, липсват данни за просрочие. Излагат се съображения за недействителност на договора за кредит от 10.09.2003 г. като цяло, както и негови конкретни клаузи, както и допълнителното споразумение от 13.04.2005 г. Ответницата заявява, че не е запозната с погасителните планове към договора и към допълнителното споразумение, тъй като не са й предоставяни, както и че не е уведомявана за промяната в базовия лихвен процент. Оспорва се размерът на главницата, на договорната лихва (сочи се, че изобщо не става ясно защо се посочва за начало на периода 14.05.2011 г.), както и размерът на наказателната лихва. Счита, че уговорката за наказателна надбавка е нищожна. Навежда се възражение за недействителност на уговорената лихва от 12.75 %. Счита, че начинът на определяне на договорната и наказателната лихва към договора противоречат на морала и добрите нрави, поради което са нищожни на осн. чл. 26 ЗЗД. Ако не се приемат за нищожни, се иска тяхното намаляване поради прекомерност. Прави се възражение, че кредиторът не е ограничил имуществените си вреди. Аргументира се недействителността на клаузи от договора за кредит и общите условия касаещи правото на банката да повишава лихвения процент по кредита като неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, респ. нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП, за което се излага и че съдът следи служебно за това обстоятелство. Основанието за промяна на лихвените проценти и методиката за това са непредвидени в договора, неясна са за потребителя и изцяло зависят от едностранната воля на банката. Не е била предвидена възможността кредитополучателят да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора. Моли се за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

Ответникът Л.А.Б. излага идентични съображения на тези в отговора на първия ответник, изключая доводите за погасяване на поръчителевата отговорност.

Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която отговаря на възраженията на ответниците. Излага, че не се касае до поръчителство по отношение на ответника М.К., същата е съкредитополучател; банката е положила необходимите усилия да уведоми длъжниците, евентуално моли съда да приеме, че същите са уведомени най-късно с получаване на заповедта за изпълнение, тъй като същата е получена преди подаване на исковата молба, изрично е посочено в извлечението от сметка кои вноски са останали непогасени и са довели до обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Уточнява се, че е налице техническа грешка в исковата молба относно посочената наказателна надбавка от 10 пункта (вярното е 5 пункта). Излага се, че банката няма задължение да уведомява кредитополучателите за промяната в лихвения процент, а те са длъжни сами да следят за това, понеже в договора не е предвидено лично уведомяване. Погасяването е съобразено с чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като всяка вноска съдържа в себе си сума за погасяване на лихва и главница. Допълнително се аргументира, че не са налице неравноправни клаузи, като се позовава на чл.

144 от ЗЗП, предвиждащ изключения, при които разпоредби на чл. 143 от ЗЗП не се прилагат, цитира и съдебна практика на ВтАС и СГС.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът Л.А.Б., чрез адв. К., е депозирал допълнителен отговор на исковата молба. В същия се поддържат възраженията в отговора на исковата молба, допълнително се излагат аргументи относно ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. В открито съдебно заседание се поддържа изложеното, като се навеждат доводи за начисляване на лихви върху лихви – чл. 7 от договора, което било нищожна клауза в договора. В писмената защита се излага становище, че заявеният като предсрочно изискуем дълг представлява принципно различно субективно право от разсрочените вноски, дължими по договора за кредит и произнасянето само по падежиралите вноски до датата на заявлението би представлявало произнасяне на основание, различно от основанието, въведено от кредитора в заповедното производство.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът М.П.К., чрез назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Е.Л., е депозирала допълнителен отговор на исковата молба. Навеждат се доводи за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита.

След подаване на отговора на исковата молба, в открито съдебно заседание, ответниците релевират възражение за нищожност на уговореното между страните капитализиране на лихвата по кредита по т. 7 от договора.

По допустимостта на производството:

Съдът се е произнесъл по този въпрос с определение № 216 от 04.04.2017 г. по реда на чл. 374 ГПК, към което препраща.

От фактическа страна съдът приема следното:

По делото е приет като писмено доказателство Договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г., по силата на който банката е отпуснала кредит в полза на ответниците Л.А.Б. и М.П.К. (към него момент с фамилия Б) за ново строителство на жилищна сграда, находяща се в гр.

Пазарджик, ул. „ “ № , в размер на

110 000 лева, със срок на връщане 20 години, считано от първото усвояване на суми по кредита. Кредитът е уговорено да се усвоява на етапи съобразно извършени видове строителни работи: І етап 60 000 лева – изграждане на сградата в груб вид до покривна плоча, ІІ етап 20 000 лева – покривна конструкция, мазилки, замаски и др. и ІІІ етап 30 000 лева – настилки, облицовки външна мазилка и др. Кредиторът има правото да разрешава авансово изплащане на суми от съответните етапи. Падежът на месечната анюитетна вноска е определен на 16-то число на месеца – т. 5. Крайната падежна дата на кредита е 16.09.2023 г. Съгласно т. 6 от договора, за предоставения кредит е уговорено да се заплаща лихва в размер, определян периодично от УС на „БАНКА ДСК“ ЕАД, който към датата на сключване на договора е 12.75 %. Посочено е, че промяната на лихвата от УС на банката е задължителна за страните. Лихвата по разрешения кредит е предвидено да се капитализира всеки месец – т. 7. Посочен е номерът на разплащателната сметка, по която следва да се плащат месечните анюитетни вноски, всяка от които дължима до посочената в т. 5 падежна дата. При усвояване на сума от кредита от кредитополучателите, включително когато е авансово получена, се определя нов месечен анюитет на база реално формирания дълг до крайния срок на издължаването. Кредитът е предвидено да се обезпечи чрез учредяване на ипотеки върху три недвижими имота – апартамент № с площ от 91.56 кв. м. в гр. Пазарджик, ул. „“ № , незастроен УПИ в кв. по плана на гр. Пазарджик с площ от 320 кв. м. и офис № в гр. Пазарджик, ул. „“ № . В т. 20 страните са уговорили, че при неплащане на три месечни анюитетни вноски, остатъкът от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред този остатък се олихвява с действащия договорен лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Други възможности за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са посочена в т. 21 –когато кредитополучателите не изпълнят клаузите на договора; при обявяване на ипотекиран имот за продан от друг кредитор; когато се установи, че кредитополучателите са предоставили невярна информация на банката преди разрешаване на кредита и по време на обслужването му, както и в предивдените в закона случаи. Договорът е подписан от ответниците.

На

13.04.2005 г. страните подписват Допълнително споразумение към договора от 10.09.2003 г., като е уговорено заплащане на фиксирана лихва в размер на 6.5 % за една календарна година, считано от датата на подписване на допълнителното съглашение, като след изтичане на този едногодишен срок длъжниците следва да заплащат лихва в размер, определян периодично от банката и в зависимост от обявените от банката условия. Посочено е, че към 13.04.2005 г. остатъкът от кредита е в размер на 110 113.65 лева, включващ 109 146.11 лева редовен дълг и 967.54 лева текущо начислена лихва.

Видно от анекс от месец юни 2005 г., страните по договора са се споразумели кредитополучателите да погасят предоставения жилищен кредит до размер на 101 800 лева, срещу което кредиторът ще заличи договорната ипотека върху апартамент № с площ от 91.56 кв. м. в гр.

Пазарджик, ул. „“ № .

По делото са приети като писмени доказателства изпратени от банката на адрес в гр.

Пазарджик, ул. „“ № и ул. „“ № писма до всеки един от длъжниците по кредита с изх. № 6059926 от 13.03.2013 г. за уведомяването им за настъпила на 17.06.2011 г. предсрочна изискуемост на кредита поради неплатени в срок 21 месечни погасителни вноски. Видно от известията за доставяне, писмата не са получени, а служител на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД е отразил в тях, че Л.Б. се е преместил на друг адрес, а М.К. е в чужбина.